Испания е покрусена от гибелта на двама свои много известни журналисти – репортер и оператор, натрупали богат опит и голяма популярност с разобличителните си репортажи от различни горещи точки по света през последните двадесетина години.
44-годишният репортер Давид Бериаин и 47-годишният оператор Роберто Фрайле бяха убити в западноафриканската държава Буркина Фасо, след като патрулът, с който се придвижвали към местен природен резерват, попаднал в засада, организирана от въоръжена група. Заедно с испанските журналисти е загинал и придружавалият ги ирландец Рори Йънг от неправителствена организация за защита на животните. Целта на екипа им била да заснемат филм, разобличаващ бракониерския лов на слонове и носорози в защитената зона, простираща се и на териториите на съседните Нигер и Бенин.
Според местните власти нападението е било терористична атака. В района действат въоръжени джихадистки групировки. Едни се водят разклонения на Ислямска държава, други – на Ал Кайда. Никоя от тези формации не е поела отговорност за атаката. През февруари премиерът на Буркина Фасо Кристоф Дабире стартира мирни преговори с терористите.
Вестта за гибелта на испанските журналисти и на ирландския активист бяха потвърдени и на официално ниво в техните страни, членуващи в ЕС.
В Испания медии, политици, общественици отдават почит и припомнят професионалния и житейски път на Давид Бериаин, родом от Навара, и на баска Роберто Фрайле – и двамата утвърдени и много популярни с журналистическата си работа, сблъсквала ги със сложни и често рискови ситуации в различни конфликтни зони по света. Наред с това се отбелязва и моралната ангажираност на двамата в защита на справедливи каузи, тяхната емпатия към жертвите на войни и насилия.
Бериаин, който стартира навремето в малък вестник в Аржентина, през годините се утвърждава като телевизионен репортер, отразявайки войните в Афганистан, Судан, Конго, Ирак, Либия. Прави свои опасни разследвания за наркомафиите от Мексико през амазонската джунгла до Албания и Италия, вмъквайки се в тези среди „под прикритие”. Той е и от малцината журналисти, допуснати от партизаните на ФАРК в Колумбия до техните лагери.
Създава с жена си Росарио Ромеро продуцентската къща „93 Metros” („93 метра”) и събира цял екип около нея, осъществявайки многобройни разследващи серии по различни теми, ползващи се с голяма популярност.
„Интересува ме да разбера защо правим някои неща и защо се убиваме едни други,” обяснява Бериаин в едно от интервютата си.
В някои от последните си разработки журналистът се фокусира върху бракониерството и трафика със слонова кост в Южна Африка и Мозамбик.
Последната заснета и представена буквално миналата седмица продукция на „93 Metros” е филмът „Паломарес: плаж и плутоний”. Той разнищва ядрения инцидент край испанското рибарско селище Паломарес през 1966 г., когато при катастрофа с американски бомбардировач, носещ 4 атомни бомби на борда си, бомбите падат – три на сушата и една в морето. Две от бомбите се разрушават и предизвикват радиоактивно замърсяване с трагични последствия за много жители на региона.
Бериаин и екипът му винаги се стремят да развиват задълбочена и отговорна журналистика, да разказват истории за най-лошото и най-доброто в човешката природа и човешката дейност.
В свое интервю от 2019 г. журналистът казва: „Завладян съм от тези истории така, както ме завладява въобще действителността. Прекрасно е да преживяваш всичко това и да го разказваш. Любопитен съм, искам да продължавам да използвам любопитството си, за да изследвам човешката същност. Дори сред най-тъмното винаги има някаква светлина. Не съм изморен. С всеки изминал ден ми харесва все повече онова, което правя, и се чувствам привилегирован да мога да го правя.”
Мигел Анхел Химено, преподавател във Факултета по журналистика в Университета на Навара и приятел на Бериаин, уверява, че репорtерът е бил влюбен както в професията си, така и в изследването на човешката природа. Според Химено „неговият приоритет като журналист беше да се постарае да разбере другия човек – да се научи да слуша и да се вглежда в ближния, за да разкаже най-пълно за онова, което става”.
Химено цитира и слeдното прозрение на Бериаин: „Няма малки истории – има малки очи. Историите зависят от журналиста, кoйто трябва да умее да гледа и да слуша.”
Част от екипа на Бериаин е бил и операторът Роберто Фрайле, убит сега заедно с него в Буркина Фасо.
Макар да е родом от Страната на баските, Фрайле е живеел в Саламанка. В продължение на над две десетилетия е снимал различни военни конфликти за телевизията в Кастия и Леон, където е работел заедно с жена си Лидия Маркос, ръководителка на информационните програми. Двамата имат син и дъщеря тийнейджъри. Фрайле често е пътувал по горещи точки и със статута на журналист на свободна практика, като обикновено си е взимал отпуска и сам е плащал пътя си. Всички негови колеги сега са покрусени от загубата му.
Бил е човек със свободен дух, когото „не е свъртало” в обичайната телевизионна рутина. Винаги се е ангажирал с каузите на най-онеправданите. „Освен, че беше страхотен професионалист, той притежаваше изключителна човечност и особена чувствителност към случващото се по света. Без него този свят е по-тъмно място,” казва Роберто Лосано, заедно с когото Фрайле работи над филма „Очите на войната”, номиниран за седем награди „Гойя”.
През 2012 г. Фрайле е ранен тежко в сирийския град Алепо, докато снима бойци от Сирийската свободна армия. При невнимателно боравене със самоделен снаряд той експлодира в ръцете им и шрапнели се забиват в таза на испанския оператор. Той е опериран по спешност още на място, а после е евакуиран в Турция и повторно опериран там. След като се възстановява от раняването, Фрайле още два пъти пътува до сражаваща се Сирия, за да отразява войната там.
Гибелта на Бериаин и Фрайле в Буркина Фасо предизвика реакция и от „Репортери без граници”. Организацията написа в своя Туитър: „Давид Бериаин и Роберто Фрайле бяха убити, когато подготвяха един от своите големи репортаж за опазване на природата. Въпреки мъката ни, ние се гордеем с тяхната ангажираност с най-трудната и забравена действителност”.
Председателят на Федерацията на асоциациите на журналистите в Испания Немесио Родригес също отдаде почит към всеотдайната разследваща журналистика, която практикуваха Бериаин и Фрайле.
Своята „голяма прегръдка” към семействата на двамата убити журналисти изпрати испанският политик левичар Хавиер Коусо, брат на оператора Хосе Коусо, убит в Ирак през 2003 г.
Испанският премиер социалист Педро Санчес високо оцени отдадеността на всички, които като Бериаин и Фрайле „практикуват ежедневно смела и задълбочена журналистика от зони на конфликти”. Доскорошният вицепремиер от партията „Подемос” Пабло Иглесиас изтъкна ангажираността на двамата загинали журналисти „с човешките права”.
На свой ред ирландските медии изтъкват и приноса на убития заедно с Бериаин и Фрайле природозащитник Рори Йънг за опазване на дивите животни от посегателствата на бракониери. Роден в Замбия, но с ирландско гражданство, Йънг е съосновател и председател на неправителствената организация срещу бракониерството, наречена Chengeta. Той е бил авторитетен експерт в тази сфера, посветил живота си на защитата на дивата природа. Автор е на наръчник за борба с бракониерството.
About The Author
