Тази седмица Куба е във фокуса на европейското и световното внимание.
От една страна, организациите за солидарност с Острова на свободата от различни страни разгръщат дейности и прояви в протичащата от 6 до 13 юни Световна седмица за отмяна на блокадата срещу Куба, като кулминацията ще е на 12 май – в Световния ден за шествия, походи и живи вериги със същото искане.
От друга страна, група десни евродепутати начело със зам.-председателката на Европарламента, чехкинята Дита Чаранзова от групата „Обнови Европа” вкара в дневния ред на ЕП за 8 юни обсъждане на политическата обстановка и положението на човешките права в Куба с предложението да се приеме критична резолюция. В инициативата не се споменава и дума за геноцидния ефект на над 60-годишната американска блокада върху живота на кубинците, включително и в условията на сегашната пандемия, когато продължава възпрепятстването за закупуване в чужбина на важно медицинско оборудване и лекарства.
Комисията по международни отношения на Националното събрание на Куба реагира на планираното обсъждане в ЕП със специална декларация, в която посочва, че целта на групата десни евродепутати, „следващи линията на Вашингтон”, е не само да представят изкривена картина на кубинската действителност, но и да прекъснат връзките между страната и ЕС, регламентирани в действащото от 2017 г. Споразумение за политически диалог и сътрудничество.
Изтъкнато е, че това е подход на двойните стандарти и двойния морал. Подчертава се, че суверенна Куба се гради на базата на социалната справедливост и достойнството на човека там е главна ценност.
Декларацията отбелязва още: „Куриозно е, че тъй загрижените за човешките права в Куба евродепутати не целят да привлекат вниманието на Европарламента към анализ на основното нарушение на правата на човека, причинявано на кубинския народ, а именно – 62-годишната геноцидна блокада, ескалирала до наистина невъобразими параметри в разгара на пандемия и икономическа криза. Блокада, която удря и по гражданите на Европа, включително по нейните предприемачи”.
В документа на кубинския парламент се изразява също така недоумение от „пълната нечувствителност” на вносителите на кубинската тема в ЕП спрямо драстични нарушения на човешките права, дискриминационни политики, полицейско насилие и посегателства срещу свободата на медиите в самата Европа, в САЩ, в други страни по света.
Инициативата на групата евродепутати, „които не представляват всички членове на ЕП”, е осъдена и определена като „отговаряща на чужди интереси, стремяща се да накърни независимата външна политика на Европейския съюз”. Отправен е призив към представителите на всички групи в ЕП „да не влизат в тази позорна игра” и „да спрат тази маневра”.
Междувременно в рамките на световната кампания за отмяна на антикубинската икономическа, търговска и финансова блокада на САЩ, протичаща под мотото „Спри блокадата. Тя също е вирус”, се разгласяват данни за щетите, нанасяни от тези наказателни мерки върху Куба. Само за периода от април 2019 г. до март 2020 г. те надхвърлят 5,5 милиарда долара. В тях са включени и щетите конкретно върху кубинския здравен сектор, който насред жестокото настъпление на Covid-19 е възпрепятстван не само да закупува в чужбина необходима апаратура и медикаменти, но и да получава такива дарения. Тези щети във въпросния сектор между април 2019 г. и март 2020 г. са на стойност 160 милиона долара, а между 1 април и 31 декември 2020 г. достигат вече 198 милиона долара.
Администрацията на предишния президент на САЩ Доналд Тръмп въвежда допълнително отежняващи антикубинската блокада 240 наказателни мерки, които буквално целят задушаване на Куба и болезнено застрашават самия живот на кубинските граждани.
На 23 юни т. г., когато се събира Общото събрание на ООН, Куба за пореден път ще внесе в него своята ежегодно внасяна от 1992 г. насам резолюция за отмяна на блокадата, която винаги събира подкрепата на огромното мнозинство на страните членки на световната организация. При последното такова гласуване през 2019 г. „за” бяха 187 държави от 193.
На 4 юни т. г. имаше онлайн среща на организациите за приятелство и солидарност с Куба в Европа. В нея се включи и председателката на Асоциацията за приятелство „България-Куба” Тамара Такова, която потвърди категорична подкрепа за общото настояване за отмяна на антикубинската блокада.
Още през март т. г. Асоциацията за приятелство „България-Куба” изпрати свое писмо с такова искане до ръководителите на всички европейски институции и до лидерите на всички политически групи в ЕП. Стана и инициатор за изпращането на колективно писмо в същия дух и до същите адресати от всички европейски организации за солидарност и приятелство с Куба.
„Смятаме, че антикубинската блокада на САЩ отдавна е грозен анахронизъм и акт на грубо трансгранично посегателства срещу суверенна държава, който влиза в противоречие с международното право и Устава на ООН. Настояваме блокадата да бъде прекратена колкото се може по-скоро,” пише в писмото на Асоциацията за приятелство „България-Куба”. В него се подчертава още: „Призоваваме европейските институции да направят всичко необходимо и да дадат своя активен принос за убеждаването на правителството на САЩ начело с президента Джо Байдън за отмяна на блокадата на Куба. Това решение би представлявало важна и позитивна стъпка не само за кубинския народ, но и всички народи по света, защото така ще се загърбят конфронтацията и санкциите и ще се даде пример и тласък за конструктивно и хуманно международно сътрудничество. Именно от такъв път се нуждае човечеството, за да може да напредва към едно солидарно бъдеще на устойчиво развитие и стабилен мир.”