Само 3% от териториите на планетата остават екологично непокътнати – със здрави популации от всичките си първоначални животински видове и необезпокоявани местообитания, твърди ново проучване, цитирано от Guardian.
Тези фрагменти от дива природа, непострадали от човешка дейност, се намират основно в части от тропическите гори на Амазонка и Конго, източносибирските и северноканадските гори и тундра, както и Сахара. Инвазивните видове, включително котки, лисици, зайци, кози и камили, са оказали голямо въздействие върху местните видове в Австралия, поради което проучването не е установило непокътнати области на този континент.
Авторите на изследването предлагат повторно въвеждане на малък брой важни видове в някои увредени зони, като например слонове или вълци. Според тях така би могъл да се възстанови екологичния баланс в до 20% от световните територии.
Предишни анализи от този тип са идентифицирали зоните на запазена дива природа основно въз основа на сателитни изображения, като обикновено изчисленията са показвали, че между 20% и 40% от повърхността на Земята е малко засегната от хората. Учените, изготвили новото проучване, обаче твърдят, че горите, саваните и тундрата могат да изглеждат незасегнати от космоса, но на терен се установява липсата на жизненоважни видове. Слоновете, например, разпространяват семена и създават важни поляни в горите, докато вълците могат да контролират популациите от елени и лосове.
Новата оценка комбинира карти на човешките щети върху местообитанията с карти, показващи къде животните са изчезнали от първоначалния си ареал или са твърде малко на брой, за да поддържат здрава екосистема.
Някои специалисти обаче считат, че този подход води до подценяване размера на непокътнатите райони, тъй като мащаба на местообитанията на животинските видове преди векове е слабо известен, и новите карти не отчитат въздействието на климатичната криза, която променя обхвата на видовете.
Общоприето е, че светът се намира в криза на биологичното разнообразие, като много диви популации – от лъвове до насекоми – се сриват, главно в резултат на унищожаването на местообитанията им с цел земеделие и строителство. Според оценките на някои учени вече е започнало шесто масово измиране на видове, което има и сериозни последици за производството на храна и чистотата на водите и въздуха.
“В голяма част от тези местообитания, които считаме за незасегнати, вече липсват основни видове – в резултат на лов, бракониерство, инвазивни видове или болести”, казва д-р Андрю Пламптре от университета Кеймбридж, който е водещ автор на изследването. “Това е доста плашещо, защото показва колко редки и уникални са места като Серенгети, в които има действително функциониращи и напълно непокътнати екосистеми”, казва той.
Изследването, публикувано в научния журнал Frontiers in Forests and Global Change, използва наличните карти за обхвата на 7000 вида от 1500 г. до днес, както и данните от Червения списък на Международния съюз за опазване на природата. Повечето използвани данни са за бозайници, но включват и някои птици, риби, растения, влечуги и земноводни. Много от установените непокътнати райони са в територии, управлявани от общности местното коренно население. Анализът не включва Антарктида.
“Може да е възможно площите в непокътнато състояние да се възстановят до 20% чрез целево повторно въвеждане на изгубени видове в райони, където човешкото въздействие е все още слабо, при условие, че заплахите за оцеляването им могат да бъдат адресирани”, смята Пламптре. Той посочва като пример успешното повторно въвеждане на вълци в националния парк Йелоустоун в САЩ, което трансформира екосистемата.
Проф. Пиер Ибиш от Университета за устойчиво развитие в Еберсвалде, който не е част от проучването, казва, че констатацията за реалния размер на незасегнатите територии е “предвидимо ужасна”. “Необходимо е да дадем на природата значително повече пространство, за да може тя да подсигури собственото ни бъдеще, но се опасявам, че повторното въвеждане на няколко вида в определени райони няма да промени цялостната ситуация”, посочва той.
По неговите думи в такива анализи трябва да се взема предвид и климатичната криза: “Ускоряващото се изменение на климата се превръща в основната заплаха за функционалността на цели екосистеми. Сравнението с миналото състояние на популациите на бозайниците не ни казва много за функционирането на екосистемите в епохата на глобално затопляне”.
Проф. Джеймс Уотсън от университета в Куинсланд, Австралия, също има възражения срещу методологията на изследването. Според него използваните карти за местообитанията фактически представляват “най-добрите предположения” и изчисленията минимализират обхвата на незасегнатите територии.
Андрю Пламптре признава, че картите за обхвата на видовете са сравнително груби, и че цифрата от 3% представлява “приблизителна оценка”. “Проблемът е, че в момента не разполагаме с други карти”, казва той и добавя, че следващата стъпка е учените да се съсредоточат върху конкретни региони и да използват по-подробни данни за човешкото въздействие и видовете, за да бъдат идентифицирани с по-голяма точност екологично засегнатите места.
През януари над 50 държави се ангажираха да вземат мерки срещу разрушаването на дивата природа, като до 2030 г. превърнат в защитени зони територии, покриващи почти една трета от планетата. „Полагането на усилия за опазване на тези непокътнати места е изключително важно“, каза Пламптре. „Такива места са толкова редки и специални, и показват какъв е бил светът преди хората да са имали някакво голямо въздействие. Те ни помагат да оценим колко сме загубили.“
About The Author
