„Мила ми Венето, Димитре и Иванке…“
*
Тези дни моята приятелка д-р Сийка Шрафи ми писа от Газа: „Майче, до днес бомбардировките заличиха 14 семейства от гражданския регистър, никой от тях не оцеля. Моята внучка е на 2 годинки и вече познава звука на ракетите, падащи около нас…“
Тези дни моят приятел, палестинският поет Халед Джумаа, попълни хронологията на ставащото в Газа: „Ясин Абу Ода разменил половината от децата си с половината от децата на брат си – та ако някое от двете семейства бъде подложено на бомбардировка, половината от децата му да останат живи. Ако прочетем това в някой роман на Достоевски, ще си кажем „Как само хиперболизират тия писатели!“
Вече повече от 40 години общувам и работя с палестинци. Не познавам друг народ, който толкова силно да обича децата си и майките си – единствения залог за оцеляването му като народ. Думите ми са адресирани към ония, които години наред приемат, безпрекословно и без да се замислят, „просемитската“ медийна манипулация, че палестинците в Газа сами са си виновни за многото жертви, защото си били използвали децата за жив щит, та затова имало толкова загинали деца.
Палестинците в Газа са изоставени от целия свят да оцеляват вече повече от 14 години в пълна блокада от окупционната армия по суша, въздух и вода. Рибари биват застрелвани в териториалните води на Газа, защото са излезли да хванат малко риба, за да има децата им какво да ядат.
И към това – час по час, колчем на управляващите в държавата-окупатор им припари под краката – както в сегашния случай, когато премиерът се провали в поредния си опит да състави правителство, а това означава да престане да бъде премиер, да отпадне премиерският му имунитет и той да отиде в затвора по няколко дела за корупция, Газа плаща цената за неговото оцеляване като премиер – премиерът нарежда провокация, която да му позволи да изсипе върху Газа поредната порция ракети, снаряди с бял фосфор и други неконвенционални, т.е. международно забранени оръжия.
Аргументите, че ударите били насочени по „седалища на силите на „Хамас““ са толкова несъстоятелни, че предизвикват недоумение – кой командир от „Хамас“ би разположил щаба си в собствения си дом, знаейки, че израелските служби следят всяка негова стъпка, до която биха имали достъп?! А ликвидирането на цели 14 фамилии – ведно бащите, майките, бабите и дядовците, пеленачетата и неродените им деца – е атентат – терористичен акт. При това тези актове биват организирани планомерно – след прецизна работа на апарата за разузнаване и изпълнени прецизно от пилотите на военновъздушните сили на окупацията – т.е. с финансовата (средствата на израелските данъкоплатци) и материалната (военновъздушните сили) мощ на държавата. При това положение такива терористични актове се наричат държавен тероризъм.
*
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке…“ са последните думи, написани някога от гениалния български поет. Чиято борба по стандартите на съвременните „просемитски“ медийни манипулации, според които окупаторът има право на самозащита, а окупираният носи отговорността за сигурността на окупатора си, се вписва в понятието тероризъм, ерго гибелта му е напълно заслужена… Факт е, че в ония години Венета, Димитър и Иванка оцеляват…
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!
Последвайте ни във Facebook, Twitter, Telegram и YouTube
About The Author
