Протест със свещи пресрещна днес рано сутринта зам.-председателя на Еврокомисията Франс Тимерманс още преди да влезе в заседателната зала на форума за зеления преход, който се провежда в София и заради който високият гост от Брюксел пристигна у нас. Група синдикалисти, сред които и Ваня Григорова от КТ „Подкрепа”, се бяха събрали, за му покажат със запалените свещи, че „зелената сделка” на ЕС е невъзможна без социална справедливост за хората, които ще загубят работата си при закриването на мащабни производства, към каквито спадат въгледобивните мини и ТЕЦ-овете.
„Те (представителите на ЕК – б. р.) твърдят, че ние отказваме да водим разговори за това, как да проведем справедлив зелен преход. Сега използваме възможността да го срещнем (Тимерманс – б. р.) лице в лице, за да каже точно как да стане това, за да не останат десетки хиляди хора без работа, да не останем без ток. Между другото в момента голяма част от София няма ток. Интересно е дали това се случва и в други големи градове, защото това, което знаем, е, че някои големи фирми са помолени да правят планови ремонти, така че да може да се облекчи напрежението в страната“, заяви Ваня Григорова пред медиите, отразили протеста.
Тимерманс отначало отзивчиво се спря при протестиращите и започна да им повтаря уверенията на ЕК, че „никой няма да остане зад борда” при зеления преход, но те контраатакуваха с данни от споделен горчив опит на синдикати от други европейски страни, вече минали по този път.
В крайна сметка зам.-председателят на ЕК заобиколи разгорещените демонстранти и влезе в залата на конференцията, за която бе дошъл. Очевидно обаче срещата пред входа му беше въздействала, защото в изказването си пред форума специално наблегна, че е израснал във въглищен регион в родната си Нидерландия. Дядовците му са били миньори и той е бил пряк свидетел на един недобре извършен преход там. Затова е изключително важно на работещите в такива райони да се осигурят алтернативи и работни места, а не да има се каже: „Има работа в София”, подчерта Тимерманс.
Той обеща, че в ЕК ще разгледат внасяния днес български план за възстановяване и развитие, като се вземат предвид енергийните предизвикателства пред страната. „Ще гарантираме справедлив преход за въглищните региони, никой няма да бъде изоставен и забравен,” отново натърти Тимерманс. И после подсети, че всъщност единствена без такъв план в ЕС сега остава собствената му родина Нидерландия.
„Няма бъдеще във въглищата. В глобален план все повече страни изповядват тази политика. Това, което трябва да подсигурим обаче, е едно по-добро бъдеще за хората, които живеят в райони, където има минно дело“, заяви зам.-шефът на ЕК и в телевизионно интервю, дадено преди старта на форума.
„Имаме 30 въглищни региона в Европа и те знаят, че бъдещето им не може да е обвързано с изкопаемите горива“, отбеляза още той. „Не казвам, че още утре ще се откажем от изкопаемите горива. Те ще бъдат заменени първоначално с природен газ. Ядрената енергетика също ще продължи да играе роля”, допълни Тимерманс по-късно. И увери, че България ще бъде подкрепена от ЕК, ако страната ни реши да завърши отдавна замислената си втора АЕЦ в Белене. „Проверете цифрите – какви са плюсовете и минусите. Вземете решение, за което ние ще ви подкрепим“, посочи той.
Според зам.-председателя на ЕК сегашната криза с цените на енергийните ресурси се дължи изцяло на повишеното търсене заради възстановяването на пострадалите от пандемията икономики. Тимерманс посочи, че не вижда спекулиране с цената на синьото гориво от страна на Русия, която според него коректно си изпълнявала ангажиментите за газови доставки за Европа, а също снабдявала с повишени количества и Китай.
На същия форум за зеления преход се изказаха също премиерът Стефан Янев и вицепремиерът Атанас Пеканов, представили вчера българския план за възстановяван и устойчивост. „В обществото ни имаме нужда от допълнителен дебат за зеления преход и да не се фокусираме върху това, което затваряме, а какво градим и отваряме, за да градим зелено бъдеще в диалог”, каза Янев на конференцията.
Той отбеляза, че у нас енергийната интензивност на икономиката е 4 пъти по-висока, отколкото в ЕС, и това води до повече въглеродни емисии. Освен това сме зависими от енергията от въглища. Бе посочено, че при неплавен преход индустрията е застрашена да намали конкуреноспособността си, да започне внос на суровини от трети страни и да мигрира производства в държави извън ЕС.
Янев изтъкна: „Прекалено бързите и резки интервенции, особено ако липсва обществен консенсус, са обречени на провал. Трябва да има конкретна гаранция, че отделни региони няма да бъдат изоставени, че ще бъдат осигурени нови работни места с достойно заплащане. Акцентът трябва да бъде насочен към регионалното развитие и намаляването на регионалните дисбаланси, политиката за декарбоназицята на икономиката, дигитализацията и свързаността. Това изисква да се даде възможност за насърчаване на малки и средни предприятия, за създаване на нови предприятия, ефективна научно-изследователска дейност, повишаване на квалификацията на работещите, насърчаване бизнеса да инвестира в „ноу хау“ и др.”
На свой ред Пеканов отбеляза, че в България дълго време е била избягвана темата за съдбата на въглищните региони и трансформацията им, поради което сега напрежението е по-високо. Но същевременно трябва да бъде разбрано и притеснението на хората там. „В последните седмици отворихме важни дебати, допълнихме нови реформи, без да даваме празни обещания”, каза Пеканов.
Като индикативен срок за прекратяване на използването на въглища в България в плана е залегнала 2038 г., но служебният кабинет щял да преговаря това да се отложи до 2040 г.
Синдикалистката Ваня Григорова обаче коментира във Фейсбук записано в плана за възстановяване и устойчивост условие, че до юли 2025 г. трябва да бъде въведена в експлоатация газова инфраструктура за комплекса „Марица изток”. Пита се каква е логиката такава инфраструктура да заработи още през 2025 г., след като сега ни се обещава въглищната индустрия да бъде закрита чак към 2038-2040 г. Дали всъщност вече не са заложени параметрите за по-бърз отказ от нея и как ще се нагоди социалната цена на прехода към тези срокове?
About The Author
