Спорен паметник, който се изгражда в Отава в памет на жертвите на комунистическите режими, е получил дарения в чест на известни фашисти и нацистки колаборационисти, съобщава канадската обществена медия CBC News.
Мемориалът на жертвите на комунизма се финансира отчасти чрез кампания наречена „Пътища към свободата“, провеждана от благотворителната организация Tribute to Liberty. В рамките на кампанията се продават „виртуални тухли“, които се появяват на уебсайта на организацията и в нейния бюлетин. Тухлите са посветени на предполагаеми жертви на комунизма и включват биографични бележки за личностите, в чиято памет са.
Но някои дарители изглежда се опитват да подправят историческата памет за известни фашисти и военнопрестъпници, което се вижда от списъка с дарения, публикуван на сайта на организацията.
Организация, наричаща се “Общ комитет на обединените хървати в Канада”, е закупила виртуални тухли посветени на Анте Павелич, като го описва само като „доктор по право“. По време на Втората световна война Павелич е лидер на Усташите – фашистката организация, която управлява марионетния пронацистки режим в Хърватия. В тази си роля Павелич е главният отговорник за Холокоста на Балканите. Приблизително 32 000 евреи, 25 000 роми и 330 000 сърби са убити от режима му.
Същата организация е закупила тухла, посветена на Миле Будак, който е представен просто като „поет“. Будак е бил и високопоставен служител на Усташката организация. След като това привлича обществено внимание, Tribute to Liberty е премахнала информацията за Павелич и Будак от сайта си. Не е ясно дали даренията са били върнати. Людвик Климковски, председател на Tribute to Liberty, заявява пред медиите, че е „преждевременно“ да коментира. Името на друг представител на усташите, Иван Оршанич, продължава да фигурира в сайта.
Друга организация – “Рицарски орден на Витяз”, е закупила пет тухли. „Няколко членове на ордена са участвали активно в преследването, обезлюдяването, а през 1944 г. и в депортирането на унгарските евреи“, казва Ласло Карсай, професор по история в Сегедския университет. Сред членовете на Витяз са високопоставени членове на марионетното пронацистко правителство, създадено в края на войната, което организира депортирането на около 437 000 унгарски евреи. „Това е най-голямата и бърза акция за депортиране по време на Холокоста. Няколко десетки хиляди членове на Витяз са се обогатили много от имотите на еврейското население“, казва Карсай.
Междувременно клонът на “Лигата на украинските канадци” в Едмънтън в закупил пет виртуални тухли в чест на Роман Шухевич, който ръководи Украинската въстаническа армия (УПА) по време на Втората световна война, и е отговорен за смъртта на десетки хиляди белоруси, евреи, поляци и украинци. Орест Стечив, изпълнителен директор на “Лигата на украинските канадци”, заявява пред CBC News, че макар неговата организация да е спонсорирала тухлите за паметника, той не може да назове имената на хората, на които те са били посветени, тъй като по това време не е бил изпълнителен директор.
„Ако Канада почете паметта на Анте Павелич или Роман Шухевич, може просто да изхвърли постиженията си в областта на правата на човека на боклука“, казва Ефраим Зуров, известен ловец на нацисти и директор на центъра „Симон Визентал“ в Йерусалим.
“Те помнят каквото искат да помнят”
УПА е въоръженото крило на фракцията на Организацията на украинските националисти-Бандера (ОУН-Б). Пер Андерс Рудлинг, историк от университета Лунд в Швеция, който е писал критични статии за Шухевич, казва, че поклонниците на този „нацистки колаборационист“ работят усилено за реабилитиране на образа му.
„Докато Шухевич (и ОУН-б) са били антисемити и тоталитаристи, повечето от днешните му почитатели не са такива“, казва Рудлинг пред CBC News. „Те помнят това, което искат да помнят – един дезинфекциран, избелен образ на героичен офицер. Но Шухевич е бил нацистки колаборационист и извършител на етническо прочистване. Отрядите под негово командване са избивали евреи и поляци”, изтъква Рудлин. По неговите думи паметник на жертвите на комунизма е нещо справедливо и легитимно, но е странно как “хора, извършили геноцид, биват възхвалявани редом с истинските жертви”.
Людвик Климковски настоява, че въпросите за личностите, които ще бъдат почетени са „преждевременни“, тъй като Tribute to Liberty и Министерството на канадското културно-историческо наследство все още преглеждат окончателния списък с имена, които ще бъдат включени в самия мемориал. Климковски заявява, че този процес трябва да приключи до декември тази година.От министерството коментират, че преглеждат само списъка с имената, предложени за самия паметник, а не имената, посочени на уебсайта на благотворителната организация.
Проблемен проект
Проектът за паметник на жертвите на комунизма е съпътстван от проблеми от самото начало. Първоначално се е предвиждало да струва 1,5 млн. долара и да бъде финансиран единствено от частни дарения, но през първите години събраните средства са толкова малко, че едва покриват оперативните разходи на Tribute to Liberty.
През 2013 г. правителството на консерватора Стивън Харпър обещава 1,5 млн. долара за проекта, като до 2014 г. тази сума нараства на 3 млн. долара. До края на 2014 г. бюджетът на проекта се раздува до 5,5 млн. долара, като приносът на канадските данъкоплатци достига 4,3 млн. долара.
Кралският архитектурен институт на Канада оспорва проекта в съда, като твърди, че Националната столична комисия (NCC) е нарушила собствените си процедури за обществени консултации и правилата, установени в Закона за националната столица. Проучване на общественото мнение от пролетта на 2015 г. установява, че мнозинството от канадците – включително почти две трети от самоопределилите се като консерватори – са против първоначалния проект.
Говорител на NCC заяви, че общата стойност на паметника в момента се оценява на 7,5 милиона долара, като 6 милиона долара идват от федералното правителство, след като министърът на финансите Кристия Фрийланд включи в бюджета допълнителни 4 милиона долара за завършване на паметника.
Политическа подкрепа на високо равнище
Паметникът е получил заявления за подкрепа от министър-председателя Джъстин Трюдо, бившия лидер на Зелената партия Елизабет Мей, бившия лидер на Новара демократична партия Том Мълкеър и бившия федерален министър на правосъдието Ървин Котлър. Бившият министър-председател Стивън Харпър е закупил няколко възпоменателни тухли, както и премиерът на щата Алберта Джейсън Кени. Сенаторката Линда Фрум е посочена на страницата на паметника като особено голям благодетел, дарил над 100 000 долара.
Първоначално се предвижда паметникът да включва имената на 1000 жертви на комунизма, но до края на 2015 г. е съставен списък с едва около 300 имена. Министерството на историческото наследство заявява, че в момента разглежда списък с 600 имена за евентуално включване в мемориала.
Министерството е наело историка от Карлтънския университет Майкъл Петру да прегледа въпросните 600 имена. Той заявява пред CBC News, че има припокриване между този списък и имената, посочени на уебсайта на Tribute to Liberty. Петру е предал експертната си оценката на министерството още през пролетта. По думите му сред тези 600 имена е открил хора, които са сътрудничили на нацистите или са били свързани с фашистки организации, действали в Източна Европа и на Балканите по време на Втората световна война. Той е посочил на министерството и имената на лица, които не могат обосновано да бъдат определени като „жертви на комунизма“.
Кампанията „Пътища към свободата“ изглежда използва много широка дефиниция на „жертви на комунизма“, която обхваща и всякакви други привидни жертви на политическо насилие и ветерани от конфликти от епохата на Студената война. Списъкът на уебсайта включва и хора, които няма как да са били жертви на преследване от комунистически режими – като например Тара Сингх Хайер, сикхски журналист и активист, убит във Ванкувър през 1998 г., и Джагат С. Упал, успешен бизнесмен от Британска Колумбия, който е бил един от първите сикхи, посещавали държавно училище в Канада.
В сайта на Tribute to Liberty се посочва, че проектът “Пътища към свободата” включва истории на жертви на комунизма, докато върху мемориалът, който ще се казва “Стена на паметта”, ще бъдат изписани имената на жертви и оцелели от комунистическите режими. Канадското министерство на културно-историческото наследство пък посочва, че „…посетителите на паметника ще видят имена, вариращи от собствените имена на дарителите или имената на техните предци, до имената на исторически личности и събития, които са важни за тези дарители“, и че историите на тези лица, групи и събития ще бъдат публикувани на уебсайт, който ще бъде разработен и поддържан от Tribute to Liberty.
В сайта на Tribute to Liberty все още стои информация, че се приемат дарения от 1000 долара в замяна на вписване в самия паметник. На страницата стои и активна връзка за дарение в размер на 1000 долара чрез PayPal. Касиерът на организацията Алиде Форстманис обаче твърди пред CBC News, че вече не се приемат дарения за вписване на имена в паметника, а само 200 доларови дарения за “виртуални тухли”.
Климковски от своя страна твърди, че набирането на средства е приключило до края на 2017 г. и че всички необходими средства са били предадени на NCC, която отговаря изграждането на паметника. От NCC заявяват, че Tribute to Liberty е изпратила 1 млн. долара през 2017 г. и още 500 000 долара през 2018 г. и не е превеждала никакви допълнителни средства след това.
Усилия за изопачаване на историята
Ефраим Зуров казва, че е разтревожен от усилията нацистки колаборационисти да бъдат представяни като патриоти-антикомунисти. „От самото начало на своята възстановена независимост, след разпадането на Съветския съюз, почти всички правителства в Източна Европа – и националистическите елементи в диаспорите – пропагандират равнопоставеността между престъпленията на Третия райх и тези на комунизма като част от по-широките си усилия за изопачаване на историята на Холокоста и Втората световна война“, казва той.
И други издигнати в Канада паметници предизвикват полемики заради връзките им с колаборационсити. През миналата година полицията започна разследване за престъпление “от омраза”, след като върху кенотаф, посветен на ветераните от дивизията „Галиция“ на Waffen-SS в гробище в Оуквил, бе изписан надпис със спрей “нацистки военен паметник”.
По подобен начин в края на 2019 г. бюст на Роман Шухевич пред Комплекса на украинското младежко единство в Едмънтън осъмна с надпис „нацистка измет“. И в този случай местната полиция започна разследване, но в крайна сметка той заключи, че вандализмът не отговаря на стандартите за престъпление от омраза.
