Нито война беше нужна на Афганистан и Ирак, нито безотговорно изтегляне

Луис Гонсало Сегура, бивш лейтенант от испанската армия, уволнен от нея през 2015 г. след като отправя обвинения в корупция и антидемократичност към нейни служители и структури, обосновава в своя статия в испанската версия на RT защо човек може да е против войната и същевременно да критикува изтеглянето на американските войски от Афганистан. Така авторът дава своя отговор на лансираните тези дни в Испания най-вече откъм крайната десница мнения, че било несъвместимо и непоследователно да си се обявявал досега срещу войната в Афганистан или Ирак, а сега да критикуваш военното изтегляне на САЩ от Афганистан и предизвиканите от него последици. Луис Гонсало Сегура предлага своите аргументи, систематизирани по следния начин.

Против провалената война в Афганистан

1. Дивашката цена на войната

Войните в Афганистан и Ирак струваха трилиони долари, измъкнати от данъците, естествено. Огромно количество пари, надхвърлящо в зависимост от различните изчисления между три пъти и седем пъти БВП на Испания и съставляващо около една трета от БВП на САЩ.

2. Провалът на поставените цели.

Въпреки високата цена на хвърлените ресурси – не само икономически, но и човешки, защото загинаха милиони хора – не бе постигната нито една от поставените цели. Нито Афганистан, нито Ирак се демократизираха. Не спряха да са убежища на терористи. Талибаните вече контролират цял Афганистан, а в Ирак се роди Ислямска държава. Не бяха открити оръжия за масово унищожение, каквито никога не бяха и съществували. И последно – Осама бин Ладен не беше открит в Афганистан, а бе убит в Пакистан. Войната на САЩ в региона се провали с трясък.

3. Военната индустрия и другите печеливши.

Несъмнено войната и огромните разходи за нея захраниха основно военната индустрия, както и други – петролната, химическата, текстилната. Захраниха и западните армии с тяхната повече от спорна политика на закупуване на все повече и по-нови оръжия и с разрастване на бойния състав – всичко това автоматично бе оправдано. Облагодетелстваха се и самите военни, които растяха в звания и печелеха военни награди, участвайки в конфликтите.

Като пример за мрачната мрежа от интереси, дали импулс на двете интервенции, е достатъчно да си припомним, че когато кулите близнаци се срутиха, Джордж Буш-старши и Шафик бин Ладен бяха част от групата Carlyle. Група, която направи добър бизнес, защото разполагаше с бизнес за бронирани машини, система за насочване на ракети и петролна компания. Пълният комплект за война.

4. Как се възстановява Афганистан с корупционери и господари на войната, лоялни към САЩ.

Военното решение беше неуспешно само по себе си, но това изглежда не стигаше. След това Съединените щати и техните съюзници не инвестираха в трансформирането на опустошената страна, а се ограничиха до изграждането на структура, основана на военачалници, трафиканти, корупционери и зловещи субекти, които гарантираха съществуването на проамериканско правителство.

5. Всичко фиксирано върху една… некомпетентна армия.

Тъй като САЩ и НАТО разбират само от война, явно мислеха, че макар новият Афганистан да се гради върху корумпирани военни господа, единственото изискване към които е да демонстрират вярност към САЩ, страната ще може да се поддържа, ако съществува една достатъчно мощна армия – за да поддържа тя злоупотребите, корупцията и ексцесиите на проамериканските правителства. Ето затова западните военни през последните години се бяха посветили да подготвят местни военни. Без особен успех, както вече се доказа.

6. Обобщението – Афганистан и Ирак сами по себе си се превърнаха в терор.

Всички тези елементи станаха причината войната срещу терора да превърне този регион буквално в терор през 21-ви век – терора на няколко милиона мъртви, ранени, изгубили домовете си, бежанци.

И против оттеглянето от Афганистан

След описаното дотук, няма как да се възприеме като несъвместимо да си против войните в Ирак и Афганистан и същевременно да си против военното изтегляне конкретно от Афганистан – защото помним, че изтеглянето от Ирак провокира създаването на Ислямска държава. Ето мотивацията.

1. (Без)отговорността.

Да си против интервенцията в Ирак или Афганистан не означава непременно, че си за простото изтегляне от двете страни. Очевидно е, че да се изтеглиш от Афганистан при тези обстоятелства е ужасна грешка, защото това трябваше да стане едва след пълно възстановяване на страната и след като са осигурени минимални условия за нейната жизнеспособност. Вместо това САЩ направиха всичко, за да създадат едно корумпирано афганистанско правителство, тяхна марионетка, и да сформират въоръжени сили, показали се неспособни да спрат настъплението на талибаните.

        2. Изгубената възможност.

Когато веднъж се допусне проникване на варварството, незаконността надделява. Веднъж причинени милионите мъртви в Ирак и Афганистан, вече е изгубена възможността да се приложи план за регионално развитие, който да позволи двете страни да се възстановят напълно. Не само бе изгубена тази възможност, но се произведе и една двойна безотговорност, една двойна грешка, защото интервенциите бяха последвани от споменатите марионетни и корумпирани правителства, удобно проамерикански, които не закъсняха в провала си. Защото е ясно – нито САЩ, нито Западът искат две стабилни държави в региона, ако те няма да са им лоялни. По колониалната логика на САЩ – първо лоялността, после развитието.

3. Новините предизвестиха жертвоприношението.

Рухването на страната вече беше предизвестено. Например, през януари 2019-та афганистанското правителство, все още подпомагано, съветвано и инструктирано от силите на НАТО, контролираше едва 55% от територията. Тоест, след около пет години от началото на прогресиращото изтегляне на войските на НАТО от 2014 г. нататък, вече беше загубило около половината на територията и беше регистрирало 45 000 напуснали в свите сили за сигурност.

4. Самоубийствено изтегляне.

Не става дума за просто изтегляне, а именно за самоубийствено. Вече бяха налице данните, че едно пълно изтегляне на войските ще предизвика колапс в страната. Колапс след трилионите похарчени долари и милионите мъртви.

В крайна сметка Афганистан (и Ирак преди това) попадна в един по-лош сценарий от онзи отпреди 20 години – в ръцете на талибаните, с висящи сметки, с повече вътрешни рани, с трилиони зле похарчени долари и с милиони мъртви, бездомници и бежанци. Не става дума толкова за изтеглянето, а за онова, което трябваше да се направи преди него.

Нито война, нито изтегляне

Поради всичко изброено:

1. Не биваше да се нахлува нито в Ирак, нито в Афганистан преди две десетилетия с две незаконни войни.
2. Нито една от двете страни не се нуждаеше след това от корумпирани проамерикански правителства.
3. Не се нуждаеха накрая и от безотговорни и позорни изтегляния – едното провокира пораждането на Ислямска държава, а другото хвърли Афганистан в ръцете на талибаните, без да знаем какво още предстои.

Онова, от което тези страни се нуждаеха преди и се нуждаят сега, е план за регионално развитие. Това означава средства, но средства, които ще се вложат в здравеопазване, образование, инфраструктура, а не във войни, които ще увеличават продажбата на оръжия за благото на западната военна индустрия, особено американската. И те не просто се нуждаят от това, ние им го дължим, най-малкото заради онова, което разрушихме. Въпрос на (без)отговорност.