Исландецът Сигурдур Инги Тордарсън, ключов свидетел на правосъдния департамент на САЩ в процеса срещу създателя на „WikiLeaks” и разобличител на американски военни престъпления Джулиан Асандж, призна в интервю за исландския вестник „Stundin”, че е лъгал в свои показания, използвани за изграждане на американските обвинения по нашумялото дело.
„Това е краят на делото срещу Джулиан Асандж“, написа по този повод в Туитър бившият служител на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на САЩ (НСА) Едуард Сноудън, който на свой ред е принуден от години да живее в чужбина (в Русия), за да не попадне под ударите на американското правосъдие заради собствените си разкрития за масово следене, осъществявано от Вашингтон, включително и на чуждестранни държавни лидери.
Сигурдур Инги Тордарсън е бил доброволен сътрудник на „WikiLeaks”, станал и информатор на ФБР срещу около 5000 долара и обещания за имунитет от преследване. Пред „Stundin” Тордарсън признава сега, че е лъгал, когато е разказвал в показанията си за дадено му от Асанж поръчение да „хакне“ компютрите на конгресмени и да вади записи от личните им контакти.
Исландецът обяснява, че всъщност е получил файлове от трети лица, според които това били записи на конгресмени. И той направо ги предложил на Асанж, без да проверява съдържанието им.
Основателят на „WikiLeaks” още е в лондонски затвор, макар че в началото на годината британски съд реши на първа инстанция да не удовлетворява искането на САЩ за екстрадицията му. Американската страна веднага обжалва решението, а съдът постанови докато трае тази процедура, Асанж да остане зад решетките. В САЩ го грозят 175 г. затвор по отправените му 18 обвинения заради публикуването на секретни американски документи в „WikiLeaks” . Вменява му се нарушение на Закона за шпионажа и заговор за извършване на хакерство и проникване в държавни компютри с класифицирана информация.
След признанията на Тордарсън обаче достоверността на информацията, на която се основава американското обвинение, увисва.
Когато британският съд в началото на тази година отхвърли иска за екстрадиция, той се мотивира с хуманитарни съображения. При обжалването пък американският юридически екип включи сред аргументите си и твърдение, че подсъдимият и информаторът му Тордарсън са се опитали съвместно да дешифрират откраднат от исландска банка файл. Исландецът обаче разказва сега пред „Stundin”, че въпросният инцидент е бил добре известен, като криптираният файл е изтекъл от банката и е споделен в интернет сред ентусиасти, които са се опитали да го дешифрират, водени от обществен интерес, в опит да открият причините за финансовата криза в Исландия. Според Тордарсън нищо не потвърждава, че файлът е бил „откраднат“ – той най-вероятно е бил разгласен от самите служители на въпросната банка.
Друг елемент от обвинението в процеса срещу Асанж се базира на твърдението, че той е използвал предоставен му от Тордарсън „неразрешен достъп до държавен уебсайт“ за проследяване на полицейски превозни средства. Пред „Stundin” исландецът сега уверява, че данните за „вход“ са негови собствени идентификационни данни и не са получени по незаконен начин. Тордарсън твърди, че е имал достъп до този уебсайт поради работата си като спасител, когато е бил доброволец в екип за издирване и спасяване, и че основателят на „WikiLeaks” никога не го е питал за данните му за достъп.
Огмундур Йонасон, който по онова време е бил министър на вътрешните работи на Исландия, смята, че американците са се опитвали да използват тогавашната ситуация в неговата страна, както и исландски граждани, „за да изтъкат мрежа, паяжина, в която да уловят Джулиан Асанж”. Йонасон припомня и точния момент, когато ФБР се е свързало с исландските власти за първи път по този казус – 20 юни 2011 г., за да ги предупреди за предстоящо проникване в държавни компютри. ФБР предложило помощта си и тя била приета. Според ексминистъра целта, която САЩ в действителност са преследвали тогава, е била да хванат Асандж, а не да помогнат на Исландия. И американските агенти вече усилено са работели по въпроса.
About The Author
