През миналата седмица британското здравно министерство обяви, че ще започне да предлага “бустерни” дози ваксини на хора над петдесетгодишна възраст, медицински работници на първа линия и по-млади хора със слаба имунна система. Макар някои проучвания поставят под съмнение ползата от поставянето на подсилващи ваксини на здрави хора за момента, този ход идва след като Съвместният комитет по ваксинация и имунизация на Обединеното кралство препоръча поставянето на подсилващи ваксини като предпазна мярка въз основа на национални данни, които показват, че ваксиналната защита срещу тежко прекарване на Covid-19 намалява с течение на времето при възрастните хора.
Така Обединеното кралство се присъединява към редица други богати северни държави, включително САЩ, Унгария и Австрия, които обещаха да осигуряват трета доза от ваксините. Дори Латвия, която през все още не е решила дали ще предложи допълнителни дози, започна да закупува повече запаси за всеки случай.
Показателно е, че разговорът за подсилващите ваксини се води на фона на реалност, при която само в Обединеното кралство са ваксинирани почти толкова хора, колкото на целия африкански континент. Осем от всеки десет от повече от петте милиарда ваксини срещу Covid-19, поставени досега, са отишли в богатите страни, които са закупили по-голямата част от дозите по-рано, оставяйки милиони други хора да чакат първата си доза осемнадесет месеца след началото на пандемията.
Тази ситуация се дължи до голяма степен на това, че по-богатите държави, включително Обединеното кралство, прекараха голяма част от тези 18 месеци в усилия да блокират временната отмяна на патентни права, която потенциално би позволила производство на повече ваксини на по-ниска цена. При ограниченото предлагане в световен мащаб това означава, че разпространението на ваксини все още е игра с нулев резултат, както наскоро писаха канадските експерти по инфекциозни болести Заин Чагла и Мадхукар Пай.
Във връзка с това Световната здравна организация призова за мораториум върху бустерните дози до края на годината. Ръководителят на отдела за извънредни ситуации на световната организация Майк Райън се коментира остро: „Това е все едно да планираме да раздадем допълнителни спасителни жилетки на хора, които вече имат такива, докато оставяме други хора да се удавят без нито една спасителна жилетка“.
Бързането за поставяне на подсилващи ваксини отчасти е движено от наближаващата в Северното полукълбо “Делта зима” – първият сезон, в който силно заразният делта вариант на Covid-19 ще циркулира наред с грипа. Официалните лица в Обединеното кралство, които се опасяват от „двойна епидемия“, при която случаите на двата вида респираторни заболявания претоварват здравните системи, намекват за „тежка зима„. Опасенията за глобална двойна епидемия през 2020 г. не се сбъднаха, до голяма степен защото налагането на мерки за контрол на Covid-19 ограничи случаите на грип.
Междувременно Южна Африка и много други африкански страни преживяха своите “делта зими” без ваксинация. Поради бавещият се достъп до ваксини, Южна Африка остава в някаква форма на Covid-19 локдаун от март 2020 г. Това може да е ограничило случаите на грип тази зима, дори когато смъртните случаи Covid-19 се покачиха до 250 000 – почти два пъти повече от регистрираните случаи в Обединеното кралство. Крематориумите в околностите на Кейптаун продължават да работят денонощно, като се е прибегнало до транспортиране на тела до съседни провинции поради рязкото увеличаване на смъртните случаи.
Опитите за облекчаване на тази несправедливост досега остават без резултат. На неотдавнашна пресконференция на фармацевтичната индустрия, фирмата Airfinity представи изследване, което показва, че богатите страни могат да осигурят на населението си подсилващи дози, и пак да им останат 1,2 милиарда дози за преразпределение тази година – но това би покрило само двадесет процента от възрастните и децата в най-бедните страни в света. Най-мащабният опит за справедливо разпределение на ваксините в света – инициативата COVAX на СЗО – ще може да покрие само приблизително същия дял от населението тази година с безплатни инжекции, ако не се предприемат спешни действия от страна на фармацевтичните компании или богатите държави.
Тъй като фармацевтичните компании не споделят публично информация за производството, а богатите им клиенти на свой ред не правят известни договореностите за закупуване и доставка, продължава да виси въпросителна относно това дали на страните от глобалния Юг се дава равен шанс да закупят ограничените налични ваксини. В Нидерландия договорите за ваксини Covid-19 бяха класифицирани като въпроси на националната сигурност в края на миналата година. Дори COVAX вече започна да изисква от обществеността да се присъедини към призива ѝ за прозрачност на графиците за доставка на ваксини Covid-19, за да може да се установи дали бедните страни получават справедлив шанс да получат дози.
“Производителите на ваксини знаят много добре, че те никога не са ни давали истински достъп до информация”, каза тази седмица Стрийв Масийва, който ръководи работна група на Африканския съюз, натоварена със закупуването на ваксини за континента и Карибите. „Те имаха моралната отговорност да осигурят достъп и на по-бедните страни. Това можеше да се направи по съвсем различен начин и ние намираме това за много тъжно“.
Както вече е изтъквано, неравнопоставеността при разпространението на ваксините е заплаха за всички, тъй като дава възможност на вируса да мутира и увеличава риска от нови, по-опасни варианти. Продължаващата неравнопоставеност по отношение на ваксините доказва недостатъците на атомизирания подход към един огромен, колективен проблем – само истинско международно сътрудничество с равен достъп за всички ще ни доближи до бъдеще без Ковид.
About The Author
