Минималната заплата у нас е на дъното по покупателна способност в ЕС

Макар минималната работна заплата в България да е най-ниската в Европейския съюз, повишението ѝ винаги среща значителна съпротива. Един от често използваните аргументи е това, че макар МРЗ да е ниска, цените тук също са ниски спрямо средноевропейските. Това твърдение обаче бива опровергано, когато минималното заплащане се разгледа спрямо паритета на покупателна способност.

Новопубликуван анализ, изготвен от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, показва, че получаващите минимално възнаграждения българи могат да си позволят значително по-малко основни продукти като хляб, картофи, сирене и дори вода, отколкото работещите за МРЗ в повечето страни от ЕС.

“В редица наши анализи сме доказвали, че ако цените на стоките и услугите в България са два пъти по-ниски спрямо средноевропейските, то равнищата на заплащане са четири, дори пет пъти по-ниски, което при равни други условия не води до реална конвергенция”, посочва авторът на анализа д-р Любослав Костов. По думите му тези данни предоставят поредното доказателство за необходимостта от догонваща и дългосрочна политика по доходите.

Минималната работна заплата в България през 2021 г. възлиза на 332 евро, което според актуалните данни на Евростат е най-ниската стойност в ЕС. За сравнение, МРЗ в Нидерланция е 1684 евро, във Франция 1554 евро, в Германия 1614 евро. Дори в Хърватия, която се присъедини доста след България в ЕС, МРЗ е по-висока – 562 евро.

Ако се вземе делът на МРЗ в България спрямо размера на МРЗ в останалите страни, то минималното заплащане у нас е равно на 19,7% от МРЗ в Нидерландия, 21,4% от МРЗ във Франция, 20,4% от МРЗ в Белгия и 20,6% от МРЗ в Германия. Най-близкото съотношение на нашата МРЗ спрямо МРЗ на друга страна-членка на ЕС е с Унгария (75%) и Полша (72,6%). Минималната заплата у нас е 5,2 пъти по-ниска спрямо най-високата МРЗ в ЕС и с около 25% по-ниска спрямо най-близката до нас МРЗ.

Още по-показателно е какво количество от определена стока от първа необходимост може да се купи със съответната минимална заплата в отделните държави. Това са стоки, които са ключови за потреблението, особено за хората с ниски и средни доходи, чието търсене нараства, когато доходите на населението намаляват или се обезценяват поради някаква причина.

Най-важната такава стока очевидно е хлябът. В България работещ за МРЗ човек  може да си купи 583 хляба от 500 гр., т.е. една минимална заплата у нас е равна на 583 броя бял хляб. За сравнение, работникът на минимална заплата във Франция може да си позволи 1095 броя хляб от по 500 гр., работникът на минимална заплата в Германия – 1232 хляба, в Испания – 1120 хляба и т.н. Работещите на минимална заплата в България могат да си позволят най-малко хляб спрямо работещите на минимална заплата в която и да е друга страна-членка на ЕС. Работникът на МРЗ в Хърватия, например, може да си купи 16 хляба повече от работникът у нас.

Също толкова показателни са изчисленията за друга подобна стока – сиренето. Минималната работна заплата у нас стига за 61 кг сирене. Във почти всички останали страни-членки на ЕС, работниците на минимални заплати, при значително по-високи ценови равнища от тези в България, могат да си позволят повече килограми сирене. Изключение е Хърватия, където с месечната минимална работна заплата могат да се закупят 59 кг. сирене. Същевременно в Германия работещ на МРЗ може да си купи 168 кг. сирене, в Ирландия 220 кг., в Испания 116 кг., в Португалия 115 кг., в Нидерландия 151 кг., Франция 101 кг. и т.н.

В България работещите на минимална заплата могат да си купят 573 кг. картофи с парите, които получават като месечно възнаграждение. Това ниво отново е по-ниско от всички останали членки на ЕС с едно изключение – Малта. В Нидерландия например могат да се закупят 1504 килограма картофи с една минимална заплата, във Франция 883 кг., Белгия 1195 кг., Германия 1242 кг., Словения 1234 кг., а в Литва 1646 кг.

Анализът на КНСБ включва пример с още една стока, която не просто е от първа необходимост, но може да е и животоспасяваща – водата.  В България работещите на минимална заплата могат да си купят 664 бутилки с минерална вода от 1,5 литра, спрямо 3936 бутилки в Германия,  2253 във Франция, 2552 в Нидерландия и 1958 в Белгия. В съседна Румъния с минималната заплата могат да се закупят 880 бутилки. По този показател България отново изпреварва единствено Хърватия, където МРЗ стига за 535 бутилки минерална вода.

“България не стои никак добре по отношение на реалната покупателна способност на хората с минимални доходи по отношение възможността за покупка на стоки от първа необходимост. Ситуацията е същата и със всички останали подобни стоки от малката потребителска кошница. Най-важният извод от тази тенденция е, че явно ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас. Аргументът че тя е ниска, но и цените са ниски, просто издиша за пореден път”, се изтъква в анализа.

В заключение се изтъква, че нищо не деморализира така, както скромният, но постоянен доход. “В този смисъл, ако имаме претенциите да бъдем пълноправен член на Еврозоната до няколко години, една активна политика по доходите преди това, несъмнено трябва да излезе на преден план”, изтъкват от КНСБ.