Еквадор е много опасна страна за властелините на света. Или поне беше такава до 2017 г., докато там управляваше президентът от „лявата вълна” в Латинска Америка Рафаел Кореа. През 2012 г. той даде убежище в еквадорското посолство в Лондон на създателя на „Уикилийкс” и разобличител на американски военни престъпления Джулиан Асанж, за да му помогне да избегне екстрадиране в САЩ, където го заплашва доживотна присъда. Уви, следващият еквадорски държавен глава, приключващият в момента мандата си Ленин Морено, преди две години предаде на британските власти Асанж и сега той е в лондонски затвор. А случаят му е може би най-гръмката в света разправа със свободата на словото и с правото да се разгласява истината – емблематична илюстрация как свърхсилата САЩ мъсти на човек, дръзнал да разкрие престъпленията ѝ.
Но Еквадор е свързан и с още един много шумен процес, също уникален и също приковал вниманието на света по време на управлението на Рафаел Кореа – осъждането през 2011 г. от еквадорски съд на петролния гигант „Шеврон” за рекордната сума от 18 милиарда долара заради безобразното замърсяване на земи и води на местни общности в Амазония, често наричано „Амазонския Чернобил”. Става дума за изхвърлянето на най-малко 16 милиарда галона токсични отпадъци в продължение на десетилетия в района Лаго Агрио – замърсяване, което започва още в средата на 60-те години на ХХ век от компанията „Тексако”, купена и присъединена от „Шеврон” през 2002 г.
През 1993 г. местни общности се обръщат към американския адвокат и активист Стивън Дозингер с молба да им помогне да получат компенсации от „Тексако” за тежките екощети, водещи и до нелечими заболявания сред населението. Дозингер поема случая, а клиентите му през 1994 г. се обединяват в неправителствената организация Фронт за защита на Амазония.
Много години усилия се изискват, за да се стигне до осъдителната присъда през 2011 г., когато „Шеврон” е осъден в Еквадор първоначално да плати безпрецедентното обезщетение от 18 милиарда долара. То е намалено до 9,5 милиарда след обжалване, а после обжалванията продължават – и в крайна сметка никакво обезщетение не е платено и до днес. Транснационалната компания изтегля активите си от Еквадор незабавно – още веднага след първата присъда, за да няма върху какво да се наложи запор. Правени са опити отсъденото обезщетение да се получи чрез дела срещу „Шеврон” в страни, в които компанията има свои клонове и дъщерни фирми – но успех не е постигнат никъде.
Затова пък „Шеврон” успешно и с несекващо старание мачка адвоката, дръзнал да заведе и да спечели небивалото дело в полза на ощетените еквадорски общности – Стивън Донзигер. От години контраатакуван с обвинения в злоупотреби и корупция, той е под домашен арест в Ню Йорк и с електронна гривна на крака от около 600 дни, като са му стоварени и многомилионни глоби и такси. Без да е проведен редовен съдебен процес с жури, решения по обвиненията му взимат индивидуално пристрастни съдии. А процесът, за който той не спира да настоява, продължава да се бави – вeче под претекста на пандемията от Covrd-19… „Обект съм на може би най-безпощадната корпоративна контраатака в американската история. Това е корпоративно политическо преследване и аз се считам за корпоративен политически затворник”, каза Донзигер преди десетина дни в онлайн интервю от дома си пред списание „Ескуайър”.
Ударите по него носят същите белези като разправата с Асанж. Очевидно направеното от двамата е непростимо за силите, смятащи се за недосегаеми. Асанж показа пред света какви военни престъпления вършат САЩ, а Донзигер разкри как престъпно третират природата и хората големите корпорации, но и още нещо – че могат да бъдат осъдени за това. Именно заради тези опасни примери сега юмрукът на отмъщението така усърдно се старае да размаже и двамата „наглеци”…
В случая с Донзигер е приложен прийомът, задействан и срещу цяла плеяда леви политици в Латинска Америка, включително и срещу споменатия еквадорски експрезидент Кореа – скалъпване на повече от спорни обвинения в злоупотреби и корупция, парадоксално или всъщност логично осигурени от стараещите се да ги очернят тъкмо чрез злоупотреби и корупция…
„Шеврон” контраатакува Донзигер още през 2011-та, веднага след спечеленото от него дело и осъждането на петролната корпорация да плати рекордните 18 милиарда долара. Адвокатите ѝ тогава открито се заканват, че може да похарчат и повече пари от отсъдените, но никога няма да допуснат изплащането на това обезщетение. И незабавно завеждат в Ню Йорк гражданско дело срещу Донзигер по американски закон, известен със съкращението RICO (Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act) – закон за рекетиращите с влияние и корупция организации. Адвокатът на ощетени от петролното замърсяване еквадорски общности в Амазония е обвинен, че е издействал решението на съда в Еквадор срещу „Шеврон” чрез подкупване на съдии и осигуряване на доказателства чрез измами. В делото срещу него първоначално се иска той да плати на петролния гигант обезщетение от 60 милиарда долара, задето бил нанесъл поражения на доброто му име… Две седмици преди началото на процеса обаче това искане е оттеглено, което позволява делото да се води само от съдия, без участието на съдебно жури. Делото е поето от американския окръжен съдия и бивш корпоративен адвокат Луис А. Каплан. Пристрастността на този съдия по случая, демонстрирана през годините, предизвика през септември 2020 г. подаването на съвместна жалба срещу него от страна на Националната гилдия на адвокатите в САЩ и на Международната асоциация на демократичните юристи.
Скандално е например, че Каплан осланя решенията си, следващи тезите на „Шеврон” срещу Донзигер, върху показания, дадени от купен от петролния гигант свидетел, който при това по-късно публично признава, че въпросните показания са фалшиви и се отмята от тях. Става дума бившия еквадорски съдия Алберто Гера, самият той отстранен от дела в родината си заради корупция, когото през 2013 г. „Шеврон” прехвърля в САЩ заедно с цялото му семейство, дарява го с куфарче с долари (за което има и записи) и го обучава в продължение на 53 дни чрез адвокатите си какво да говори пред американския съдия. Гера изпълнява задачата и набеждава Донзигер, че бил подкупил съда в Еквадор и манипулирал доказателства, за да издейства нашумялата присъда срещу „Шеврон”.
През 2015 г. обаче, пред вече международно арбитражно производство, същият Гера признава, че е излъгал в предишните си показания и неколкократно ги променя, което го превръща в компрометиран свидетел. Но съдия Каплан упорито продължава да се придържа към по-рано казаното от Гера, настоявайки, че му вярва и че смята Донзигер за виновен в подкупване на съда в Еквадор. И през 2016 г. отсъжда Донзигер да плати многомилионни съдебни разходи и адвокатски хонорари на „Шеврон”.
След като Донзигер не успява да намери средства за изплащане на сумата, надхвърляща 3 милиона долара, Каплан разпорежда да бъдат иззети компютърът, телефонът и други електронни устройства на адвоката, за да се провери съдържанието им и да се установи дали той не укрива средства. Донзигер обжалва това решение, аргументирайки се, че ако го изпълни, би подложил на риск конфиденциалността на данните на много свои клиенти, внесени в устройствата. Това дори не е директен отказ те да се предадат на съда, а напълно законосъобразно обжалване. Но Каплан го тълкува като неуважение към съда и дава ход на ново дело – вече и с такова обвинение към Донзигер, и то докато процедурата по обжалване още е в ход. А когато прокуратурата на Южния окръг на Ню Йорк отказва да води такова дело, Каплан предприема небивал ход – назначава частна адвокатска кантора, която да преследва Донзигер от името на правителството на САЩ. Избраната за целта Seward & Kissel е известна с клиентите си тъкмо от нетфтено-газовия отрасъл, като е обслужвала включително и „Шеврон”…
При определянето на наблюдаващ съдия по делото за неуважение срещу Донзигер Каплан също излиза извън обичайната процедура това да става на случаен принцип. Не, той лично избира за такъв съдия Лорета Преска, член на Федералистко дружество, сред чиито основни дарители е… да, отново „Шеврон”. Въпросната Преска следва същата линия като Каплан и усърдно отказва на Донзингер в настояванията му за процес с участието на съдебно жури.
От лятото на 2019 г. „опасният” адвокат е под домашен арест в Ню Йорк и с електронна гривна на крака, защото имало риск да… избяга в Еквадор. Забранено му е и да работи, тоест – лишен е от възможността да печели издръжка за себе си и семейството си. А процесът с жури, за който той не спира да настоява, продължава да се отлага – от 2020-та предлогът вече е пандемията от Covid-19… Така Донзигер досега вече е прекарал около 600 дни под домашен арест по дело за неуважение към съда, при което, дори и с потвърдена присъда, каквато той всъщност няма, би могъл да бъде лишен от свобода максимално за срок от 6 месеца… На 10 март т. г. той за пореден път подаде жалба по въпроса, която още няма отговор.
В изявленията си за „Ескуайър” Донзигер изразява убеденост, че основната цел на разправата с него е да се даде нагледен урок какво чака всекиго, дръзнал да се опълчи срещу големи корпорации. Той смята също така, че неговият „опасен пример” съдържа още един особено ядосал „Шеврон” и сие елемент – чрез стратегията за събиране на средства за делото на еквадорските амазонски общности той е показал, че може да се изгради и действен икономически модел, който да осигурява на „унизените и оскърбените” достатъчно ресурси, за да печелят такива дела. „Не бяха много, но бяха достатъчно пари, за да осигурят равни условия на ищците. Това е още една причина да искат да ме унищожат заради този случай,” смята адвокатът. И обобщава: „Искат да заличат самата идея, че коренното население на Амазония може да се свързва с хора със средства в Ню Йорк, Лондон, Торонто и други градове, за да търси отговорност от една мощна петролна компания. Те не са свикнали с това.”
През 2020 г. 29 нобелови лауреати излязоха с апел за освобождаването на Донзигер и за спиране на „съдебния тормоз” над него. А правозащитни организации, които отдавна се стараят да фокусират световното обществено мнение върху този скандален казус, изтъкват случая като класически пример за практиката, известна като SLAPP (Strategic lawsuit against public participation – „Стратегическо законово преследване срещу публично участие”) – тоест механизъм за натиск с юридически средства върху критични лица или организации, докато те се откажат от позициите си. На свой ред Европейският парламент призова Подкомитета по конституцията и гражданските права и свободи в Конгреса на САЩ да разследва отношението на „Шеврон” към Донзигер като „несъвместимо с онова, което традиционно винаги е била подкрепата на Съединените щати за върховенството на закона”. Без ефект засега…
В своя публикация от началото на 2020 г. изданието The Intercept припомня, че 20 големи световни компании са отговорни за една трета от вредните парникови газове, емитирани в в съвременния период. И „Шеврон” не е просто една от тези 20, а е на второ място в техния списък – веднага след саудитската си петролна посестрима Saudi Aramco.
„Ако компаниите за въглеродни изкопаеми горива бъдат принудени да плащат истинските разходи за продукцията си, включително и за спазване на екологичните изисквания, това ще направи алтернативните енергийни системи по-конкурентоспособни,” казва цитираният от The Intercept Рекс Уейлър, съосновател на Greenpeace International и ръководител на фондация на организацията. Уейлър е категоричен, че световното движение за справяне с климатичните проблеми трябва да съсредоточи много от своите усилия върху случая с Донзигер и да не позволи „Шеврон” да се измъква безнаказана от причиняваните замърсявания – било в Еквадор, Нигерия или където и да е другаде. Ясно е, че разправата с Донзигер цели сплашване и възпиране на всекиго, който би помислил да тръгне по подобен път. Но Уейлър смята, че и самите сплашващи са уплашени. „Шеврон” и цялата добивна индустрия също се страхуват от този прецедент, защото си дават сметка, че примерът все пак вече е даден. И рикошетът от контраатаката им сега срещу Донзигер върху самите тях може да се окаже още по-силен. Зависи колко сериозно са готови да отговорят онези, които наистина милеят за бъдещето на планетата Земя и на човечеството…
А що се отнася до подалия толкова опасни примери пред света Еквадор, там на 11 април предстои балотаж в оспорвани президентски избори. В него ще се състезават излъчените на първите две места при вота в първия тур на 7 февруари – Андрес Араус, съидейник на бившия президент Рафаел Кореа (на него бе отказано да се регистрира дори като кандидат за вицепрезидент поради заведени 18 дела уж също за корупция, все по познатия сценарий…), и десният Гийермо Ласо, който се опитва да обедини около себе си всички противници на „кореизма”.
Многозначителен елемент от панорамата е вдигналият силен шум на първия тур кандидат Яку Перес, който се представя за „еколог” и защитник на правата на местните общности. Той оспори резултатите от 7 февруари, тръбейки, че всъщност именно нему се падало второто място. Накрая Върховният съд на страната все пак прати на балотаж Ласо, а не Перес. Но играта на Перес е прозрачна – той се стреми да изманипулира местните общности и да им внуши, че най-големият им враг е „кореизмът” (тоест тенденцията, олицетворила латиноамериканската „лява вълна” в Еквадор). Поради което се очаква поддръжниците му да прелеят гласовете си към неолиберала Ласо, а не към левия Араус на 11 април. Спонсор на една от фондациите, застанали зад „еколога” Перес, е… ами да, „Шеврон”, разбира се…
About The Author
