В навечерието на парламентарните избори би било полезно и информативно за избирателите да погледнат надпреварата от един нетрадиционен ъгъл. Говоренето за идеи и ценности в българския политически живот сякаш рядко отива отвъд геополитиката, а и медийната среда често кара партии и политици да се улисват по едни и същи теми, без да задълбочават в ценностни и идейни аргументи. Всичко това създава усещане за малки или дори никакви различия на политическата арена. Но може би зад някои позиционирания, на които сме свикнали, стоят неподозирани идейни и ценностни различия – но и сходства – между политическите играчи.
Избрахме да се фокусираме върху десет от претендентите в изборната надпревара. Това са десетте партии и коалиции, които събират поне 1% електорална подкрепа според усреднените данни на социологическите агенции към началото на март, и за които може да се каже, че имат значимо влияние върху обществено-политическия живот. За всяка от десетте партии отговорихме на 70-те твърдения от теста 8Values и отнесохме резултатите към координатната система на популярния политически компас. Причината за това смесване е, от една страна, че политическият компас е популярен в Интернет и е информативен за идеологическите ориентации. От друга страна тестът 8values предоставя както повече твърдения, така и възможността за неутрална позиция, която е изключително важна, когато през оценка минават не индивидуални и анонимни, а колективни и публични субекти. Нанесохме резултатите от четирите скали на 8values теста върху политическия компас, като икономическата скала си остава икономическа ос (ляво-дясно), а резултатите от останалите три скали от теста (дипломатическа, властова и културна) сляхме по вертикалата на компаса (авторитарно-либертарно). Ето защо, за разлика от традиционния политически компас, в този вариант отгоре и отдолу стоят не само „Авторитарно“ и „Либертарно”, но и „Консервативно“ и „Прогресивно“ (което и традиционния компас предвижда в известна степен). Други методологически съображения са коментирани в края на текста.
Оста ляво срещу дясно касае идеите и ценностите, свързани с икономически въпроси от типа на преразпределение на благата, икономически отношения между държавата и пазара, данъчна система, подкрепа за хората на труда или подкрепа за предприемачите и т.н. Оста авторитарно и консервативно срещу либертарно и прогресивно се отнася до въпроси, свързани с отношение към своето и чуждото (нация, етнос, полова и сексуална идентичност и ориентация), към властта (права и свободи „отдолу“ спрямо контрол „отгоре”) и към научно-техническото и културно развитие (традиция срещу прогрес).
Нашият анализ не се занимава с миналото, а почива единствено на публикуваните предизборни платформи и актуалните позиции и политики на съответните 10 формации, считано към март 2021 г.
Кой къде е?
Веднага се вижда силният дисбаланс в полза на дясното, тъй като само две от разглежданите формации се оказват вляво. Останалите осем партии са позиционирани в дясната част на компаса, като пет от тях са в по-консервативно-авторитарния спектър, а три са по-либертарни и прогресивни. Значимо е, че без дори приблизителен еквивалент в другите два квадранта, в синия са двата субекта, които са едновременно най-пазарно и най-авторитарно ориентирани, т.е. са най-отдалечаващи се от центъра. Зеленият квадрант, изразяващ лява и либертарно-прогресивна ориентация, остава празен.
Пет партии и коалиции са на почти една и съща ос вдясно – ВМРО, Има такъв народ, ГЕРБ-СДС, ДПС и Демократична България. Тук е моментът да подчертаем, че това не е оценка на конкретни политики, а отразява ценностното отношение на съответните формации към тип политики. В този смисъл това, че пет партии са в една линия по вертикала, не означава, че имат напълно еднакви икономически политики, а че начинът, по който гледат на икономиката, е много сходен и че поне дългосрочно общественият ефект от политиките им ще е вероятно сходен.
Ето защо при такъв баланс на силите и като се отчетат прогнозите на социологическите агенции (в парламента да влязат една лява и поне четири десни от посочените формации) следва, че от бъдещото правителство не бива да се очакват икономически леви политики като преразпределение с цел намаляване на неравенствата и такива в полза на хората на труда, а по-скоро такива за подобряване климата за частна инициатива, за насърчаване на търговията и т.н.
По социокултурната ос дисбалансът привидно е по-малък. Според заявените позиции излиза, че в парламента може да се очаква да влязат три малко по-либертарни и прогресивни и три по-консервативни и авторитарни партии и коалиции. Както става ясно от електоралната подкрепа на формациите обаче, след като тя се въплъти в пропорционалните ѝ мандати, сумарното представителство на по-консервативните и авторитарни играчи трудно би допуснало решения в полза, например, на политическите и културни права на една или друга обществена група, или пък в разрастване на демократичния живот в повече форми и за повече хора.
Интересни са двойките и тройки от формации, разположени съвсем близо помежду си. Докато за две от тях едва ли някой се изненадва и самите партии едва ли биха възразили – диадата БСП-АБВ и триадата ВМРО, Воля-НФСБ и Възраждане (за локацията на партията виж повече в края на текста)) – то другите две вероятно не допадат на съответните симпатизанти. Във всяка от двойките ГЕРБ/СДС-Има такъв народ и ДПС-Демократична България има по един стар и системен играч, и по един с твърда и досега извънпарламентарна опозиционна линия. Интуитивният отговор на този парадокс е, че формациите във всяка от тези две двойки водят или биха водили едни и същи политики. Противопоставянето им, както е известно, е неидеологическо: обвинения в неморално управление, корупция, некомпетентност.
Българският център
Това неравномерно разпределение повдига въпроса къде се намира реалния “център” на днешната българска политика. Усреднихме резултатите на десетте партии от 8values теста и отнесохме общия им резултат в компаса. (Външната рамка е ограничена до полетата, в които е позиционирана поне една формация и спекулативно обозначава най-широкия мислим идеен хоризонт.) Вижда се, че центърът се измества нагоре към авторитарно-консервативното дясно.
Спрямо този изместен център националистите, БСП, ДПС и Демократична България запазват позициите си в същите квадранти. Националистите се доближават до центъра, левите стават по-леви, Изправи се! Мутри вън! заемат досега празния зелен квадрант, либертарните формации стават по-либертарни, а ГЕРБ-СДС и Има такъв народ – първата и третата по подкрепа партии – се оказват центристи. Интересно е, че въпреки усилията си да се заяви като консервативна партия, БСП се оказва близо до оформената граница с българското либертарно. За бъдещото развитие на политическия баланс ще е от значение дали БСП ще продължи с опитите да се оттласква по-далеч от нея.
Приемаме обаче, че така разположен, българският център указва само ориентацията на отделните формации сами по себе си, и не отразява непременно и политически настроения в обществото като цяло. Ето защо към резултатите на партиите добавихме тежести, пропорционални на електоралната им подкрепа.
Разликата с „партийния център“ е малка – едно квадратче надолу и наляво – но все пак значима. Това изместване е следствие от електоралната тежест на БСП и на малко по-прогресивните и либертарни сили. Така, в съпоставка с „партийния център”, възниква познат въпрос на който, за съжаление, изборите сами не биха могли да отговорят: партиите ли „теглят“ избирателите или избирателите „бутат“ партиите нагоре и надясно? Още по-интересен би бил въпросът за това къде е политическият център на общественото мнение и до каква степен той се доближава/отдалечава от партийния. Може би някоя социологическа агенция би се заела с подобно проучване.
Идейното статукво
Така изглежда компасът на изборите, ако върху позициите на десетте партии наложим тяхната електорална подкрепа, изразена в кръгове с пропорционални диаметри.
Видимо крайнодесните формации са с малка подкрепа. Ако прогнозите на социологическите агенции се окажат верни, националистите ще получат отново по-малко от исторически най-високата си сумарна подкрепа от 10% – в случая около 7%. Те са освен това доста отдалечени от всички останали – толкова далеч от ГЕРБ-СДС, например, колкото са и БСП. Поради това бихме могли да направим два основни извода за трите партии, намиращи се най-далеч от центъра в синия квадрант. Първо, че останалите партии и коалиции биха ги търсили само по стратегически причини (както например ГЕРБ са демонстрирали); второ, че фактическото им влияние и успех, след като отново няма да е в изборното състезание, остава да е във влиянието им върху публичния дискурс и в изместването на центъра нагоре. В този смисъл изглежда съвсем последователно, че за разлика от формациите жълтия и червен квадрант, националистите никога не са се поставяли в опозиция на ГЕРБ.
Изглежда, че основната битка е в дясно и гравитира около центъра на вертикалната ос. Прави впечатление, че дори при налагане на електоралните тежести, Има такъв народ пак не излиза от границите на ГЕРБ-СДС. Освен това противопоставянията (отвъд проблемите с корупцията или компетентността, които са неприложими към политическия компас), са по-скоро по вертикала, във връзка с правата и свободите на гражданите и отношението към културата и научно-техническото развитие. В обозримо бъдеще може да се очаква, че каквито и размествания в позициите или в електоралните тежести да се случат между формациите в синия и жълтия квандрант, стоящи около хоризонталната линия, те едва ли ще бъдат наляво. Това е фактически доближаване до БСП, а всички тези формации многократно са заявявали дистанцията си от столетницата. Демократична България, ДПС, ГЕРБ-СДС и Има такъв народ по-скоро биха вървели към окрупняване или преливане на електорати, или към леки измествания надолу, нагоре и надясно.
На този фон отдалечеността на левите от всички останали, както и фактът, че сумарно те получават по-малко от една трета от подкрепата за останалите формации, навежда на три сценария за бъдещето, които не се изключват непременно помежду си: 1) сегашните леви да търсят позиции надясно и да продължат движението нагоре, в опит да привлекат избиратели от тези полета; 2) сегашните леви да отстояват сегашните си позиции или дори такива по-наляво и/или по-надолу, за да отстояват все по-пренебрежимите леви полета и политики. 3) да се появят нови формации някъде в левия спектър.
На база на позиционирането върху компаса и електоралната тежест на партиите могат да бъдат отличени няколко хипотези за обозримото парламентарно бъдеще: 1) при тази или следваща изборна кампания е напълно възможно периферията на ГЕРБ да премине към Има такъв народ и по-малко към либералните сили; 2) мястото на ГЕРБ-СДС и Има такъв народ в центъра на „българския компас“ предполагат възможно коалиране между една от тях и играчи със сходни икономически ценности, но с по-авторитарни или по-либертарно-прогресивни ориентации; 3) цялостният дисбаланс може да бъде променен при появата на нови леви сили. Интересно е в този смисъл, че на Изправи се! Мутри вън! им трябва малко, за да се окажат в ляво-либертарния квадрант.
В обобщение
Анализът ни показва, че политическата арена в България е доминирана от партии, отстояващи десни икономически ценности и предимно авторитарно-консервативни социални ценности. Няма нито един играч, свързан с т.нар. „Ново ляво“, отличаващо се с леви икономически и либертарно-прогресивни позиции, за сметка на двете сравнително авторитарно-консервативни леви партии. Изглежда сигурно, че в следващия парламент ще преобладават десните икономически политики, докато тежки за България проблеми като икономическото неравенство и условията на труд ще останат на заден план.
Поради наличието на по-либерални и по-консервативни десни партии, могат да се очакват идейни сблъсъци по тази скала, но по-скоро между групата от партии около ВМРО и либералния конгломерат, съответно, двата противоположни края по вертикала вдясно. В този смисъл това какви коалиции биха избрали двата големи претендента в „българския център“ (ГЕРБ-СДС и Има такъв народ), ще има решаващо значение за разместванията по социокултурната ос за всички.
Заслужава си също така да обърнем внимание на някои впрягани от време на време в публичното говорене “призраци”. Например либерално десни партии понякога обвиняват ГЕРБ или пък ВМРО за леви или обратното – консервативни кръгове обвиняват Демократична България в левичарство, а играчи от иначе различни позиции предупреждават за настъпването на екстравагантни врагове като „розов фашизъм“. След усилието да представим поне приблизително справедлива картина на наличните в България партийно-политически посоки за нас е много трудно да видим правдоподобността на подобни обвинения и заплахи.
Надяваме се, че този анализ може да помогне на онези избиратели, които се чудят на какъв принцип да гласуват. Ако искат да се информират допълнително, могат сами да направят теста 8values и този на политическия компас – и без смесването, което ние правим за целите на този текст, резултатите от двата теста са достатъчно информативни за собствените идейни и ценностни ориентации.
–––––––––––––––––––––––
Методологически бележки
„Колективният мозък“. За да определим различните позиции на партиите и коалициите по 70-те твърдения на теста, изхождаме от метафора за колективния мозък: ако всички активни дейци на партията (не гласоподаватели и симпатизанти) можеха да отговарят като един мозък, какво биха отговорили? Това задължително означава да гледаме внимателно в техните актуални програмни документи и на второ място – в позиции, които представители на съответния субект със значимо публично присъствие застъпват.
Дипломатическата и културната скали. Политическите тестовете изхождат от исторически вече неактуалните предпоставки, че консервативните и авторитарни режими избягват международните обединения и употребата на науките и технологиите. Същевременно конкретната формулировка на твърденията в 8values теста (не кое да е обединение, а ЕС и ООН; не кои да е технологии, а генните примерно) остават достатъчно релевантни, доколкото засягат обединения и научно-технически развития, които остават обичайна мишена на консервативните и авторитарни политически субекти. Допълнително, при твърдения като например „Автоматизацията, науката и технологиите ще допринесат за един по-добър свят“ опитваме да отчитаме същинските позиции на формациите. Поради всички тези съображения си позволяваме да окрупним скалите традиции-прогрес и нация-свят (заедно със свободи-авторитет) във вертикалната ос на компаса.
“Силно или умерено съгласен или несъгласен, или неутрален?” За да поставим отговор „Силно съгласен“ или „Силно несъгласен” в скалата на политическите тестове, търсехме изрични позиции на съответния субект, присъстващи в негови политически документи. За да поставим по-умерените отговори „Съгласен“ или „Несъгласен”, имахме два варианта: или формацията има доказуема в програмите си по-умерена позиция, или основателно за такъв умерен отговор може да се съди от други, достатъчно близки ценностни и политически проблеми. По подобен начин, за да поставим отговор „Неутрален”, имахме също два варианта 1) партията или коалицията няма никакви официални или неофициални позиции по съответното твърдение; 2) от други позиции по достатъчно близки ценностни и политически проблеми не може да се извлече еднозначен отговор.
Мълчаливи консенсуси и очевидности. 10 от 70-те твърдения в теста получават еднакви или близки отговори за всички партии и коалиции. Това са твърдения, които не са актуални/релевантни в българското публично пространство и се допуска, че съответният субект ги приема тъкмо по начина, по който са уредени в нашето общество – например „Разходите за отбрана са загуба на пари“ – всички са силно несъгласни. Алтернативно, това са твърдения, на които неотговарянето по определен начин би означавало най-често анархистки позиции, несъвместими с държавността изобщо – например „Всяка власт трябва да бъде поставяна под съмнение“.
Отклонения и ограничения. Отчитаме ограниченията на самия 8Values тест като инструмент. Една неголяма част от твърденията в него изобщо не са актуални за българския обществено-политически живот, както посочихме по-горе, докато проблеми и политики, които са изключително актуални и/или твърде специфични, не присъстват достатъчно недвусмислено в теста. Въпреки това смятаме, че възможните отклонения, ако хипотетично някои твърдения могат да бъдат заместени с по-актуални за българската действителност и все пак близки по ценностен заряд и смисъл такива, биха били минимални.
Накрая, анализът не претендира за обективност. Смятаме, че обективността е несъвместима с политическия дебат, и всъщност колкото по-политически (значи ценностен и идеологически) е той, толкова по-несъвместим е с претенция за обективност. Дори дадена партия да отговаря на теста на свой конгрес, например, то пак резултатите не биха били съвършено еднозначни за всичките ѝ членове. Въпреки това положихме всички усилия за справедливо и съответстващо на различните реалности на тези 10 субекта оценяване, изхождащо от единни критерии и процедури, каквато впрочем е целта и на тестовете.
About The Author
