Космическата надпревара на милиардерите е самоцелна рекламна кампания

Джейкъб Силвърман, New Republic

Може би някога ще си спомняме за лятото на 2021 г. като дефинирано от нарастващите климатични катастрофи, изтеглянето на САЩ от Афганистан, отчаяните усилия за ваксиниране на населението срещу Covid-19 и неадекватността на държавното управление на фона на всичко това. Но за една специална класа от ултрабогаташи и за технологичните маниаци, които ги боготворят, това ще бъде лятото на космическата надпревара на милиардерите, през което сме наблюдавали кой може да изхарчи повече пари и да привлече повече обществено внимание в усилията си да избяга от оковите на земната гравитация за няколко минути.

Неофициалното състезание между трима господари на вселената – Джеф Безос, Ричард Брансън и Илон Мъск (като Мъск проявява по-малък интерес към лично пътуване в космоса) – започна миналата неделя, когато Брансън излетя със самолет на Virgin Galactic за краткото си пътуване в небесата. „Винаги съм бил мечтател“, написа Брансън в Twitter. „Майка ми ме научи никога да не се отказвам и да се стремя към звездите.“ След като всичко мина добре – безопасността на тези начинания винаги е под въпрос – Брансън затвърди претенциите си за… какво точно? Харчейки пари, спечелени от труда на нископлатени работници и прехвърлени между офшорни данъчни убежища, той ще бъде победител в едно екстравагантно шоу, което има за цел не толкова да открие нова ера на космическите полети, колкото да привлече бизнес за другите му компании. Брансън, подобно на  конкуренти си в космическите полети, не е новатор, а търговец.

Тези мъже няма да бъдат първите милиардери в космоса – тази чест се пада на бившия софтуерен инженер на Microsoft Чарлз Симони, който пътува с руския космически кораб „Союз“ до Международната космическа станция за две седмици през 2007 г. и отново през 2009 г. – те просто ще бъдат първите от дръзкото ново трио космически новатори, които ще летят в суборбиталното пространство и ще се върнат безопасно. (Полетът на Брансън се издигна на 80 км, докато Безос ще пътува отвъд линията на Карман, която е на 100 км над морското равнище).

С препратки към детството си, повлияно от оригиналната космическа надпревара /”Откакто бях на пет години, мечтаех да пътувам в космоса“, обяви Безос в Instagram/ тройката нови космически кадети искат да ви убедят, че изпълняват колективната цел на човешката раса, приближавайки ни с една стъпка към бъдещето на смело замислени космически пътувания и изследвания, подобно на „Стар Трек“. Брансън например е казвал, че иска да направи пътуването в космоса „по-достъпно за всички“. (Ранните резервации за полетите на Virgin Galactic струват 250 000 долара, докато място за полета на Blue Origin на Безос на 20 юли се продава за 28 млн. долара). Но всяка откровена оценка на космическата надпревара на милиардерите показва, че това не е толкова началото на нова епоха на универсални космически пътувания, колкото най-скъпата рекламна кампания в света за група от самозабравили се милиардери, които планират да направят много повече пари тук, на земята. Бизнес портфолиото на тримата мъже не е идентично, както и заявените от тях приоритети. (Безос например твърди, че е най-загрижен за преместването на индустриалния капацитет извън планетата). Но всички те имат потенциално доходни инвестиции във фирми за изстрелване на сателити и ракети, където са истинските пари. И ако изстрелванията преминат успешно, всички те ще се възползват от нарастващия оптимизъм и инвестициите в тази индустрия.

Макар извеждането на туристи в космоса за няколко минути безтегловност може да е привлекателно, това е мимолетен лукс, достъпен само за елитна класа. Въпреки това компании като Virgin Galactic искат да ви накарат да вярвате, че това само леко дистопично бъдеще е зад ъгъла. Брансън е нарекъл себе си Астронавт 001, чиято работа е „да оценява опита на клиентите в космическите полети“. Брансън може и да иска да подобри преживяването на някои от приятелите си, които ще се качат за следващото пътуване, но това, което той наистина продава, е името Virgin и имиджът на иновация и безопасност, които ще помогнат на групата му от компании да вземе един или два договора за изстрелване на сателити, които иначе може да отидат при SpaceX. Пътуването на Брансън в Космоса не се прави за „нас“, като население, което може би един ден ще плава сред звездите; то е за него самия, Virgin Galactic и по-нататъшното комерсиализиране на ниската земна орбита.

Ние се оказахме подведени от нашите вдъхновени от научната фантастика представи за безпроблемно пътуване в космоса, където причиняващите рак и костна дегенерация ефекти на космическата радиация и ниската гравитация вече са преодолени, а животът на Земята е мирна агора, която хармонично подкрепя редовното пътуване в космоса. (Това, разбира се, е обобщение на утопичната космическа фантастика, която е подхранвала детските фантазии на тези мъже). Очевидно е, че не сме решили проблемите си тук на Земята, а истината е, че космосът е много по-лош: мрачна празнота, невероятно негостоприемна за човешкия живот, изискваща хиляди служители по наземната поддръжка, които прекарват часове в планиране на всичко – от това как астронавтите акат, до хореографията на опасните космически разходки. Поради огромните ресурси, които се изразходват, полетите на Брансън и Безос ще продължат само няколко минути. Това може да намали и вероятността нещо да се обърка. Човечеството не е по-подготвено за устойчиво търговско присъствие в космоса, отколкото е за живот на морското дъно, например. Ще минат поколения, ако изобщо някога се случи, преди да имаме колония на Луната – с извинение към мечтаещите за това  – а който и да стигне до Марс, ще му трябва много късмет да оцелее по време на пътуването, и още повече за да се върне у дома (многото потенциални опасности включват аварийно кацане и полудяване по време на дългото пътуване). Това са огромни цивилизационни предизвикателства, с които може би е дори ненужно да се заемаме, като се имат предвид с по-належащите земни проблеми, свързани с изменението на климата, неравенството, липсата на здравни грижи и на жилища.

Това ни води до основния дисонанс в основата на тази нова космическа надпревара – огромната пропаст между живота на главните действащи лица и на всички останали, обречени да наблюдават от повърхността на Земята. (Изстрелванията ще бъдат предавани на живо в различни медии.) Космическата надпревара от епохата на Студената война, колкото и да беше несъвършена и милитаризирана, поне представляваше колективно усилие, привидно отделено от мотива за печалба или егото на частни лица. Нормални хора отиваха в космоса, а не милиардери, които смятат космоса за своя лична играчка. Космическата надпревара съществуваше, за да създаде чувство за споделена цел (а и за да се правят по-добри междуконтинентални балистични ракети и шпионски спътници). Да, тя беше подвластна на патриотарщината и национализма, но насочваше към по-висши ценности, каквито не могат да бъдат открити в лъскавата продукция на Virgin Galactic.

Най-добрият аргумент срещу космическата надпревара на милиардерите е колко малко влияние ще има тя върху живота на повечето жители на Земята. Може би тя ще открие нова ера на свръхскъп приключенски туризъм, но няма да направи нищо за общото благо, особено когато компании като SpaceX и Blue Origin се състезават да препълнят ниската земна орбита с хиляди малки сателити. Огромни и незаслужени богатства са похарчени за това, което по същество е частно забавление: Безос казва, че всяка година продава акции на Amazon на стойност 1 милиард долара, за да финансира Blue Origin. Не е случайно и това, че двамата най-богати хора на планетата полагат тези усилия, след като състоянието им се увеличи с десетки милиарди по време на пандемията. Те просто разполагат с твърде много пари. В момент, когато неравенството на Земята не може да бъде по-ясно изразено, е просто пошло да се позволява на магнати да наливат необложените си милиарди, спечелени на гърба на несигурни работници, в частни начинания, откъснати от ежедневните грижи и отчетност. Успехът на краткото пътуване на Брансън до суборбиталния космос носи ползи само за един човек – Ричард Брансън. От това може да са доволни единствено няколко инвеститори и дори някои негови конкуренти в бранша.

Джейкъб Силвърман е автор на „Условия за ползване: Социалните медии и цената на постоянната връзка”.