Защо е напрегнато между Таджикистан и Афганистан?

Втората по многобройност етническа общност сред около 20-те, съставляващи населението на Афганистан, са таджиките – те са 30%. Първи са пущуните – 40%. Трети са хазарейците и узбеките – по 9%. Всички останали са от 3,5% надолу.

Ясно е, че след като една трета от афганистанците са таджики, съседен Таджикистан има доста специално отношение и гледа с повишено внимание към ставащото отвъд тази негова невралгична граница. Тя, впрочем, е най-дългата с Афганистан по сравнение с другите бивши съветски републики в региона – Туркменистан и Узбекистан.

Има и още нещо важно – на таджикистанска земя се намира най-голямата руска военна база извън територията на Русия. И именно в Таджикистан на 1 септември, ден след окончателното изтегляне на американските войски от Афганистан, бяха проведени очевидно предупредителни учения на руски танкове. Москва нееднократно досега изрази официални позиции, че стабилността в цяла Централна Азия е в риск покрай афганистанските промени.

Предлагаме обзора на Игор Кармазин, публикуван в руския в. „Известия” и представящ реакцията на Таджикистан към последния развой на събитията в Афганистан.

Мнозинството от съседите вече признаха смяната на властта в Афганистан. Пакистан, Китай, Иран, Узбекистан и по-рано са приемали на официално ниво делегации на талибаните. Освен това дипломати от тези страни са участвали и в общи прояви с движението „Талибан” в трети държави. Туркменистан нееднократно е провеждал открити и тайни консултации с радикалната формация.

На този фон се откроява Таджикистан, който още не е установил отношения с новите афганистански власти.

Таджикистанският президент Емомали Рахмон още на 25 август коментира отношението на страната си към тях. „Фактите ясно показват, че талибаните се отказват от своите предходни обещания да сформират временно преходно правителство с широко участие на други политически сили от страната и създават ислямско емирство,” заяви Рахмон на среща пакистанския външен министър Шах Махмуд Куреши.

Таджикистанският президент все пак смята, че при съседите е по-добре да бъде създадено „включващо правителство с участието на всички национални малцинства, включително таджиките от Афганистан”. Душанбе на смята да признава правителство, което не представя всички части от афганистанското население. „Безразличието на световната общност към ситуацията в Афганистан може да предизвика продължителна гражданска война,” предупреди таджикистанският лидер.

По афганистанския казус се изказаха и други политици от Таджикистан. Например, лидерът на Демократичната партия в страната Саиджафар Усмонзода нарича управленската система на талибаните терористична, а ставащото в Афганистан – геноцид. „Движението „Талибан” никога няма да изпълни обещанието си да не тероризира населението на страната, да амнистира опонентите си. Във всички региони, завзети от талибаните, вече екзекутират деца, жени, мъже – всички, несъгласни с тяхната политика,” казва Усмонзода.

Една от главните заплахи за Таджикистан е бежанският наплив от Афганистан. Още през юни-юли, докато вече вървеше изтегляне на американските войски, талибаните завзеха редица крайгранични райони. Тогава на Душанбе се налага да приюти около 2000 афганистански военни и около 1000 граждански лица. Всички те са настанени в палаткови лагери в Планински Бадахшан и в Хатлонска област. Тези хора се намираха на таджикистанска територия няколко седмици, но след това ги върнаха обратно в родината им.

Зам.-ръководителят на комитета по извънредни ситуации на Таджикистан Имомали Иброхимзода в края на юли заяви, че при необходимост Таджикистан може да приеме до 100 000 афганистански бежанци и че на полигоните в южните части на страната се подготвят съответните бази. Но по-късно ръководителят на Планинско-Бадахшанската автономна област Егор Файзов се оплака, че ресурсите са ограничени. По думите му помещения за приемане на потенциални преселници няма. „Ако за първите бежанци – около 1300 души – ние съумяхме да осигурим прехрана в течение на една седмица при поддръжката на Фонда на Ага Хан, то по-нататък за такъв период от време ще можем да приемем не повече от 200-300 души. Можем да сме транзитна зона, но не и краен пункт. Не сме в състояние и работа да им намерим, за да се издържат сами,” каза той.

Обстановката в граничните райони засега е спокойна и потенциалните бежанци очевидно разбират, че Душанбе не разполага с достатъчно ресурси, за да ги приеме. Но от друга страна много от етническите таджики в Афганистан внимателно следят какво става в Панджширската долина, станала огнище за съпротива срещу талибаните. Отрядите на съпротивата там се оглавяват тъкмо от етническия таджик Ахмад Масуд, син на известния полеви командир и ръководител на Северния съюз Ахмад Шах Масуд, убит при атентат преди 20 години, два дни преди удара по кулите близнаци в Ню Йорк.

Друг повод за тревоги в Душанбе е възможното засилване на потока от наркотици. Показателен в това отношение е един инцидент от средата на юли. Тогава таджикистанските граничари арестуваха група граждани, които им разказаха, че бягат от властта на талибаните. А при претърсване у тях бяха открити 3,5 кг хероин.

Таджикистанските власти се обезпокоени и от възможното засилване на радикалните ислямисти. Талибаните са поверили охраната на таджикистанско-афганистанската граница на групировката „Ансорулах”. Тя се оглавява от етническия таджик Махди Арсалон (Мухамад Шарипов), който многократно досега е обявявал желанието си да изгради и в родния си Таджикистан халифат като в Афганистан. „Ансорулах” е забранена от таджикистанското законодателство и много нейни бойци са обявени за международно издирване.

Таджикистан се готви за възможно обостряне на ситуацията . Още през юли Душанбе мобилизира за укрепване по границата 20 000 резервисти. През август на таджикистанска територия вече се проведоха няколко военни учения – включително по линия на Организацията на Договора за колективна сигурност в рамките на Общността на независимите държави (бившия СССР) и по линия на Шанхайската организация за сътрудничество.

Според експертите разногласията на ръководството на Таджикистан с талибаните имат принципен характер. „В Таджикистан се изгражда светска държава, а талибаните искат ислямска държава. В Таджикистан се разгръща таджикистански национализъм, а талибаните залагат на пущунския национализъм, който в афганистански условия опонира на тамошните етнически таджики,” обяснява пред „Известия” професорът от Научно-изследователския университет „Висша школа по икономика” главен научен сътрудник на МГИМО Андрей Казанцев. Според него събитията в Афганистан предизвикали „патриотичен подем” в Таджикистан. „В родния край на президента Рахмон – край град Куляб, местните жители се записват като доброволци и искат да заминават да воюват. Немислимо е в такава обстановка Рахмон да се противопостави на тези настроения и да започне диалог с талибаните,” смята Казанцев.

Завеждащият сектор „Средна Азия” в Института на страните от ОНД Андрей Грозин казва, че в Таджикистан изпитват дълбоко чувство на солидарност с етническите таджики в Афганистан. Грозин припомня, че в началото на 90-те Таджикистан преживя кръвопролитна гражданска война, в която загинаха около 150 000 души. „Такива неща не са преживявали съседните Узбекистан и Туркменистан. Ето защо Таджикистан е доста по-обезпокоен от тях заради ставащото в Афганистан,” изтъква експертът.