Алексей Забродин, Татяна Байкова, Анна Устинова, „Известия”
Отношенията между Руската федерация и САЩ след идването на власт във Вашингтон на Джо Байдън ту летят нагоре, ту се сриват надолу като влакче в лунапарк. След бързото и необременено от условия продължаване на договора за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия, известен като „Нов СТАРТ”, в края на януари 2021 г., от Щатите последва цяла палитра с мнения за бъдещите контакти с Москва.
Шефът на Белия дом Джо Байдън, а също и държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по национална сигурност Джейк Съливан, чрез едни или други формулировки през последните три месеца ту обещават, че ще накарат Русия „да си плати”, ту изразяват желание да установят предсказуеми и стабилни отношения с нея.
В средата на март Байдън отговори положително на журналистически въпрос дали смята руския президент Владимир Путин за убиец. След този случай Москва извика за консултации руския посланик във Вашингтон Анатолий Антонов, който и досега си стои в родината.
Същевременно нова ескалация започна в Донбас. САЩ и техните европейски съюзници се заеха да обвиняват Русия за нарастване на военната ѝ мощ по границата с Украйна, а американците решиха като жест на подкрепа към Киев да изпратят в Черно море два свои есминца – Donald Cook и Roosvelt.
Известно и доста внезапно „разведряване” настъпи на 13 април. Байдън позвъни на Путин и предложи в близките месеци двамата да се срещнат „на живо” в трета страна. Президентите се разбраха да обмислят възможностите за такъв разговор „на върха” и изразиха готовност да продължат контактите си.
На 15 април стана известно, че американците са решили да се откажат от изпращането на двата си военни кораба в Черно море. Но този „разведряващ” ход незабавно беше неутрализиран с нов и голям пакет антируски санкции.
Най-обсъждана сред тези наказателни мерки е забраната за банки и други финансови институции на САЩ от 14 юни 2021 г. нататък да купуват на първичния пазар ценни книжа в рубли и други валути на Банката на Русия, руския Фонд на националното благосъстояние и министерството на финансите. Освен това Вашингтон реши са изгони десет сътрудника от дипломатическите мисии на Руската федерация в САЩ. В санкционния списък са вкарани 32 физически и юридически лица, които уж са се опитвали да повлияят на резултатите от президентските избори в САЩ през 2020 г. Ограниченията удрят и петима души и три организации, които според Щатите са сред виновните за „окупацията на Крим” и за нарушения на човешките права в региона. Под рестрикциите попадат и шест руски компании от сферата на високите технологии.
Сред санкционираните е голямата компания по киберсигурност Positive Technologies, военният иновационен технополис на министерството на отбраната ЕРА, петербургският разработчик „Необит”, големият IT-доставчик на отбранително-промишления комплекс Advanced System Technologies (AST), научноизследователският институт от Ростов „Специализирани изчислителни устройства за защита и автоматика”, както и IT-компанията „Пасит”.
Джо Байдън не спира до тук и обявява също режим на извънредно положение в националната сигурност заради действията на Русия. С други думи, президентът на САЩ така придобива много широки пълномощия за въвеждане на санкции срещу Москва и в бъдеще – фактически по какъвто и да е повод.
Както заяви говорителката на МВнР на Руската федерация Мария Захарова, отговорът на Москва на всички тези санкции е „неизбежен” и ще бъде обявен в най-скоро време. В момента върху него работят експерти. Според Захарова, активирайки поредните антируски санкции, САЩ „просто се опитват да разрушат двустранните отношения”. Преди това прес-секретарят на руския президент Дмитрий Песков каза, че наказателните мерки няма да подпомогнат евентуална среща на върха между Владимир Путин и Джо Байдън, но дали ще се състои срещата – това ще решат самите президенти.
Що се отнася до отговора конкретно на изгонването на десетимата руски дипломати, действията на Москва най-вероятно ще са симетрични – тоест от Русия ще трябва да си заминат също толкова сътрудници на американската дипломатическа мисия.
Броят на дипломатическите мисии на Русия и САЩ в момента се определя на принципа на паритета. Максимално разрешеният брой сътрудници е 455. Но след многобройните взаимни прогонвания нито една от страните в момента не достига този „таван”.
Според първия зам.-председател на комитета на Държавната дума по международните въпроси Дмитрий Новиков новите санкции не са изненадващи. САЩ отдавна са избрали стратегията на икономическия натиск над Русия, като целта е страната да се отстрани от политическата карта на света като сериозен субект. Депутатът посочва още, че ако по вътрешноамериканските проблеми полемиката между републиканците и демократите е много остра, то по отношение на Русия във Вашингтон има междупартиен консенсус. По думите му фактически това е продължение на стратегията, която Щатите прилагаха някога срещу СССР.
„Те казват, че са готови да се срещат и да контактуват, но само по теми, от които се интересуват те. А във всичко останало ще продължават натиска си. Това го наричат прагматичен подход. Единственият ясен отговор на Русия срещу американските санкции може да бъде преразглеждане на нашата икономическа политика и нарастване на икономическите ни възможности. В противен случай никаква, дори най-грамотната дипломация, няма да реши в дългосрочна перспектива социално-икономическите трудности на Русия в условията на такъв постоянен натиск,” казва Дмитрий Новиков.
Според експерти фактът, че санкциите бяха въведени два дни след разговора между президентите на САЩ и Русия, по никакъв начин не способства за разведряването в отношенията между двете страни. Това дори поставя под въпрос провеждането на срещата на двамата лидери в близко време. При това в същия ден – 15 април, след като обяви санкциите, Вашингтон оповести, че както и по-рано, иска стабилни и предсказуеми отношения с Русия, а организирането на предложената от обитателя на Овалния кабинет среща на върха счита за жизнено необходима. Нещо повече – самата информация за въвеждането на санкциите, публикувана на сайта на Белия дом, започва с думи за желанието за „стабилни и предсказуеми отношения”. Отбелязва се: „Не смятаме, че ни е необходимо да продължаваме негативната траектория”.
Тази непоследователност поставя под съмнение искреността на желанието на Джо Байдън да установи диалог с Владимир Путин, смята президентът на Американския университет в Москва Едуард Лозински. Впрочем, това може да показва и непълната самостоятелност на президента на САЩ, заобиколен от съветници и съпартийци, които са настроени към агресивен и антируски курс.
„Това е плурализъм в една и съща глава. Ако по време на обаждането си той искрено е предлагал да се съживят двустранните отношения, то поне можеше да отложи тези санкции. Каниш човек на разговор, казваш, че това трябва да стане колкото се може по-бързо, а вместо приветствен подарък му поднасяш санкции. Байдън явно е разкъсван отвътре и иска да угоди на всички в Америка,” каза пред „Известия” Лозински.
Според него все пак никой не би се захванал да критикува Байдън, ако той бе направил пауза. Още повече, че поводите за поредните мерки – предполагаема намеса в изборите за президент в САЩ през 2020 г. и кибератаки – са доста условни и така и не бяха доказани, убеден е Лозински. Той добавя: „Сега не е ясно какво ще стане с тази среща. Освен това Байдън покани Путин и на климатичен форум на върха на 22-23 април. Участието на руския президент и в него е под въпрос”.
Макроикономическият ефект от санкциите ще е нисък, смята програмният директор на Руския съвет по международни въпроси, експертът от форума „Валдай” Иван Тимофеев. Според него санкциите срещу руския държавен дълг е неприятен момент, но сами по себе си те са доста ограничени. „Все пак фактът, че под рестрикции се оказват и ценни книжа в рубли (по-рано санкциите обхващаха само ценни книжа в чуждестранна валута – б. а.), показва по-високо ниво на ескалация,” сочи експертът.
Но явно сегашното решение на вашингтонската администрация търси повече политически смисъл, отколкото икономически ефект. „Това стана само два дни след предложението за среща на върха. Но в това няма нищо учудващо. Байдън демонстрира, че предлага тази среща от позицията на сила. Опитва се да покаже, че срещата не е подарък за руския лидер, не е проява на омекване. Големият въпрос е дали Русия ще се съгласи на среща на върха в такъв дух,” посочва Тимофеев.
По отношение на прогонването на руските дипломати той смята, че американците прилагат облекчен сценарий. Не е повдиган въпрос за съкращаване на персонала, а това означава, че всичко може да завърши с огледално изгонване, а после в дипломатическата мисия ще могат да пристигнат други сътрудници, обобщава анализаторът.
