Женските имена в изборните листи стигат само за украса

Осми март беше отличен повод да разгледаме предложенията на кандидатите за управление на България от перспектива, различна от клишетата на медийното злободневие. Представителството на жените като кандидати за народни представители сред партиите, коалициите и движенията, съревноваващи се в идните избори, е много значим белег за цялостната социална и политическа осъзнатост на претендентите. По данни на НСИ към 2019 г. жените съставляват 52% от населението на страната – готови ли са кандидат-управляващите по този толкова основен социален и политически показател?

В този анализ се разглеждат първите четири места в листите за парламентарните избори на всички 30 партии и коалиции за всички 31 многомандатни избирателни района (МИР). Първите четири, защото това са хипотетичено „избираемите“ от гласоподавателите позиции, и колкото по-високо в тези четири места е разположен даден кандидат за народен представител, толкова по-вероятно е да бъде избран. Понякога и избрана.

Единственият коментар за женското участие в изборната надпревара напоследък знаменателно дойде не откъде да е, а от ВМРО. Отправен беше от Красимир Каракачанов, който обяви, че Жени Калканджиева “ще краси” листата на ВМРО в Хасково, при това от престижното последно място. Известен стана и случаят с Ернестина Шинова, отново представляваща ВМРО от последните места в два района. Притисната от журналистически въпроси актрисата подчерта, че ще дарява заплатите си, ако стане депутат, и че не е функция на мъжа си (евродепутат от същата партия). Както се оказва, тези казуси на женското присъствие, идващи единствено от иначе крайно националистическата и консервативна партия ВМРО, са твърде показателни за цялостния пейзаж с представителството на жените в оформящия се политически живот на страната.

Женските имена представляват едва една трета от всички кандидати, заемащи трето и четвърто място в партийните листи – точно 30%. За второто място те стават 28%, а за първото, „водаческото“ – едва 23%. Така жените не само съставляват непропорционално малка част от избираемите места в листите, но очевидно и колкото по-избираема е позицията на един кандидат, толкова по-малко вероятно е да носи женско име.

По отношение на абсолютния общ брой жени на избираемо място в листите, сформираната след антиправителствените протести коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ води убедително. Управляващите от ГЕРБ (в коалиция със СДС) се нареждат на четвърто място, а партии с предполагаемо прогресивни позиции като Демократична България, ДПС и БСП се нареждат едва на седмо и осмо място.

Още по-тревожни са данните за водачите на листи. От тях може да се заключи, че жените не са считани за пригодни да водят. Дори при водещата по този показател формация, коалицията Воля-НФСБ, водените от жени листи покриват само половината избирателни райони.  Предполагаемо прогресивните кандидати като БСП, Демократична България  и членката на европейския либерален алианс ДПС, отново се нареждат на последни позиции, като покриват с женски имена едва една пета от всички МИР.

Любопитно е също да се разгледат резултатите на осемте партии и коалиции, които получават най-високи оценки от избирателите според социологическите проучвания. Сред техните листи оказва, че най-много 6 (5,6), т.е. една пета от всички МИР, ще имат за фаворит женско име. Дори голямата столица не може да компенсира тези резултати – за 23, 24 и 25 МИР общо налице са пет кандидатки от 24 челни места на съответните осем партии и коалиции (1 на БСП, 2 на ДПС, 1 на „Изправи се! Мутри вън!“ и 1 на „Има такъв народ“).

В обобщение може да се каже, че броят на женските имена в изборните листи наистина са колкото за украса. Между една трета и една четвърт варира броят на жените, които са готови/готвени да влязат в парламентарния живот, а като се отчетат повторенията на имена и очертаващите се победители в изборите, броят на жените в следващия парламент ще е вероятно под една пета – но пък с не непременно красивата задача да представлява повече от половината население на страната.

Забележително е също, че голямата част от женските имена са в листите на малки партии, особено такива без реален шанс да влязат в управлението. Традиционните партии на българския политически живот се представят катастрофално по отношение на половото равенство в листите си. С това те навеждат на мисълта, че българският политически живот е традиционно катастрофален по отношение на половото равенство.

Това е показателно и колко счупен си остава политическият компас у нас. Най-много женски имена излъчват твърдо консервативни и националистически играчи като Воля-НФСБ, Възраждане, КОД, БНО и БНС „Нова демокрация“, докато напредничави по история или по заявка партии като БСП, ДПС и „Демократична България“ изостават плачевно. От една страна, това е добро напомняне, че жени на ръководни позиции не означава автоматично политики за каквото и да е равенство. От друга, би трябвало да е фактор за повишаване подозрителността към кандидатите. Ако актьори като Веселин Марешки и Валери Симеонов могат да бъдат заподозрени в използване на жените или бъдещо несъобразяване с позициите им, какво е извинението например на БСП и „Демократична България“?

Във всички случаи представителството на жените в предстоящата надпревара е фактор, с който избирателите е добре да се съобразят. Ако една партия дори не се опитва да представлява адекватно над половината от населението по базов признак като социалния пол, какво струва хипотетичното ѝ представителство за малки сегменти от народа на базата на идеи?