Април завинаги ще остане в паметта ми като месец на болезнена несправедливост: тогава си направих първата ваксина Covid-19 във Великобритания, а неваксинираният ми баща почина от вируса в България. Аз съм здрава жена на средна възраст. Баща ми беше уязвим 85-годишен човек със съпровождащи здравни проблеми.
Имам цял куп писма от британската здравна служба за баща ми, изпращани още от януари, в които го подканваха да се ваксинира в Лондон – градът, който той остави, за да се върне в родната си България шест месеца по-рано. С тъга и безпокойство се чудя защо България не защити моя възрастен баща, докато Националната здравна служба на Обединеното кралство положи всички усилия да го направи. Защо аз, на средна възраст, съм защитена, докато 90% от българите над 80-годишна възраст не са?
България е малка страна, рядко отразявана от световните новини, а свързаните с ковид смъртни случаи там изглеждат като малка дюна сред пустинята на изгубени животи по цял свят. Тя обаче предоставя важен пример, поучителна история защо ваксинационна политика, основаваща се на икономически, вместо на етични съображения, в крайна сметка е вредна и за икономиката.
България е част от регионално огнище на вируса: четири от седемте страни с най-високи нива на кумулативна смъртност в света, значително по-високи от тези в Индия, се намират на Балканите. България е една от тях. Същевременно на 4 май здравният министър Костадин Ангелов излезе със странното твърдение, че третата вълна на Covid-19 в преминала почти незабелязано в България, и че медиците са се справили.
Бях шокирана да открия колко са оскъдни доказателствата. България изглежда е една от малкото членки на ЕС, за която Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията не публикува данни за смъртността от ковид по възрастови групи. Това само по себе си е много показателно: по отношение на политиките си за пандемията България не прилага “възрастови лещи”, а може би и каквито и да било демографски критерии. В официалния портал, отчитащ броя на свързаните с ковид смъртни случаи след април 2020 г., няма разбивка по възраст. След като обработих данните по демографски критерии, се очерта ярък контраст с Великобритания. Подходът на България към ваксинирането, поставящ на първо място спасяването на икономиката, е имал драстично различни резултати за хората над 70 години в сравнение с британската политика, за която приоритет е спасяването на животи.
Изследване на Димитрина Петрова, български експерт по равенство в здравеопазването, потвърждава, че българският план за ваксинация е изключително несправедлив към възрастните хора. Той има неясни цели, но дава предимство на икономически активното, по-младо и по-малко уязвимо население пред икономически неактивното, по-уязвимото възрастно население. В България хората над 65 години бяха в четвърта група в списъците за приоритетни ваксинации, като преди тях се нарежа “почти всеки друг в обществото”, казва Петрова – медицинските работници, служителите в образованието, и всеки участващ “в основни дейности на обществения живот”. Едва през миналата седмица правителството обяви, че хората над 60 ще получат приоритет за ваксинация.
Във Великобритания приоритетните групи са ясни. На първо място целта е да се намали смъртността от Covid-19 и чак след това да се ограничи разпространението му. Първите групи, на които се предлага ваксинация в Англия и останалите части на Обединеното кралство, покриват всички хора над 65-годишна възраст, като се започне с най-уязвимите. Петрова заключава, че българският план за ваксинация „придава по-голямо значение на държавния апарат и икономиката, отколкото на живота и здравето на хората“ и следователно „създава неравенство, като не дава приоритет на онези, които се нуждаят най-много от ваксини, и приоритизира онези, които вече се разполагат с повече сила и ресурси“.
През седмицата, в която почина баща ми, в България бе отчетена втората най-висока смъртност от ковид в ЕС, докато Обединеното кралство имаше четвъртата най-ниска смъртност в цяла Европа. Към 8-ми април (денят, в който почина баща ми), 7% от българите над 80 години бяха получили поне една доза ваксина, спрямо 97% за същата възрастова група в Англия. Месец по-късно повишението в България е едва до 10%.
Между февруари и април тази година смъртността сред хората между 70 и 89 години е била 124,5 на 100 000 в Англия, в сравнение с 421,4 на 100 000 в България.
Потресена съм от тези данни: поколение възрастни хора в България са жертвани в името на икономиката. Спомням си как се обаждах на личния лекар на баща ми с молба той да бъде ваксиниран. „Той е твърде ниско в списъка с приоритетните“, ми беше казано. „Няма налични ваксини за него“.
Ситуацията се влошава от неотговарящите на истината твърдения на правителството за третата вълна на пандемията, провалената му ваксинационна кампания и от медиите, които са обвинявани, че “наблягат само на скандалите за сметка на яснотата и разбирането” и се провалят в мисията си да държат властта отговорна.
Животът на баща ми е един от хилядите изгубени в България. Той беше на 85, мъж с достатъчно жизненост, който трябваше да получи повече време. Неговата смърт бе предотвратима. Но политиката на правителството се свеждаше до това, че той вече не е от икономическа стойност за обществото, така че животът му не си струва да бъде спасен.
Но подход, който набляга на ограничаването на заразата, а не на спасяването на човешки животи, в крайна сметка е лош и за икономиката. Когато не се защитават най-уязвимите, системата за здравеопазване е застрашена, пандемията се удължава и икономиката продължава да стагнира. По време на първата вълна политиките на правителството във Великобритания също бяха провал за възрастните хора, но то коригира своя подход с програма за ваксинация, фокусирана върху опазването на живота. Дали стойността, която властите дават на човешкия живот, е измерител за това, колко добре е подготвена една държава да се справи с големи кризи? Склонна съм да мисля, че е така.
*Люба Касова е автор на изследването “Липсващите гледни точки на жените в медийното отразяване на Covid-19 ”и съосновател на международна консултантска фирма AKAS.
About The Author
