Защо ЕС блокира предложение, което ще разшири значително производството на ваксини?

Ингеборг Елиасен, Investigate Europe*

“Ако не сега, кога?”, пита Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на Световната здравна организация (СЗО). Така той коментира предложението за отказ на правата за интелектуална собственост за медикаментите срещу Covid-19 по време на пандемията. Това искане бе поставено от т.нар. Съвет ТРИПС (Споразумението за търговските аспекти на интелектуалната собственост) към Световната търговска организация.

Инициативата, подета от Южна Африка и Индия през миналия октомври, от самото начало срещна яростна съпротива от ЕС, САЩ, Швейцария и Япония – все страни със силна фармацевтична индустрия. Предложението на двете държави предвижда временен отказ от патентните права за продукти за предотвратяване, ограничаване и лечение на Covid-19, така че да може да ги произвежда всеки, разполагащ със съответния капацитет. В текста е вписано, че отказът от патентни права трябва да остане в сила “докато се осъществи широко ваксиниране и по-голямата част от световното население е развило имунитет”.

През март ТРИПС се срещна отново. Според Лекари без граници предложението за отказ от патентни права вече има подкрепата на около 100 от общо 164 членки на СТО. Предложението се подкрепя и от организации за хуманитарна помощ и човешки права като Holy See и The People’s Vaccine. Богатите държави обаче отново го блокираха, като този път към тях се присъединиха Австралия и Бразилия.

Много неща се случиха след като предложението бе представено за първи път. През октомври още нямаше ваксина. Сега има няколко, разработени благодарение на щедро финансиране с публични средства. Те обаче са собственост на компаниите, които са ги патентовали. 60% от очакваните доставки на ваксини са предварително поръчани от страни, които представлява само 16% от световното население. Канада е поръчала достатъчно ваксини на имунизира населението си петкратно, ако всички разработки се окажат успешни. Норвегия е поръчала колкото да ваксинира гражданите си по три пъти. Два месеца след началото на ваксинациите, по света бяха разпределени 108 милиона дози, но според СЗО 75% от тях са отишли в едва 10 държави.

Наскоро публикуван доклад на Международната търговска камара твърди, че глобалната икономика ще изгуби до 9.2 трлн. долара, ако правителствата не подсигурят достъп до ваксини за Covid-19 за всички. Половината от тази потенциална загуба се пада на богатите държави.

Дори богатите са уязвими

Европа е световен лидер в производството на ваксини – над 75% от всички ваксини по света се произвеждат на континента. Но дори и Европейската комисия – която подписа споразумения с шест производителя за общо 2.6 млрд, дози ваксини за над 450 милиона граждани на ЕС – се оказа безпомощна при първата спънка с един от тези доставчици, AstraZeneca.

Из целия континент населението е преуморено от ограничителните мерки. Всички правителства се намират под огромен натиск да ускорят доставките на ваксини, за да могат хората да се върнат към нормалния си живот. Но AstraZeneca обяви, че има проблеми с производството, което означава, че ЕС ще получи много по-малко от първоначалните доставки, предвидени в споразумението – и Комисията няма какво да направи, освен да се оплаква шумно.

“Липсата на производствен капацитет е реален проблем за всички, не само за развиващите се държави”, казва Джон-Арне Ротинген, норвежкият посланик за глобално здраве. Той посочва, че в световен мащаб обикновено всяка година се произвеждат 3.5 млрд. ваксини срещу различни болести. Нуждите от Covid-19 ваксини обаче възлизат на 15 милиарда дози, и всички те са необходими сега.

Риск от мутации

Основните производители на ваксини работят усилено за увеличаване на производството. Но Тедрос Гебрейесус предупреждава, че те дори не могат да се доближат до нива, отговарящи на търсенето. Същевременно вирусът продължава да мутира в незащитеното население. Вече се появиха по-заразни варианти от “версия 1.0”, и съществува риск вирусът да стане още по-смъртоносен, със съответните катастрофални последици. Директорът на СЗО призовава правителствата и компаниите да се обединят, за да преодолеят това, което той нарича „изкуствен недостиг“.

Никой не знае точно колко би могло да се увеличи производството и колко бързо, ако патентите се отменят и рецептите се споделят. Но наскоро новинарската агенция AP разговаря със собствениците на три фабрики – в Дания, Бангладеш и Южна Африка – които заявяват, че много бързо биха могли да започнат производство на стотици милиони дози, ако разполагат с рецептите и техническото ноу-хау.

Димитри Ейникел, координатор в кампанията за достъп на „Лекари без граници“, изтъква, че новите технологии за иРНК ваксини създават допълнителни възможности за производство. Ваксините на Pfizer, Moderna и Curevac са на основата на иРНК. „Тези ваксини са много по-лесни и по-евтини за възпроизвеждане и адаптиране към нови варианти. И основното предимство е, че процесите са по-близо до производството на определени лекарства. Това означава, че много мощности, които никога преди не са произвеждали ваксини, сега биха могли да го правят. Ако правата за интелектуална собственост бъдат временно отменени и компаниите споделят своето ноу-хау, производството би могло да започне до два месеца”, добавя той.

Разделение Север-Юг

Решенията в СТО обикновено се вземат с консенсус, какъвто не съществува в Съвета на ТРИПС. Там Европейската комисия говори от името на всички членки на ЕС, и в това си качество се противопоставя на предложението на Южна Африка и Индия за отмяна на патентите за ваксини срещу Covid-19, нареждайки се до страни като САЩ и Швейцария. Според източници на Investigate Europe, запознати със ситуацията в съвета, съществува огромна пропаст между двете страни в този спор, и многобройните срещи от октомври насам не са довели до нищо освен разгорещена обмяна на реплики.

Ако не се стигне до консенсус в ТРИПС, формално има възможност решението да бъде взето от Генералния съвет на организацията с мнозинство от три четвърти. Това би изисквало подкрепа от 123 държави. Но експертите изтъкват че подобно развитие би било много драматично и малко вероятно. Затова подкрепящите предложението настояват да започнат реални преговори за някакво споразумение за отмяна на патентите.

ЕК: Патентите не са проблема 

От Европейската комисия твърдят, че отмяната на патентите няма да реши проблема с капацитета за производство. Според институцията най-добрата възможност е вместо това големите държави да заявят ясни очаквания към индустрията и да ѝ окажат натиск за увеличаване на капацитета. Тази страна на спора в СТО вижда преговорите с компаниите като единствен път напред, като правата за интелектуална собственост трябва да служа като рамка.

„Трябва да намерим мерки, които да запазят стимулите за иновации и да инвестират в научните изследвания, свързани със здравето, като същевременно разпространяват технологията и ноу-хау чрез сътрудничество между разработчиците на ваксини и производителите“, заявява говорителят на ЕК в отговор на въпросите на Investigate Europe. Според него това вече се случва, но е необходимо да става в по-големи мащаби.

Това е в съответствие с виждането на фармацевтичната индустрия, която очевидно вижда отмяната на патентите като заплаха. Изпълнителните директори на 32 биофармацевтични компании в САЩ, включително най-големите, изпратиха общо писмо до президента Джо Байдън в началото на март. Те го призоваха да „запази тази дългогодишна подкрепа за иновации и американски работни места, като продължи да се противопоставя на отмяната на интелектуалните права на ТРИПС“.

„Аз наистина мисля, че проблемът не е въпрос на патенти, а въпрос на производствен капацитет по целия свят, и всички работим за увеличаването му възможно най-бързо“, казва Паскал Сорио, главен изпълнителен директор на AstraZeneca. В началото на март той и други ръководители на производители на ваксини  се явиха на изслушване пред Европейския парламент.

Сорио заявява, че не е толкова лесно да бъде разширено производството в нови обекти. “Достъпът до патентите ни няма да е от особена полза, ако хората не знаят как точно да произвеждат ваксината. Ние трябва да ги научим”, заявява той. По думите му  AstraZeneca е пратила инженери в много фабрики, но процесът изисква време. “Нашите екипи са разтегнати до абсолютния си максимум, няма как да обучават повече хора”, заявява той.

Думи срещу действия 

Поне 115 депутати от Европейския парламент не са удовлетворени от ситуацията. По-рано тази година те призоваха ЕК и Съвета на Европа да преосмислят позицията си по отмяната на патентите. Както самата комисия, така и няколко държавни глави, са правили изявления, че медицинските продукти за Covid-19 са “глобално обществено благо”, но не са направили нищо, за да превърнат този принцип в реалност. Освен тези евродепутати, “Лекари без граници” също призовават ЕК и другите държави, гласували против отмяната, “незабавно да прекратят блокирането и да позволят започването на официални преговори в СТО”.

Половинчатото решение COVAX

Еврокомисията уверява, че за ЕС е основен приоритет всички по света да получат необходимия достъп до ваксини. Според тях инструментът за постигане на това е COVAX – историческа инициатива, предприета през миналата година. Нейната първоначална цел бе закупуване на ваксини от името на целия свят, за да бъде постигнато справедливо разпределение на дозите. В крайна сметка инициативата се превърна в нещо доста по-ограничено, наподобяващо типичен проект за хуманитарна помощ, тъй като богатите страни направиха самостоятелни поръчки директно от компаниите.

Все пак COVAX започна да дава надежда в началото на март, когато бяха сложени първите финансирани чрез проекта ваксини – здравни работници в Гана бяха имунизирани с дози AstraZeneca, произведени в Индия. След това такава помощ получиха Кот д’Ивоар, Нигерия, Ангола и други.

ЕС финансира COVAX с над 2.2 млрд. евро, като страните от Г-7 също увеличиха подкрепата си за проекта. Въпреки това инициативата остава изключително недофинансирана. COVAX си поставя за цел да достави 1 млрд. дози в 92 страни с ниски и средни доходи до края на годината. Но дори тези планове да бъдат изпълнени, това ще е достатъчно за имунизиране само на най-уязвимите групи хора в тези държави, а вирусът ще продължава да циркулира и мутира.

“Филантропията” не е достатъчна

Правителството на Южна Африка гледа на COVAX като на добра инициатива, но не такава, която ще осигури победа над вируса. Колкото и пари да хвърлят към проблема страните-донори, филантропията не е решението, заяви южноафриканският представител в ТРИПС по време на среща на организацията в края на февруари. Няма значение дали имаш пари да си купиш нещо, ако няма нищо за купуване. Той сравни кризата с пандемията с Втората световна война и призова опонентите на отмяната да изоставят подхода си “бизнес както обикновено”.

„Нямаме избор. Това трябва да се случи ”, казва Мустаким де Гама, съветник в Южноафриканската мисия към СТО относно отмяната на патентите. “Не дай боже този вирус да прескочи в друг, много по-опасен щам. В ЕС вече се говори за отмяна на правата за интелектуална собственост. Администрацията на Байдън заявява, че правата могат да бъдат отменени до някаква степен, за да се увеличи производството. Започват да се появяват пукнатини”, заявява той пред Investigate Europe.

“Може би не всичко от евентуално споразумение за отмяна на правата ще бъде осъществено. Но ако се съсредоточим върху най-важните и непосредствени резултати, ще имаме надеждна начална точка. Колкото по-бързо го направим, толкова по-добре за всички”, заявява де Гама.

Дипломация на живот и смърт 

Южна Африка бе председател на Съвета на ТРИПС до заседанието на 11 март, след което ротационната позиция бе поета от посланика на Норвегия в СТО. Норвегия поиска от Южна Африка и Индия да подготвят ревизирано предложение с по-тесен обхват. Изглежда като изключително трудна задача да се намери компромис между между отчаяния и решителен Глобален юг от една страна и групата богати северни държави, имащи да защитават своите фармацевтични гиганти и глобални монополи.

Но в крайна сметка и двете страни са изправени пред общ враг, който би могъл да бъде победен само с общи действия.

*Ингеборг Елиасен е норвежки член на Investigate Europe, трансгранична кооперация от журналисти, разположени в целия континент, които си сътрудничат по въпроси от общоевропейско значение. Групата е подкрепена финансово от редица фондации, както и от читатели. Вижте повече на уебсайта  Investigate Europe.