Фондация “Фридрих Еберт” и фондация “Солидарно общество” представиха свое общо изследване по време на състояла се днес онлайн дискусия на тема “Политиката по доходите в България в контекста на принципите на европейския стълб за социалните права”. Изследването разглежда основните проблеми на националната политика на доходите, свързани с големия брой хора, работещи на минимална работна заплата, с прекомерното неравенство в най-бедната страна на ЕС, с многото измерения на бедността в България.
По време на дискусията бе взета на фокус и изборната победа на социалдемократите в Германия, както и обещанието на техния лидер Олаф Шолц за минимална работна заплата от 12 евро на час. Както посочи директорът на фондация “Фридрих Еберт” за България Жак Папаро, прогнозите са бъдещата социална политика на германските социалдемократи под надслова “Уважение” да доведе до повече данъчни приходи, повече потребление и прекратяване на практиката да има работещи бедни. Надеждите са всеки да може да живее от труда си достойно. “Тази реалност желая и на България”, посочи Жак Папаро. Но и добави, че подобна цел изисква системен подход и работа на експертите.
На свой ред Георги Пирински, председател на фондация “Солидарно общество”, постави три ключови въпроса: има ли политика по доходите в България; каква минимална работна заплата е необходима; можем ли да спрем “машината на неравенството”. Пирински посочи, че европейският социален стълб изисква норми на национално ниво, които да реализират социалните права. Според стълба “работниците имат право на справедливо възнаграждение” и “адекватни минимални работни заплати”, осигуряващи нуждите на работника и на неговото семейство. Посочено е ясно, че обезщетенията за минимален доход и пенсиите трябва също да гарантират достоен живот и социална сигурност.
В дискусията участваха още Иван Кръстев – заместник-министър в Министерството на труда и социалната политика, Надя Клисурска – зам.-министър Министерство на труда и социалната политика, доц. Ирина Данаилова от катедра „Човешки ресурси и социална защита“ при УНСС, д-р Александър Димитров от катедра „Политология“ при УНСС и Мирена Филипова – политически анализатор и журналист в „Барикада“. Модератор на дискусията бе д-р Пенчо Хубчев, програмен координатор във Фондация „Фридрих Еберт“.
Дискусията очерта острата нужда от политика по доходите в България, като направи и сравнения с други страни в рамките на Югоизточна Европа и в ЕС. България изостава от повечето държави поради особености на своя социално-икономически модел: нисък процент на преразпределяне, високи неравенства, слаба адекватност на социалните плащания и т.н. Голям брой хора работят за минимална работна заплата. Ето защо тя се превръща в една от най-важните икономически категории. Минимлната работна заплата е и елемент на политиката по преодоляване на бедността във всички страни в ЕС. В България обаче нейният размер като съотношение към средната работна заплата е най-нисък в ЕС – едва 46,86%. Това ниско ниво е един от факторите, допринасящи за нарастването на неравенствата в условия, при които равнищата на заплащане в страна и без това са в пъти по-ниски от тези в Западна Европа. А неравенството и бедността намират проявление в редица социални промени: бездомността, енергийната бедност, финансовото изключване, свръхзадлъжнялостта, кризата в образованието, негативните демографски процеси.
Така дискусията и изследването се фокусираха върху неравенството и неговата патология, както и начините да се спре “машината”, която го произвежда.
Мирена Филипова – водеща на подкаста “Политизирай това” в „Барикада“ участва в дискусията като автор на доклада “Преодоляване на неравенствата и осигуряване на достоен живот”. Според нея въпросът за неравенството е рядко коментиран в България, а страната е на първо място по неравенство и на последно място по мерки срещу това явление. Тя припомни и за филма “Неравенството – генезис и лице”, който реализира заедно с Николай Драганов в партньорство със “Солидарна България” и с подкрепата на фондация “Фридрих Еберт” – България.
Мирена Филипова посочи как корона-кризата е извела на преден план дефицитите в българското здравеопазване. Проблемът не е само, че то не се управлява добре. Българското общество е болно, а достъпът до добро здравеопазване е поредна демонстрация на неравенството у нас. Подобна тенденция се вижда и в образованието – скандинавските страни се справят отлично в изследванията PiSA, защото там има по-изразено равенство в достъпа до знание за учениците. В България много таланти са погубвани, защото произлизат от бедни семейства и не получават шанс от образователната система да се разгърнат, каза авторката на „Барикада“.
Филипова посочи, че минималната работна заплата е важно средство за борбата с неравенството и бедността. Що за бизнес е този, който не може да плати минимална заплата, попита тя. Друго средство е данъчната политика. Тезите, че ниските данъци привличат чуждестранни инвестиции са неверни, припомни тя. Според нея плоският данък служи само да ощетява бедните у нас. Трябва да има специални по-ниски ставки на ДДС върху стоките от първа необходимост. Въвеждането на тези ставки трябва да стане с контрол, за да не се допусне случилото се със специалното ДДС за ресторанти – където цените не паднаха след въвеждането му. Необлагаемият минимум при плащане на данък общ доход е също важно средство за борба с неравенството. Според Филипова прагът за минималния осигурителен доход трябва да бъде премахнат, защото прави данъчната система регресивна – по-бедните плащат повече като процент от своите доходи. По-голяма събираемост и повече приходи за пенсионното осигуряване ще осигурят средства за преразпределение и туширане на неравенството.
В обобщението си в края на дискусията Георги Пирински посочи, че темповете на нарастване на доходите са недостатъчни, независимо, че ръст има. Струва си обществото да получи много по-ясна информация за индекса за човешко развитие, който стъпва не само на чисто икономически индикатори, но и на показатели като продължителност и качество на живота. Изкачването по този показател може да стане национална цел. За неравенство и политика по доходите наистина не се говори достатъчно у нас, смята Пирински.
Дали ниското образование е причина за лошата реализация или обратно – липсата на доходи и социален статус водят до ниско образование? Това е дискусия, която се води постоянно между леви и десни и в Европейския парламент. Според Пирински Ттрябва да се “инжектира енергия” в обществения дискурс по въпросите на неравенството. Ролята на синдикатите за това е важна. Не бива да се обвиняват отделните работници, че нямат синдикално съзнание. Поставени в цялата среда на работния процес и обществените нагласи, те не изпитват склонност да се организират в борба за правата си. Тази нагласа не е специфично българска. Неолибералният триумф от последните десетилетия води до отлив от синдикалното движение. Европейският стълб на социалните права и множеството акции в последно време в подкрепа на колективното трудово договоряне са знак за съпротивата на тази тенденция, посочи още Пирински.
Цялата дискусия може да се проследи тук:
About The Author
