„Това ме натъжава малко. Показва, че нямаме достатъчно доверие едни в други”. Така германската канцлерка Ангела Меркел, цитирана от Bloomberg, коментира резултатите от Европейския съвет в Брюксел. На него при острата съпротива на Полша, Румъния и балтийските страни бе отхвърлена инициативата на Меркел и на френския президент Еманюел Макрон за среща на върха ЕС- Русия с участието на президента Владимир Путин с цел нормализация на отношенията.
Идеята бе лансирана след срещата между Путин и американския му колега Джо Байдън в Женева на 16 юни, на която двамата лидери се ангажираха с гаранции за контрола над въоръженията тъкмо в Европа и, въпреки различията си, отправиха позитивен сигнал за възможно сътрудничество по важни глобални въпроси.
Макрон също реагира със съжаление на твърдата опозиция на страни от „Нова Европа” (така по време на войната в Ирак тогавашният военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд нарече бившите соцстрани в Източна Европа) срещу предложението на „Стара Европа” за диалог Путин. „Колко сме странни… Оставяме други хора да говорят за контрол над въоръженията на наша територия, а ние отказваме да седнем на масата? Това е странна представа за властта,” каза Макрон.
Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан на свой ред също взе отношение по въпроса от Париж, където разговаря с намиращия се на посещение там държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен. „Европа трябва да говори на високо равнище с Русия, без наивност и оставяйки твърда, както го направи американският президент Джо Байдън с Владимир Путин на 16 юни в Женева”, заяви Льо Дриан.
Нищо такова обаче не пожелаха да преглътнат лидерите на Полша, Румъния и балтийските страни, които участваха в Европейския съвет в Брюксел. Реакцията им беше толкова сурова, че те дори се заканиха да наложат вето над резолюция, която би съдържала предложението на Меркел и Макрон. „Кремъл не разбира езика на отстъпките. Кремъл разбира само езика на силата“, отсече латвийският премиер Артур Каринс.
Хардлайнерите успяха да наложат даже решение, което възлага на Европейската комисия да проучи допълнителни възможности за нови икономически санкции срещу Русия.
А по отношение на инициативата на Меркил-Макрон максималното, което бе издействано, е обтекаема формулировка за проучване на „форматите и условията на диалога с Русия“. По това трасе евентуално може да се стигне най-много до личен разговор с Путин, който да се проведе съвместно от председателя на Евросъвета Шарл Мишел и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Отношенията с Русия в момента са в „отрицателна спирала“, смята самата Фон дер Лайен.
Среща на върха ЕС-Русия не е имало от февруари 2014 г., тоест от възпламеняването на украинската криза насам.
Кремъл е разочарован от отказа на Евросъвета да подкрепи предложението на Париж и Берлин за среща на върха с участието на Путин, стана ясно от реакцията на Москва. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков все пак се постара да даде въздържан и неутрален коментар: „Общо взето, президентът Путин беше и остава заинтересуван от подобряването на работните отношения между Москва и Брюксел”. Песков не пропусна да отбележи, че европейската позиция „е фрагментирана, не винаги последователна и понякога неясна”.
Българският президент Румен Радев заяви пред наши журналисти в Брюксел, че е подкрепил „категорично” предложението на Франция и Германия за среща на върха ЕС-Русия.
Радев подчерта: „Тук не става въпрос просто за отношението към Русия, а за нивото на нашите амбиции като съюз по отношение на нашата глобална роля. Дали ще бъдем глобален фактор, или зрител на глобалната арена, където се състезават глобалните играчи като САЩ, Китай, Русия.”
Българскят президент изтъкна още: „Напомних на всички лидери, че всички подписахме през 2017 г. Римската декларация, където ясно е заложено, че Европа трябва да бъде стратегически фактор на световната арена. В геополитиката е нужен реализъм. Седемте години на санкции не доведоха до желаните резултати. Необходимо е да търсим нови инструменти за развитие на нашите отношения с Русия, най-вече за деескалация. С Русия споделяме общо европейско пространство, и по отношение на климата, здравеопазването и сигурността. Само губим взаимно от противопоставянето.”
Радев се показа все пак оптимист за бъдещето: „Инициативата на канцлера Меркел и президента Макрон е едно логично предложение. Въпреки че не намери място в заключителната декларация поради опасенията на някои държави, тази форма на диалог ще намери начин да бъде реализирана рано или късно, прогнозира държавният глава”.
