Тази неделя Международният консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) представи мащабен анализ на данъчните убежища по света въз основа на огромно изтичане на документи от 14 фирми за офшорни услуги. ICIJ нарича изтеклите документи „Документите на Пандора“.
Разследването би трябвало да разгневи особено силно обикновените граждани, защото в него са открити 35 настоящи и бивши световни лидери, които използват сложни финансови маневри, за да укрият богатството си, да избегнат данъци, или и двете.
В същото време читателите могат да изпитат и известно отчаяние: Злоупотребите, които разкриват репортажите на ICIJ, изглеждат толкова сложни, че спирането им е отвъд възможностите на демократичното управление. През 2004 г. президентът Джордж Буш насърчи американците да приемат това чувство за безсилие, като заяви, че няма смисъл да се повишават данъците на богатите, защото „истинските богаташи ще измислят как да избегнат данъците“.
В действителност обаче няма техническа причина светът на международната финансова тайна и всички свързани с нея несправедливости да не могат да бъдат премахнати. Предизвикателството е чисто политическо. Това не означава, че то не е трудно, особено след като „Документите на Пандора“ показват, че хората, които пишат законите, често го правят не само от името на богатите си покровители, но и за себе си. Но никой не бива да се поддава на лъжливи твърдения, че това е невъзможно.
Това е особено важно сега, когато обществата по света се разделят все по-дълбоко на две. Достатъчно лошо е, че данъчните убежища прехвърлят данъчната тежест от най-богатите върху всички останали. Най-голямата вреда, която нанасят, обаче е това, че подхранват правдивото, разяждащо цялото общество разбиране, че има един набор от правила за обикновените хора и съвсем различен за тези, които са на върха на пирамидата.
Например едно от особено вбесяващите открития в „Документите Пандора“ е, че бившият британски министър-председател Тони Блеър и съпругата му са избегнали плащането на данъци в размер на над 400 000 долара, като са закупили офшорна фирма, притежаваща къща в Лондон на стойност почти 9 милиона долара. Блеър беше най-значимият министър-председател от Лейбъристката партия през последните 40 години. Просто не може да има функционална либерална политика, която изисква от всеки да допринася за общото благо, водена от хора като Блеър, които активно избягват да го правят.
За да разберем какво би могло да се направи по отношение на офшорните данъчни убежища, е важно да разберем кой и защо ги използва. На първо място, те могат да служат като средство за избягване на данъци, което се извършва в голям мащаб от корпорации и като цяло е законно (отчасти защото корпорациите помагат за създаването на законите). Второ, има укриване на данъци, което се извършва предимно от физически лица и е незаконно.
“Документите на Пандора” като цяло не са свързани с избягването на корпоративни данъци. Прекратяването на практиката на избягване на корпоративното данъчно облагане би изисквало промяна на сегашната ни „териториална“ данъчна система, при която корпоративните печалби се облагат в страните, в които компаниите твърдят, че са били спечелени, към система на „формулярно разпределение„, при която данъците ще се определят на базата на по-лесно използваеми показатели, като например продажби или разходи за труд.
Разкритията в „Документите на Пандора“ се отнасят по-скоро до поведението на отделни хора. Данъчните убежища позволяват на физическите лица да укриват активи благодарение на две прости характеристики: този тип юрисдикции обикновено не съобщават за активите на лицата на съответните данъчни органи, и прилагат строги закони за секретност, които могат да скрият крайните собственици на активите.
Габриел Зукман, доцент по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли, предлага няколко лесни начина за решаване на този проблем. Зукман е един от водещите световни експерти по данъчните убежища и автор на предназначената за широката публика книга „Скритото богатство на нациите“.
Зукман посочва, че по първия въпрос вече е постигнат напредък. Законът за спазване на данъчното законодателство по отношение на чуждестранните сметки, приет от Конгреса през 2010 г., налага правилата на САЩ на финансовите институции по целия свят. Съгласно този закон, банките на Бермудските острови, Швейцария, Каймановите острови и всички останали държави трябва да търсят в регистрите си сметки на американски граждани и след това да докладват за техните доходи на данъчната служба.
Прокарването на това законодателство създаде инерция за подобни мерки и в други държави. Това, което е необходимо сега, казва Зукман, е тази динамика да продължава и държавите да се обединят, за да изискват от чуждестранните банки да предават информация за доходите на гражданите на всяка държава на нейните данъчни власти.
Благодарение на тръстовете и фиктивните корпорации обаче, финансовите институции в много случаи могат да кажат, че не знаят кой е собственик на активите, които управляват. Този проблем би могъл да се реши чрез международен финансов регистър, в който да се вписва кои лица какви активи притежават.
Зукман вярва, че създаването на подобен регистър „в никакъв случай не е утопична идея“. В държавите вече има такива регистри за един вид богатство – собствеността. И макар да е малко известно, вече има частни регистри за много други видове собственост. Depository Trust Company следи за собствеността на всички акции, емитирани от американски компании. Euroclear France прави същото за акциите на френски компании. Euroclear Belgium и Clearstream правят това за облигации, емитирани от американски компании, но деноминирани в европейски валути.
Вече съществуващите бази данни могат да бъдат обединени в една. Това би изисквало надзор от страна на публична институция с богат финансов опит. Но ние вече разполагаме с такава институция: Международния валутен фонд.
Това не би решило пряко проблема с финансовото затъмнение – при този сценарий МВФ би разполагал само с информация, сочеща собственост на тръстове, анонимни корпорации и други подобни. Разплитането на различните слоеве секретност би било скъпо, трудоемко, а понякога и невъзможно. Но Зукман има хитро решение: МВФ да събира 3% данък върху богатството на всички акции, облигации, взаимни фондове, земи и имоти в такъв регистър, който да бъде възстановяван, ако крайните собственици се разкрият сами.
По този начин хора като онези, разкрити в “Документите на Пандора”, биха имали две възможности: да запазят в тайна имуществото си и по този начин то да бъде подяждано от 3-процентния данък всяка година до степен, в която използването на данъчни убежища не би имало финансова изгода, или да се разкрият, което би направило имуществото им облагаемо и следователно би обезсмислило данъчните убежища.
Това несъмнено е голяма политическа планина, която трябва да се изкачи. А тези, които са против финансовата прозрачност, ще твърдят, че няма как да принудят страните, които са данъчни убежища, да се съобразят. Но това е просто невярно: САЩ и Европейският съюз разполагат с огромна власт, която постоянно упражняват срещу други държави, когато пожелаят. Зукман изчислява, че Франция, Италия и Германия могат да принудят дори богата страна като Швейцария да се съгласи с необходимите промени в прозрачността, като наложат 30-процентно мито върху швейцарските продукти. Това би струвало на Швейцария повече, отколкото тя получава като данъчен рай. Това би било и законно съгласно правилата на Световната търговска организация, тъй като това ниво на митата би позволило на трите държави да възстановят приблизително същата сума под формата на данъчни приходи, която Швейцария им струва.
Същевременно има много международни организации, които разбират значението на проблема и се опитват да го поставят на дневен ред в световен мащаб. „Тук са нашите липсващи болници“, заяви в съобщение за пресата представител на Oxfam International в отговор на публикуването на „Документите на Пандора“. „Ето къде се намират заплатите на всички допълнителни учители, пожарникари и държавни служители, от които се нуждаем. Всеки път, когато някой политик или бизнес лидер твърди, че „няма пари“ за плащане на щетите и иновациите, свързани с климата, за повече и по-добри работни места, за справедливо възстановяване на икономиката след COVID, за повече чуждестранна помощ, те всъщност знаят къде биха могли да ги търсят.“
Членовете на Конгреса са задължени да разкриват финансите си едва от 1978 г. насам. До 2010 г. американците можеха да притежават активи в чужбина, които не са докладвани на данъчните служби. Разпоредба, забраняваща фиктивните компании в САЩ, наскоро беше включена в Закона за оторизация на националната отбрана, който беше приет въпреки ветото на президента Доналд Тръмп. Финансовите тайни са били изваждани на светло и преди, и могат да бъдат извадени отново.
About The Author
