Пак избори идат и вървят залагания кой с кого и за какво. Много шум за нищо. Всъщност с цел национално единение, помирение и обновление най-лесно е да се основе консенсусната партия „Няма такава карикатура” – единствената, която ще пасва едновременно на всички политически сили, защото ще ги сплотява въз основа на всеобщото им слагачество към САЩ.
Така и така от над 30 години няма ни една формация, която да се цепи от генералната линия за този единствено признат за правилен цивилизационен избор – животворния евроатлантизъм. В тази посока отдавна е въплътена повелята „няма ляво, няма дясно”.
БСП даже допълнително се натяга – нейни лидери и правителства подкрепиха войната на САЩ и пуделите им в Ирак и пратиха там българско пушечно месо; прецакаха електората си, отказвайки се от референдум за членството в НАТО; вкараха американски военни бази в България и т. н.
Днес другарката Нинова може и да си мери егото с претворителите на тези славни дела по разни отвлечени идейни въпроси като любимия ѝ консервативен социализъм, но и гък не казва срещу вечната дружба с ненагледните американски брадъри. Нито срещу базите им у нас, нито срещу неспирните им демонстративни учения из нашенско и региона.
Другаде по света протестите срещу милитаристични демонстрации и американско-натовско военно присъствие са ярки отличителни белези на левите формации в очите на избирателите. Не и у нас обаче. Ниновистката БСП и дума не обелва за точещите се през целия май и юни т. г. две мащабни учения на НАТО и САЩ с българско участие и обхващащи и българска територия.
Мълчи и когато именно от тях произтича скандален инцидент, който другаде по света, включително при наши съседи като гърците, примерно, би предизвикал международно политическо земетресение.
Разбира се, става дума за въоръжените американски войници, участвали в учение и погрешка нахлули в невинен и мирен цех в пловдивското село Чешнегирово, разположен за зла участ до военен полигон.
За инцидента, при който хората в цеха са държани на мушка и са принуждавани да лягат по земята, се разчува с цели 18 дни закъснение – по инициатива на собственика на предприятието, който държи да си търси правата. Все още управляващото по време на случката правителство на ГЕРБ с присъдружните му „патриоти” мълчи оглушително. А настоящата служебна власт в лицето на военния министър Георги Панайотов отнемай къде обещава проверка и се мъчи да омаловажи случилото се, игриво наричайки го „неприятно недоразумение”. Из медиите плъзва някакво уж извинение с половин уста от името на посолството на САЩ, което обаче не се появява нито на сайта на амбасадата, нито на страницата ѝ във Фейсбук.
Другарката Нинова не забелязва нищо от това. Тя е заета да обяснява в социалните мрежи как срещу БСП се водела кампания, защото била плашеща някого си алтернатива. Алтернатива на какво?
Другото занимание на Нинова е да се хвали с „голямата лява коалиция”, която сглобявала, за да прави промяна, водеща до стабилност. Стабилност в какво?
Впрочем, един от партньорите ѝ в тази коалиция е сред единствените двама политици, надигнали тези дни глас на възмущение от „неприятното недоразумение” в Чешнегирово и искащи оставки – Румен Петков от АБВ. Вторият е Волен Сидеров от „Атака”. И толкоз. Други няма.
Де да беше причината в това, че другите не харесват персонално Петков или Сидеров, или партиите и идеите им, та от принципни съображения не желаят да изразяват подобни на техните становища.
Не, просто никой не иска да дразни Големия брат. И точно преди избори да вземат да го изкарат американофоб, антинатовец и антиевроатлантик – то това днес е по-страшно клеймо от „западен агент” едно време. Пък и какво толкова се е случило в това Чешнегирово, голяма работа, стават такива неща по време на учения, нали няма жертви…
Напълно логична реакция за „натовските генерели”, от които се състои сегашната служебна власт, както оповести по друг повод правителственият говорител Антон Кутев точно същия ден, когато се разчу за инцидента с американските военни. Не, че имаше нужда да го оповестява и не, че някой се съмняваше какъв е профилът на тази власт – особено след ударната инспекция, която пряко упражни върху основните министри още в първите дни след назначаването им американската посланичка Херо Мустафа.
Но има и нещо по-мащабно – пословичното американолюбие на българската демокрация, което вписва цялата тази картина в синхрон с преобладаващите обществени предпочитания. Това иска народът. Да, „Има такъв народ”. Който обича САЩ повече от американците. Това е положението. Не е като ония народи, които вдигат революции като Кубинската, когато американски морски пехотинци се изпикаят пред някой местен паметник.
Тук си имаме друга историческа закваска. Ето как я е видял американският хроникьор на Руската революция Джон Рид още през 1915 г., когато му се случва да мине из нашите земи: „Броят на хората, които говорят английски, е изумителен. Почти всички политически лидери са получили образованието си в колежа „Робъртс“, американското мисионерско училище в Константинопол. Колежът „Робъртс“ е имал толкова голямо влияние върху България, че след обединението на страната и установяването на царството през 1885 г. е бил провъзгласен като „люлката на българската свобода“. Именно поради това София е толкова американска и толкова много американски методи се прилагат в българската политика – дори нашият начин за подкупничество…”
С оглед на тези дълбоки исторически корени, може да се предположи, че вечната дружба със САЩ, потребна като слънцето и въздуха за всяко живо същество у нас, ще победи веднъж завинаги и на предстоящите на 11 юли извънредни избори. И за да имаме най-после редовно ново правителство, най-добре да се разпуснат всички досегашни партии, за да се обединят в тъй насъщната и вдъхновяваща нова – „Ня(е)ма такава карикатура”. Съкращението ѝ също ще звучи добре: „НеТаКа”. Става дори за нов девиз на държавния герб.
А що се отнася до онова там в Чешнегирово, нали никой не се съмнява, че след проверката, обещана от министър Панайотов, ще се открие някой руски шпионин, нарочно подвел славните американски войници с грешни координати за героичната им акция?…
About The Author
