Евроделегацията окуражи България да се бори с корупцията и за свободни медии

„Европейският парламент е тук и ви подкрепя. Имаме дългосрочен ангажимент и следим отблизо събитията. Видяхме проблеми, но и огромна решимост на българите да се справят с предизвикателствата. Ще продължим да водим диалог и да работим заедно.“

Tова заяви ръководителката на делегацията на комисията по граждански свободи към Европарламента София ин’т Велд (нидерландска евродепутатка от групата „Обнови Европа” в ЕП) по време на пресконференция на 24 септември в „Дома на Европа” София. На нея пристигналата в България ден по-рано делегация, чиято мисия бе да проследи как се спазва у нас върховенството на закона и медийната свобода в частност, разказа какво е свършила по време на проведените си срещи.

Общо 23-членната делегация включва 7 евродепутати. Освен самата София ин’т Велд, това са също Елена Йончева (С&Д, България), Клеър Дейли („Левица“, Ирландия), Владимир Билчик (ЕНП, Словакия), Анализа Тардино (ИД, Италия), Патрик Яки (ЕКР, Полша) и Сергей Лагодински („Зелени/ЕСА“, Германия). Останалите 16 души от евроделегацията са експерти, също работещи за Европейския парламент.

Работната програма на делегацията, която пристигна в България на 23 септември след двудневно посещение в Словакия, включваше срещи с организации на гражданското общество, представители на медиите, както и с президента Румен Радев, вицепрезидента Илияна Йотова, служебния вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков, служебния вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов, служебния правосъден министър Янаки Стоилов, служебния министър на културата Велислав Минеков, главния прокурор Иван Гешев и омбудсмана Диана Ковачева.

На пресконференцията в „Дома на Европа”, която бе излъчвана и онлайн, делегацията бе представена от София ин’т Велд, Елена Йончева и Сергей Лагодински.

Основното експозе направи София ин’т Велд, която изтъкна, че вниманието на делегацията е било фокусирано върху теми като зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система и на системата на прокуратурата от изпълнителната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите.

София ин’т Велд подчерта: „Делегацията на ЕП видя държава, преживяваща трудни времена, която обаче е и в преход. Ефективното и справедливо правоприлагане, особено в борбата с корупцията, продължава да бъде един от най-неотложните въпроси в България. Наказателното преследване на корупцията по високите етажи все още е проблематично. Делегацията е обезпокоена и от случаите на полицейска жестокост през лятото на 2020 г., които все още не са надлежно разследвани. Предизвикателството, свързано с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, не е преодоляно, и е необходимо да бъде поставено в контекста на по-широките съдебни реформи веднага щом политическата ситуация го позволи”.

София ин’т Велд открои специално и темата за свободата и плурализма на медиите, като наблегна, че в тази сфера „тревожната ситуация продължава”. Според евродепутатката „властите трябва да увеличат усилията си за подобряване на работната среда и безопасността на журналистите” и „да гарантират защитата и независимостта на журналистите по всяко време”.

Делегацията е притеснена от „високата степен на концентрация на медийната собственост и липсата на прозрачност при разпределянето на финансирането от ЕС и общественото финансиране”. Отправено бе пожелание за „подходящ мониторинг и изпълнение”.

Изразени бяха също и „опасения във връзка с положението с основните права в България” по повод получени сведения за „използването на реч на омразата и дискриминацията срещу хора от ромски произход, ЛГБТИ+ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи, както и относно насилието, включително домашното насилие”.

София ин’т Велд каза: „Взимаме под внимание ограничените правомощия на служебното правителство за справяне с многобройните предизвикателства, но сме окуражени от ангажимента му да използва ефективно инструментите, с които разполага. Същевременно призоваваме Европейската комисия да засили мониторинга и одита на средствата, предоставяни от ЕС, включително по Механизма за възстановяване и устойчивост. Групата за наблюдение на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Европейския парламент ще продължи да следи отблизо събитията в България в бъдеще и е уверена, че в българското общество има достатъчна воля за намиране на решения.“

София ин’т Велд отговори и на въпроси на медиите, които бяха поставени както от присъстващи в залата журналисти, така и онлайн.

Един от въпросите бе насочен към подробности за срещата на делегацията с главния прокурор Иван Гешев. Евродепутатката разказа, че гостите били изненадани как отговорил Гешев на питането им докъде е стигнало разследването около прословутите изтекли в медиите снимки на експремиера Бойко Борисов редом до нощно шкафче, пълно с пачки и кюлчета. Гешев отговорил: „Не знаем къде се намира случаят в процеса на производството“. Тази неинформираност, както и правото на главния прокурор да прекратява започнати производства, накарали делегацията да заключи, че „ситуацията е твърде сериозна”.

София ин’т Велд изтъкна: „Корупцията и свободата на медиите за нас са изключително важни проблеми и те са на първо място. Този проблем е налице не само в България, но ми се струва, че тук има прекалена безнаказаност за корупцията. Понякога няма разследване, а когато има – не води до нищо, което е лош сигнал за българските граждани.”

Евродепутатката изрази и недоволство и от начина, по който Европейската комисия е извършвала досега мониторинг над България: „На хартия всичко изглежда добре, но ЕК извършваше повърхностно своите проверки и затова от Европарламента я призовахме да ги засили”.

На София ин’т Велд бяха зададени и въпроси относно срещи, които делегацията проведе с ръководството на определени медии, като БНТ, и същевременно не намери време да се срещне с представителни организации като 127-годишния Съюз на българските журналисти, членуващ и в Международната федерация на журналистите, и в Европейската федерация на журналистите.

София ин’т Велд отговори, че БНТ е била потърсена заради „редица противоречия и твърдения за неравностойно отразяване”, които били отхвърлени като неверни от генералния директор на обществената телевизия. Тепърва щяло да се установи „кои твърдения са верни и кои не”, но след като се знаело колко хора се доверяват на БНТ, „не би трябвало да има дори сянка на съмнение”, каза евродепутатката.

Що се отнася до пропуснатите възможности за срещи с важни организации в България, гостенката изтъкна, че програмата на делегацията у нас била много ограничена като време, всичко трябвало да се вмести само в два дни и се търсели различни гледни точки. Членовете на ЕП са отворени за комуникация с всички журналистически организации, включително и чрез онлайн средства, посочи още тя.

Запитана как ЕП би могъл да попречи на опитите за унищожаване на независими медии, София ин’т Велд отговори, че в тази посока трябва да се обърне внимание и на въпроса за собствеността на медиите, и на финансовата им независимост, и на политическата намеса, и на натиска от страна на олигарси. „Не мога да кажа, че има една-единствена стратегия за убиване на независимите медии. Критичните медии са необходими, за да се търси отговорност от властта – политическа или икономическа. Когато някои хора стигнат прекалено далеч в опитите си да подкопаят независимостта на медиите, опитвайки се да елиминират критичните гласове, обикновено независимите медии успяват да се противопоставят и на това. Но в някакъв момент силите на критични медии може и да не стигнат – и мисля, че ние сме на този етап,” каза ръководителката на европейската делегация.

Въпросът към нея бе уточнен и фокусиран специално към използването на съдебни дела като средство за разправа с независими медии.

София ин’т Велд отговори:

„Подходът SLAPP (strategic lawsuit against public participation – стратегическо дело срещу обществено участие – б.р.) е един от инструментите, използвани за запушване на устата на журналисти. Работим по законодателство на ниво ЕС. В ЕП е налице широк консенсус по отношение на законодателството за SLAPP. Има съпротива от страна на националните правителства, но ние ще се стремим все пак да прокараме такова законодателство. Чувам добре сигналите – ясно е, че ако по-малките издания или независимите журналисти не могат да се издържат с работата си, те ще бъдат изтласкани от пазара от медиите мастодонти. Но въпросът не е задължително във финансирането, а и в медийната конкуренция. Има държави, в които положението е много по-здравословно. Голямата тема е собствеността и прозрачността на медиите. Влиятелни хора използват своята собственост върху медии като инструмент за защита на бизнеса си. Въпросът за държавната реклама не трябва да се използва като инструмент за изтласкване на критично настроените журналисти.”

В обобщението си София ин’т Велд подчерта още:

„Ако изброите всички проблеми така, както бяха засегнати тук – корупция, свобода на медиите, заплахи за плурализма, полицейско насилие, дискриминация, може да се обезсърчите. Но има основание и за оптимизъм. Виждам, че е налице решимост за промяна. Има наистина добри и надеждни хора, които искат да градят положителното развитие на обществото. Нека ви дам примера със Словакия. Там бяха убити критични журналисти. Финансовият интерес там беше толкова голям, колкото и тук, в България. Говореше се за огромна корупция, измами и международна престъпност. Но виждаме, че Малта и Словакия, където бяхме, са на път да надмогнат проблемите си. Това е дълъг и труден път. Но той работи. Наскоро специалният прокурор в Словакия влезе в затвора за 14 години. Никой не би повярвал в това там преди три години и половина. Но се случи. Противодействието срещу реформите е много силно от страна на онези, които имат личен интерес, от тъмните сили. Но виждам как хората се окуражават, когато виждат, че институциите са устойчиви. Да, положението в България е тежко. Но също така съм сигурна, че има воля институциите да станат по-силни и стабилни. Единственият момент, в който сме абсолютно сигурни, че губим, е когато губим надеждата. Мисля, че има основание за надежда.”

И евродепутатката Елена Йончева, която също взе участие в пресконференцията, акцентира върху оптимистичния поглед. Според нея „най-важното е, че успяхме да обърнем погледа на евродепутатите в Брюксел към България”. Тя припомни: „Само преди две години, когато станах евродепутат и говорех, че в България има системен проблем, че има мафия, че положението със свободата на медиите е критично, почти никой не обръщаше внимание. За мен е изключително важно, че днес моите колеги евродепутати вече не само говорят за проблемите в България, но всички сме решени, че трябва да бъдат взети конкретни мерки.”

Йончева подчерта: „Мониторинговата група беше в Малта и Словакия, защото там са убити журналисти – Дафне Каруана Галиция и Ян Куцяк. В България системно е убивана самата журналистика. Така е през последните 10 години и повече. През 2007 т. бяхме на едно и също място като Франция по свобода на медиите, а днес даже не сме редом до европейски страни, днес сме някъде между Бразилия и Малайзия. Ние всички знаем каква е причината, какъв е методът, какъв е политическият натиск. Това е обобщено не само от „Репортери без граници” и от техния индекс за свободата на медиите, но тези констатации можете да ги прочетете и в докладите на Съвета на Европа, на ЕК – в доклада ѝ за върховенството на закона за 2021 г. Това не може да се отрича, въпреки че имаше опити. Това се вижда вече, обсъжда се. И нашата задача – на Мониторинговата група – е не да правим разследване, а да констатираме фактите, да предизвикаме дебат в България и в ЕС и да съдействаме да бъдат взети такива законодателни мерки, които да помогнат на България”.

Йончева посочи още, че в ЕП се работи за осигуряване на средства за разследваща журналистика, за законодателни промени, които да гарантират независимостта на източника и неговата сигурност, за прозрачно европейски финансиране на медиите. „Един от големите проблеми в България е, че за последните 10 години еврофондовете по различните комуникационни програми се разпределяха не прозрачно и по този начин се създаваха зависими медии, които се превърнаха в обслужващ персонал, в PR-агенции на самото правителство. Това не трябва да го допускаме, независимо кой е на власт,” каза Йончева.

Тя също така открои като друг основен проблем в България корупцията. „Ако България не се справи с него, ще продължи да бъде бедна държава със зависими медии,” отбеляза Йончева и добави: „Затова сме тук. За да помогнем корупционните практики да бъдат спрени. Имаме голямата надежда, че това е възможно. Срещнахме се с представители на правителството, с президента. И смятаме, че България е поела по верен път. Дали ще успеем да издържим до края, времето ще покаже.”