Бучката на палеца на крака ви вероятно е рак; равнищата на арктическия лед едновременно намаляват и се увеличават; светът е или на 6 000, или 4,5 милиарда години…
Тъй като четете това в интернет, вече знаете: Google (или предпочитаната от вас търсачка) е способен да избълва “научни” данни, които да подкрепят, дори да “потвърдят” почти всяка индивидуална теория, която си пожелаете. И истината – да, истинската истина – е, че много от тези данни ще са точни, но много от тях няма да са.
Вие вероятно нямате рак на палеца.
Много дигитално мастило се е изляло по темата за фалшивите новини и псевдонауката, които ни се показват при търсене в интернет- информацията (нека я наречем така), която отговаря на искрените ни запитвания по начин, алгоритмично съобразен с нашите предпочитания и предпочитанията на нашата общност. Макар че думата „предпочитания“ може да се замени с „пристрастия“…
Данните, филтрирани от това, което се нарича медии, за разлика от данните, филтрирани от отделния човек, би трябвало да са по-добри – но не са. В края на краищата статистическите данни на CNN, FOX и New York Times също са резултат от нечие търсене в Google. Ето в какво са се превърнали медиите: някой е гугълнал вместо вас. И все пак, когато медиите представят статистически данни, те някак си никога не успяват да ни напомнят, че статистическите данни по своята същност са несигурни. Статистиката е буквално изследване на несигурността, на възможността или вероятността (или невероятността), които в десет от десет случая се представят като лично приложими процентни шансове, т.е. хазартните шансове, че X или Y ще се случи (или няма да се случи) лично на ВАС.
За много от нас ежедневното четене на новини означава да оценяваме нивото на личния си риск, но въпреки това рядко си спомняме, а медиите никога не споменават, че истинското предизвикателство не е да оценим риска, а да живеем с него; да намерим устойчивата междинна точка между пълното отричане на опасността (да речем, отказът да носим маска в претъпкан влак или автобус) и откриването на опасност навсякъде (да речем, носенето на маска и ръкавици, когато сме сами насред гората).
Начинът, по който оценяваме риска, е неразривно свързан с начина, по който се справяме със страха, и е един от многото фактори, които определят параноята и податливостта ни към конспирации. Антиваксърите се страхуват повече от ваксината (която спасява животи), отколкото от болестта (която ги прекратява или уврежда); политиците, отричащи климата, се страхуват повече от икономическите последици от адаптирането към климата, отколкото от… края на света, който, сещате се, може да има някакво въздействие върху инвестиционния портфейл.
Един от най-интересните и неотложни въпроси за мен е как да се справяме с добри изследвания, които обаче се оказват лоша новина – особено когато става въпрос за Covid-19 и промените в нашия климат.
Вариантите на коронавируса се размножават; морското равнище и температурите се повишават, необичайните бури са по-мощни и чести от всякога, бушуват безпрецедентни горски пожари и, „ако не се стигне до незабавно, бързо и мащабно намаляване на емисиите на парникови газове, ограничаването на затоплянето до 1,5°C или дори до 2°C ще бъде недостижимо„. Ако не искате да чувате тези неща, имате избор: можете да погледнете „данните“ на другата страна, които казват обратното, или да хвърлите телефона си в океана… което ще е замърсяване.
Когато решим, че ситуацията е толкова лоша, че няма какво да се направи, изпадаме в своеобразна гражданска парализа. Огромното струпване на негативизъм, комуникиран като постоянно разгръщаща се катастрофа, води дори и най-неустойчивите на конспирации до апатия и умишлено невежество. А сега ето и най-лошата новина: това ни води до апатия и умишлено невежество, независимо дали вярваме на науката или не.
Климатологът Стивън Чу е формулирал следната “нихилистичната тройка”:
- Хора, които приемат изменението на климата и смятат, че то е причинено от хората.
- Хора, които приемат изменението на климата и смятат, че то е причинено от природата.
- Хора, които изобщо не приемат изменението на климата.
Какво е общото между всички тези хора? Обикновено те са съгласни с „факта“, че нищо не може да се направи.
Covid-19 упорства и през 2021-ва година – тази есен отбелязваме втората годишнина от новия си живот. А мутиралият щам на „научния негативизъм“ вече се е превърнал в самостоятелна пандемия – такава, която ни кара да отричаме способността си да осъществим промяна.
About The Author
