През март тази година се навършват шест десетилетия, откакто тогавашният президент на САЩ Джон Кенеди задейства срещу Куба поредица от наказателни мерки, с които фактически стартира продължаващата и до днес американска блокада срещу Острова на свободата. Това е най-дългата и задушаваща блокада от този тип в историята на човечеството.
За изтеклите 60 години блокадата е нанесла на Куба щети за над 144, 4 милиарда долара, сочат данни на кубинското правителство. А ако се вземе предвид промяната в курса на долара спрямо златото в течение на този период, щетите се изчисляват на над 1 трилион и 99 милиарда долара.
Като пряка дата за начало на американската блокада се приема 31 март 1961 г., когато Кенеди обявява, че „в името на националния интерес на САЩ” квотите кубинска захар (основния износен продукт на Куба по онова време) на американския пазар през 1961 г. ще равни на нула. Той го прави въз основа на приета същия ден поправка в съществуващия в САЩ „Захарен закон”. Поправката дава правомощия на президента да определя квотите на кубинската захар, а също така постановява, че тази захар не може да бъде закупувана от никоя друга страна, с която Щатите поддържат дипломатически отношения.
Трябва да се припомни също, че още на 2 март 1961 г. правителството на САЩ оповестява, как спрямо Куба търговският закон ще де прилага като спрямо „неприятел”. А на 10 март с. г. американският Департамент по търговията въвежда регулации в износа към карибския остров и оповестява списък с хранителни и медицински продукти, които изискват издаване на специална лицензия, ако ще се изнасят към Куба.
Така започва тази вече 60-гдишна срамна страница в американската външна политика, поставила си за цел да задуши една малка съседна държава, решила да следва независим път на развитие.
През десетилетията антикубинската блокада многократно е ожесточавана и допълвана с нови закони и мерки, удрящи пряко по живота и здравето на кубинския народ, а също и по трети страни, поддържащи бизнес с Куба.
Особено нападателен в тези удари бе бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, който по време на мандата си активира замразяван от всички негови предшественици член от американския антикубински закон „Хелмс-Бъртън”, пряко репресиращ и чуждите инвеститори в Куба. Тръмп въведе и сурови рестрикции спрямо кубинските възможности за международни разплащания, издигна нови пречки за пътувания на американци до острова и на кубинци до САЩ, оряза преводите на кубиноамериканци за семействата им в Куба и т.н.
Най-циничното бе, че дори и в разгара на пандемията от Covid-19 продължиха американските ограничения за закупуване от Куба на лекарства и медицинска техника, което е пряко застрашаване на човешкото здраве и живот.
След смяната на властта в Белия дом и в САЩ, и в Куба се появиха очаквания, че новият президент Джо Байдън, който бе вице на бившия американски държавен глава Барак Обама, започнал „размразяване” с Куба, ще направи постъпки за отмяна поне на най-жестоките антикубински мерки, въведени от Тръмп. Но както наскоро заяви говорителката на Байдън – Деж Псаки, той засега нямал намерения да променя нищо в американската политика спрямо Куба…
Тази геноцидна политика няма как да не продължава да възмущава милионите приятели на Острова на свободата по цял свят, които не спират със своите прояви на солидарност с кубинския народ и с неизменните си кампании с искания за отмяна на американската блокада.
В момента също по цял свят, включително в САЩ и в Европа, се разгръща движението #UnBlockCuba, зад което стоят многобройни организации и асоциации за приятелство и солидарност с Куба. Сред тях е и Асоциацията за приятелство „България-Куба”, която също активно участва със свои прояви в общите усилия в подкрепа на Куба.
27 и 28 март са замислени като международни дни за шествия, походи и митинги из цял свят срещу американската антикубинска блокада. Един от „моторите” на тази инициатива е испанският журналист и координатор на независимия видеоканал „Европа за Куба” Хосе Антонио Толедо.
Асоциацията за приятелство „България-Куба” ще се включи в инициативата със своя проява на 27 март край паметника на кубинския поет и революционер Хосе Марти в София, която ще бъде излъчена и по „Европа за Куба”.
Парадоксалното е, че преди броени седмици от обявяващия се поне на думи винаги в защита човешките права Европейски парламент се надигнаха гласове на десни евродепутати, които възмутено изискаха в Брюксел за обяснения да бъде привикан посланикът на ЕС в Хавана Алберто Наваро. Причината – Наваро „посмял” заедно с още над 700 интелектуалци и предприемачи да подпише отворено писмо до Байдън, настоявайки за вдигане на американската антикубинска блокада. Посланикът на ЕС наистина беше привикан и принуден да си направи „самокритика”, което висшият представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел отчете в свое любезно писмо до евродепутатите миналата седмица…
И това се случва на фона на факта, че още през 2016 г. ЕС и Островът на свободата подписаха мащабно Споразумение за диалог и сътрудничество, а ВСИЧКИ членки на ЕС винаги са гласували в Общото събрание на ООН за отмяна на антикубинското ембарго…
Уви, не само по „кубинското направление” европейските институции не смеят да се държат другояче, освен като функция на американските…
А истинските приятели на Куба ще са отново до нея и на 27-28 март, за да настоят за пореден път: #UnBlockCuba – Вдигнете блокадата на Куба!
About The Author
