Много световни медии през последните дни с повишено внимание проследяват възмутената реакция на Франция, след като Австралия се отказа от многомилиардна покупка на френски конвенционални подводници, защото САЩ и Обединеното кралство обещаха да ѝ осигурят технологии за ядрени в рамките на току-що обявения нов военен съюз между Вашингтон, Лондон и Канбера, вече известен като AUKUS. След като обиденият Париж дори безпрецедентно си повика посланиците от САЩ и Австралия „за консултации”, се отприщи цяло цунами от анализи и прогнози колко тежко ще се отрази тази криза на доверието между Франция и Щатите – небивало дълбока поне след 60-те години на 20-век, когато тогавашният обитател на Елисейския дворец Шарл де Гол извежда страната си от военната структура на НАТО.
Сред цялата тази стихия от говорене и писане по темата засенчени остават няколко ключови нейни аспекта. А именно:
- Този конфликт оголва по най-откровен начин, че всичко в глобалните военни партньорства и съперничества, включително и във воденето на войни, стои върху фундамента на преките финансови интереси на военно-промишления комплекс. По тази всеизвестна истина от десетилетия целенасочено се мълчи в големите световни медии, а потребителите им са разсейвани по второстепенни елементи на същинския проблем.
- Стартирането на нов военен съюз и перспективата за въоръжаване с ядрени подводници на една официално обявила се за неядрена държава като Австралия не е нищо друго, освен опасна ескалация във военното напрежение и въоръжаването, включително ядреното. Колкото и да се прескача тази тема, защото фокусиращият се върху нея е главно „врагът” Китай, тя е незаобиколима за всеки обективен поглед.
- Случващото се също така демонстрира безапелационно, че Европа отива в периферията на голямото съвременно геостратегическо състезание, чийто център вече от доста време пулсира в индо-азиатско-тихоокеанския регион. С форсирането сега на новия военен съюз с ключовото участие на Австралия САЩ недвусмислено показват на своите традиционни европейски съюзници, че основният терен за решаване на бъдещето вече е в друга географска зона. При това изненада не би трябвало да има – още първият мандат на Барак Обама като президент на САЩ очерта същия приоритетен фокус към същия далечен от европоцентризма регион, където бе реализирано и първото посещение на Хилари Кринтън като държавен секретар. Така че сегашните френски тежнения, че австралийският вираж на настоящия обитател на Белия дом Джо Байдън бил вариация на линията „Америка на първо място” на прекия му предшественик Доналд Тръмп, са, меко казано, неточни. Още от Обама всъщност е очертана линията.
Вашингтон не само не крие, а непрекъснато, от години, изтъква основната цел на цялостната си стратегия във въпросния регион, родил и сегашния нов военен съюз – сдържане и противопоставяне на Китай във военната и технологичната сфера. Именно с тази цел се само ще бъдат предоставени технологии за ядрени подводници на Австралия, но и ще бъде координирано сътрудничеството между Вашингтон, Лондон и Канбера в разработването на широк спектър от най-съвременни оръжейни системи – от изкуствен интелект до квантови оръжия.
Редно е да се обърне внимание също така, че на 24 септември във Вашингтон предстои и среща на върха на друг един военно-стратегически формат, разгръщащ се в същия индо-азиатско-тихоокеански регион от години – става дума за Четиристранния диалог по сигурността, известен като QUAD. Иницииран от Япония още през 2007-ма, QUAD включва още Индия, както и все същите САЩ и Австралия. AUKUS сега „надгражда” също вдъхновените от „балансиране” на китайското влияние устои на QUAD, фокусирайки се много по-целенасочено върху военната и технологичната сфера. Впрочем, другите двама партньори в QUAD – Индия и Япония – също са напрегнати сега от създаването на AUKUS, притеснявайки се тяхната организация да не бъде изтикана да се занимава само с общи глобални теми като климата, борбата с Ковид-19 и устойчивото развитие, докато AUKUS концентрира стрaтегически инвестиции в едно ново оръжейно острие. Ето защо наблюдателите с повишено внимание ще следят как ще се развият обсъжданията на въпросната среща на върха на QUAD във Вашингтон в края на тази седмица и в какъв дух ще е очакваното по същото време изказване на индийския президент Нарендра Моди пред Общото събрание на ООН.
А що се отнася до Китай, наред с острата му словесна реакция срещу AUKUS, тези дни направи впечатление и друг негов ход. Доста изненадващо за мнозина, броени часове след оповестеното учредяване на AUKUS, Пекин подаде официално заявление за членство във Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство (СРТРР) – любимата рожба на Обама, в която Китай отначало не искаше да влиза, защото я възприемате като насочена срещу себе си, и която в крайна сметка увисна и без американско участие, след като Тръмп ѝ обърна гръб през 2017-та. Според Али Уайн от консултанскката „Eurasia Grop” с това си решение Пекин вероятно показва, че счита „липсата на търговска стратегия на САЩ” в невралгичния индо-азиатско-тихоокеански регион за „ахилесовата пета на Вашингтон” в усилията му да противостои на китайското влияние. Очевидно нещо като намигане на една империя с история от около 5000 години към друга, 250-годишна, насред дрънкането на оръжия – не всичко се решава с военни мускули, young friends…
About The Author
