Според Международния валутен фонд хората с много високи доходи и компаниите, които са просперирали в кoрoнaвируснaтa криза, би трябвало да платят допълнителен данък, за да покажат солидарност с най-тежко засегнатите от пaндeмиятa. Такъв временен данък би помогнал да се намалят социалните неравенства, които се задълбочават в следствие от икономическата и здравна криза през изминалата година, заяви фондът при представянето на своя фискален мониторинг тази седмица.
Това също би успокоило най-силно засегнатите от кризата, че борбата срещу Соvid-19 е колективно начинание в рамките на обществото. Витор Гаспар, отговарящ за фискалните въпроси в ръководството на МВФ, заявява пред Financial Times, че символичното покачване на данъчното облагане за онези, които са просперирали през последната година, би укрепило обществената сплотеност, дори и в случаи, в които няма спешна нужда от укрепване на публичните финанси. Държавите трябва да обмислят такава политика, тъй като това би спомогнало за засилване на възприятието на техните граждани, „че всеки допринася за усилията, необходими за възстановяване от Соvid-19″, казва той.
МВФ посочва, че младите и бедните хора са пострадали най-силно от разрастващото се неравенство по време на пaндeмиятa, тъй като те са изложени на най-голям риск от загуба на работните места и доходите си. Институцията заявява, че икономиките със стабилни данъчни системи трябва да увеличат своите най-високи данъчни ставки за определен период, и дава за пример данъкът “солидарност”, приложен в Германия след обединението. Трябва да се помисли и за специален данък върху свръхпечалбата за компании, които са генерирали необичайно висока доходност през 2020 г., изтъкват от фонда. „Символичното въздействие на такъв вид принос понякога е много важно… обикновено такива мерки се вземат при изключителни обстоятелства, при които социалната солидарност играе особено силна роля “, обяснява Гаспар.
Призивът на МВФ идва въпреки, че повечето страни не са изправени пред криза в своите публични финанси. Фондът прогнозира, че нивата на дълга в развитите икономики вероятно ще се стабилизира след рязкото покачване по време на пaндeмиятa. Според оценката на институцията, мащабното заемане на страните през миналата година е допринесло за значително пдобрение на икономическите им резултати. Развитите икономики са заели средно 11,7% от националния доход, развиващите се страни 9,8%, а страните с ниски доходи 5,5%. Ниските лихвени проценти са спомогнали за смекчаване на фискалния удар увеличения дълг в развитите икономики, като МВФ очаква тежестта на публичния дълг в тези по-богати страни да се стабилизира до средата на десетилетието.
МВФ ревизира надолу своята оценка за бъдещата задлъжнялост на САЩ, въпреки финансовите пакети за стимулиране на икономиката в размер на общо 2.8 трлн. долара, обявени от администрациите на Доналд Тръмпи и Джо Байдън след последните фискални прогнози на МВФ през октомври. Фондът обаче предупреждава, че за най-бедните в страни в света ще е трудно да изплащат дълговете си. Това подчертава пропастта между страните, които могат да заемат свободно и ще се възстановят по-бързо от пандемията, и онези, които не могат да си позволят дори ваксини или противоепидемиологични мерки.
„Важно е да се подчертае, че страните се възстановяват с различна скорост и политиките трябва да бъдат съобразени с конкретните обстоятелства на всяка държава”, казва Гаспар. Той призова държавите да инвестират в производството и разпространението на вaкcини за Соvid-19, което по думите му е най-важната и непосредствена фискална политика, която те трябва да прилагат.
Това би струвало десетки милиарди долари, но би трябвало да стимулира перспективите за растеж в достатъчна степен, за да се увеличат данъчните приходи само в развитите държави с 1 трлн. долара до 2025 г., изчислява МВФ. „Вaксинациятa вероятно ще бъде глобалният инвестиционен проект с най-висока възвръщаемост в историята” казва Гаспар.
