На шведската социалдемократка и еврокомисарка по вътрешните работи Илва Йохансон днес се падна да се изказва от името на Еврокомисията по две насрочени едно след друго обсъждания в Европейския парламент – едното бе пряко свързано с България, макар името на страната ни да не фигурираше във формулировката от дневния ред, а другото бе фокусирано върху Куба.
Първата тема бе по въпрос, поставен от испанския социалист Хуан Лопес Агилар, оглавяващ Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП (LIBE). А именно: как ЕК възприема действията на САЩ срещу корупцията в „една държава-членка” на ЕС и как това се отразява върху оценката на досегашните действия на ЕК по този въпрос? От ЕК се очакваше уточнение дали тя ще бъде по-активна при сигнализирането и предприемането на действия по отношение на корупцията и заплахите за принципите на правовата държава в държавите-членки, каква ще бъде ролята на Европейската прокуратура и дали ЕК ще разработи обща стратегия за борба с корупцията в ЕС.
Споменатата „държава-членка” е България, разбира се. Това става ясно и от встъплението на Агилар към официалната формулировка на питането му, където е припомнен и послужилият за повод казус – наложените на 2 юни т. г. от финансовото министерство на САЩ санкции „на основание участие в корупция” по американския закон „Магнитски” срещу българските граждани Делян Пеевски, Васил Божков, Илко Желязков и техните бизнеспартньори.
Повечето от изказалите се в днешния дебат около 20 евродепутати критикуваха ЕК, че не е била ефективна в борбата с корупцията в България и питаха защо не е действала тя, а е трябвало да се включват американците. Наред с това вносителят на въпроса Агилар напомни пак в критичен контекст, че допреди два състава на ЕК е имало ежегодни доклади за корупция в Съюза, но това вече не се прави.
В отговор Илва Йохансон се впусна в обяснения за липсата на инструменти от страна на ЕК в антикорупционната сфера, посочвайки, че това е в правомощията на Службата за борба с измамите ОЛАФ и Европейската прокуратура. Но обеща, че до края на годината ще има европейски механизъм за защита на лицата, сигнализиращи за корупция в своите държави. Потвърди също, че Механизмът за сътрудничество и проверка спрямо България и Румъния продължава да действа, докато не бъде закрит от Съвета на ЕС.
Йохансон призна в края на дебата по български казус: „Докато корупцията подронва върховенството на закона, значи не сме си свършили работата”.
Българските евродепутати, които се включиха в дискусията, бяха четирима – социалистите Елена Йончева и Петър Витанов, както и Ангел Джамбазки (ВМРО) и Илхан Кючук (ДПС). Логично за политическите им обвързаности, те се разделиха двама на двама в отношението към обсъжданата тема.
Елена Йончева, която се включи дистанционно, чрез видеовръзка, се поинтересува как така в докладите на ЕК се говори за напредък и наличие на резултати в борбата с корупцията в България, докато американците открояват „системно” подкупване на виокопоставени лица, включително и „действащ политически лидер”. Йончева постави директен въпрос на Йохансон: „Кой е този политически лидер, госпожо комисар?“.
В изказването си, направено в пленарната зала на ЕП в Страсбург, Петър Витанов нарече „провал” поведението на ЕК по темата за корупцията в България и обвини Комисията, че „от години си затваря очите” за това. А „чудесните доклади”, публикувани ежегодно, били циментирали „корумпирания режим на Бойко Борисов”, засилвайки така скептицизма и песимизма на европейските граждани, които виждали и разбирали всичко.
Ангел Джамбазки застана от противоположната страна в дебата, но също атакува ЕК, обвинявайки я, че откривала корупция само в държави, чиито правителства не ѝ харесват – като България, Унгария, Полша или Словакия, които били „вечните набедени”. Според него корупцията в „приятелските” правителства не се преследвала от ЕК. Нямаше кой да го апострофира с напомняне за вечните хвалби на Борисов какъв безценен приятел е на всички лидери в ЕС.
Илхан Кючук от ДПС заяви, че САЩ били подведени от „кръга „Капитал”” с невярна информация около санкционираните лица, затова и воденият дебат бил лишен от смисъл. Той изтъкна: „Г-н Пеевски не им харесва (на „кръга „Капитал”” – б.р.), защото с трите си медии години наред ги разобличава. И ние ще продължим за го правим – това го казвам от тази трибуна, с най-голяма отговорност.“
Следващата точка в днешния дневен ред на Европарламента бе за ситуацията в Куба, включена по искане на евродепутати от групите на десницата. Според тях кубинското правителство е нарушило човешките права, извършвайки „произволни” арести по време улични демонстрации в страната на 11 юли т. г.
Темата многократно е повдигана в международни обсъждания. Куба също многократно е заявявала чрез своя външен министър Бруно Родригес и други официални лица, че задържанията не на мирни демонстранти, а на лица, извършвали вандалски действия и нарушавали обществения ред, са ставали в строго съответствие с кубинските закони, като ничии човешки права не са били накърнени.
Поводът за състоялите се на 11 юли прояви е тежкото икономическо положение на карибския остров, недостигът на стоки, включително на медицински консумативи, необходими в борбата с пандемията от Covid-19. Хавана отдавна алармира, че всичко това е пряко следствие от 60-годишната антикубинска блокада на САЩ, ожесточена по време на мандата на Доналд Тръмп в Белия дом с допълнителни 240 сурови санкции, задушаващи икономиката и търговията ѝ. Те възпрепятстват закупуването на жизненоважни стоки и пряко застрашават здравето и живота на кубинските граждани, особено в условията на глобалната корона-криза.
В проекто-резолюцията по днешните дебати за Куба в ЕП, предложена от групите на социалистите и на левицата, бе предвидено и изискване за отмяна на американската блокада. Но десните групи, които имат мнозинство в ЕП, наложиха своя резолюция, в която не само, че изобщо не се споменава блокадата, но се отправя и апел ЕС да наложи свои санкции срещу Хавана за „нарушения на човешките права”. Тя бе приета с 462 гласа „за”, 146 „против” и 115 „въздържали се”.
Впрочем, социалдемократката Илва Йохансон, която представяше Еврокомисията и в тези дебати, също изобщо не спомена блокадата на САЩ в изказването си за Куба. Вместо това тя повтори формулировката за „произволни арести”, без да отчете позицията на кубинските власти, че действат съобразно националните закони. Затова пък ги поучи да поведат „включващ диалог за исканията на своите граждани” и „да спазват човешките права и универсалните свободи”.
Но не е ясно, как „човешките права и универсалните свободи” е възможно да се съчетават с отнеманите от американската блокада права и свободи на кубинския народ да живее нормално, без задушаващата примка на санкциите, към които сега десницата в ЕП толкова държи да добави и европейски..
Затова пък стана ясно, че и по нашенската корупция, и по кубинските неволи Брюксел умее да си затваря и отваря очите избирателно…
About The Author
