Искате да сте незаобиколим фактор в обществено-политическия живот, но някой се е изпречил на пътя ви? Искате да грабнете вниманието на масите, но нямате идеи как да се отличите от всички останали? Искате да управлявате, но се чудите защо някой би ви избрал за това?
Не се чудете повече! Отговорът на всичките ви желания е тук и гласи „Повече национализъм“.
Развитията по цял свят са недвусмислени – от Тръмп, през Болсонаро, до Моди; от Дутерте, през Путин, до Ердоган; от Брекзит, през Унгария на Орбан и Полша на Моравецки, до определени субекти в Германия, Италия, Испания и т.н., и т.н. – всичко това са отлични примери за безспорно успешни политически лидери и проекти, уважавани надлъж и нашир и донесли безчет блага за гражданите. Как? С повече национализъм.
Играчите на българския политически терен трябва да влязат в крак с времето. Но да сме честни – у нас подобна теза все още е табу. Всеки, който се е разкрил като националист, става обект на реч на омразата и на дискриминация на работното място. А когато националистите се изправят гордо и замаршируват по улиците на София, Стара Загора, Бургас, Пловдив или Севлиево, за да заявят, че ги има и са тук, веднага биват наказани от медиите и официалните власти със забрани и клевети.
Но данните са категорични:
- 81% от 14-29-годишните се гордеят, че са българи според изследване на Галъп Интернешънъл и института „Иван Хаджийски“ и само чакат да бъдат грабнати от вас. Ами останалите 19%? Те също ще се загордеят скоро, особено ако им помогнете.
- Подобно е и при по-възрастните ни сънародници – 79% от над 60-годишните декларират, че изкачват стъпалата на Шипка поне веднъж годишно според изследване на агенция „Барометър“. Останалите 21% твърдят, че ги спира само влошеното им здраве.
- Българите са първи в статистиката на Евростат по закачени на балконите национални флагове. Всеки трети заявява, че има знаме на балкона, а всеки пети – че няма балкон, но провисва знамето на простора.
- В скорошно качествено теренно изследване на „Тренд“ върху нагласите на българите към интернационализма се цитират изказвания, знакови за доминиращите нагласи, например: „Има само един истински национализъм, този „интер“ е постмодернизъм,“ „Национализмът ме спаси от токсичната връзка с партньорката ми“ и „Звучи като еврогейщина“.
- Последните данни на Световната банка сочат, че повече от всички народи в Централна и Източна Европа българите нямат против ниската продължителност на живота, високата смъртност и високите нива на емиграция, стига да се раждат повече български бебета.
- Според проучване на „Отворено общество“ в същия регион българите най-малко се притесняват, че не могат да си позволят стоки, произведени в страната, стига такива по принцип да има.
- Актуалните резултати от PISA показват, че за българчетата в прогимназия родната реч е най-омайна и сладка.
Видимо българите не желаят и не се нуждаят от нищо друго, освен от национализъм. Потисканото поне от Освобождението национално чувство все така няма своя политически изразител.
Категорични са и резултатите от парламентарните избори. Голямата изненада дойде от партията на Слави Трифонов, но всички знаем, че това е изцяло купен вот и обещания за повече чалга към циганите, турците и селяните.
Особено тревожно е положението при БСП, която продължава да не инжектира достатъчно национализъм в посланията и програмата си и закономерно достигна най-слабия си резултат от началото на прехода. В историята няма ляво движение и партия без силна националистическа основа. Това е така, защото без национализъм е невъзможно да бъдат достигнати широките народни маси. В крайна сметка, те затова са „народни“, както са народни приказките, танците, носиите, тиквеника и т.н. Столетницата трябва незабавно да се откаже от либералните си уклони в полза на гейбраковете, бежанците, международната солидарност и прочие, да спре да се интересува толкова много от европейското си семейство, от Виетнам, Боливия и прочие и най-накрая да се обърне към истинските тежнения на българина.
Интересни са развитията в либерално-дясното поле, където дори формации като ДПС и Демократична България се събуждат за нуждата от повече национализъм. Например видяхме, че в предизборната надпревара някои от ДПС най-накрая изпъкнаха тук-таме с народни носии, но което е по-важното, видимо в програмата им, е, че и те най-после се загрижиха официално за демографската криза. От Демократична България пък са заложили в програмата си интересни идеи с добър потенциал като „Голяма България“, „граждански патриотизъм“, затягане на миграционните режими и други. След изборния резултат, докарал им тежък цивилизационен сблъсък с чалгарите и селяните на Слави, демократите започват да осъзнават, че нямат друг начин да спечелят повече избиратели, освен с повече национализъм.
Обратно на всичко това и в потвърждение на единствения верен път твърдо националистическите партии бележат поредния си феноменален успех на парламентарните избори и почти достигнаха бариерата. Нещо повече – множеството националистически партии сред 30-те кандидата на тези избори показва, че обикновените хора се организират отдолу и са готови да се борят за повече национализъм.
Изобщо, българската политика се пробужда лека-полека за нуждата от повече национализъм. Реален е шансът едни предсрочни избори най-накрая да вкарат националистически формации в управлението.
Но трябва да бъде направено много повече. ВМРО дадоха добър пример с мотото „България над всичко“ – време е всички да ги последваме!
