Преди старта на кампанията: Какво отчитат социолозите? (графики)

На 4 април 2021 година в България ще се проведат редовни парламентарни избори, които ще излъчат състава на 45-ото обикновено Народно събрание. След две предсрочни оставки на Бойко Борисов и една на Пламен Орешарски като министър-председатели, това ще бъдат първите редовни избори от лятото на 2009-та година насам, когато след голяма изборна победа за първи път властта пое Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ.

Първата изборна победа на парламентарен вот за ГЕРБ, дошла след управлението на Тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ, беше последвана от още три такива при следващите три избора за нов парламент. В началото на 2013-та година Борисов хвърли оставка заради улични протести, свързани с цената на тока, но партията му стана първа политическа сила на предсрочните избори през пролетта на същата година. Въпреки това, ГЕРБ не успя да сформира правителство и остана в опозиция на съюзилите се срещу тях БСП, ДПС и „Атака“.

Това кратко управление на избрания за премиер Пламен Орешарски беше белязано от избора на скандалния депутат от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което доведе до големи протести в София, а след европейските избори през 2014-та година и последвалото решение на ДПС, че е време за нови избори, Орешарски подаде оставка.

Последваха нови избори и нова изборна победа за ГЕРБ, които този път сформираха втория си кабинет с подкрепата на „Реформаторския блок“ – коалиция между ДСБ, СДС и „България на гражданите“ и „Патриотичен фронт“ – коалиция между ВМРО и НФСБ. Краят на това управление дойде след около три години, след като преди президентските избори Бойко Борисов обяви, че ако ги загуби, ще подаде оставка. Румен Радев постигна сериозна победа над Цецка Цачева и Борисов взе решение да спази обещанието си.

Така през пролетта на 2017-та година се проведоха нова предсрочни избори, които отново бяха спечелени от ГЕРБ. Те доведоха до третото правителство на Бойко Борисов – този път с подкрепата на „Обединени патриоти“ – коалицията между ВМРО, НФСБ и „Атака“ и ВОЛЯ. Въпреки големите протести през лятото на 2020-та година, предизвикани от нахлуването в президентството на прокуратурата, акцията на „Да, България“ в Росенец и изтеклите скандални записи и снимки с участието на Борисов, този път лидерът на ГЕРБ реши да не подава оставка, спечелвайки време и през нелеп анонс за свикване на Велико Народно събрание и писане на нова конституция. Ходът на Борисов свърши своята работа и следващите парламентарни избори се оказаха редовните, насрочени от президента за 4 април 2021 година.

Какво отчитат социолозите днес?

Ден преди официалния старт на предизборната кампания за парламентарните избори на 4 април, „Барикада“ събра моментните електорални снимки от последните социологически проучвания на пет водещи социологически агенции у нас – „Алфа Рисърч“, „Галъп Интернешънъл – България“, „Тренд“, „Медиана“ и „Екзакта“.

След бурните летни месеци, в които ГЕРБ изглеждаше в доста по-тежка позиция, в момента с някои нюанси, но без изключение, разгледаните агенции предвиждат сериозна победа на Бойко Борисов и неговата формация, за четвърти пореден път на парламентарни избори. Отново без изключение, поне според последните им проучвания (през лятото някои агенции измериха друг подгласник), БСП е втора сила, а на трето място се нарежда новата формация „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, която за първи път ще се яви на избори.

Всички агенции (с изключение на Екзакта, които не публикуват точен процент за „Изправи се! Мутри вън!“) измерват достатъчно висок резултат за влизане в 45-ото Народно събрание на още три формации – ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, а две от тях по-скоро „вкарват“ в парламента и ВМРО, макар всички да посочват, че партията на настоящия вицепремиер Красимир Каракачанов е на ръба.

Като цяло всички разгледани агенции предвиждат един и същ ред на резултатите на водещите 7 формации, с едно малко изключение – „Медианата“ измерва по-висока подкрепа за Мая Манолова и „Отровното трио“, спрямо „Демократична България. При всички други изследвания център-дясната коалиция между „Демократична България“, ДСБ и „Зелените“ е стабилно на четвъртото място.

Една от агенциите – „Екзакта“ – не публикува резултати за „Изправи се! Мутри вън“ и ВМРО, като единствено посочва в анализа към своето проучване, че те се намират „в диапазона между 4,1% и 2,7% и имаш шансове да влязат в следващия парламент.

Най-голямата разликата между ГЕРБ и БСП се измерва от „Алфа Рисърч“ – 5,3% в полза на настоящите управляващи спрямо основната опозиционна партия, а най-малката разлика между тях е според данните на „Медиана“ – 3,3%. Така или иначе, процентите на всички формации са сходни и до голяма степен се намират с диапазона на статистическата грешка, а освен това ще зависят и от предстоящата кампания. При тези резултати обаче, измерени от всички агенции, обрат и победа на БСП изглежда твърде слабо вероятен сценарии.

Далеч повече интрига и възможна размяна на местата има при следващите участници, където „Има такъв народ“ засега е трета сила, но е възможно резултатът на ДПС сериозно да се подценява заради липсата на анкетьори в Турция, където движението традиционно набира сериозна подкрепа. До някаква степен подобно изкривяване е възможно и с резултата на „Демократична България“, които печелят доста гласове от чужбина, които трудно могат да бъдат уловени съвсем коректно при социологическо проучване, проведено на терен в България.

С уговорката, че подобно упражнение е съвсем условно, а различните изследвания все пак имат разлики в своята методология и характеристика, за журналистически цели осреднените резултати за 7-те формации спрямо петте проучвания показват следния резултат:

Изчисления на „Барикада“ относно разпределението на мандатите при подобен резултат, показва следния възможен състав на 45-тия парламент:

Това разпределение показва същата тенденция, която е видима в цялата последна година – за да бъде сформирано правителство след изборите, ще бъде необходима явна или скрита коалиция (министър-председател и състав на Министерския съвет може да гласуван от парламента и с по-малко от 121 гласа „за“, стига взети заедно гласовете „против“ и „въздържал се“ да не са повече) от поне три формации.

Така например, възможен е сценарий „правителството на мнозинството“ – следизборно споразумение около дадени приоритети, например въвеждане на резултатите от референдума въпросите, организиран от „Шоуто на Слави Трифонов“. Такъв хипотетичен сценарий, който да обедини ГЕРБ и „Има такъв народ“, би означавал 116 народни представители. Те спокойно могат да гласуват успешно фигурата на министър-председател и състава на Министерския съвет, стига една от другите формации да не участва в гласуването – например ДПС. Така ГЕРБ и ИТН биха имали 116 гласа „за“, а всички останали взети заедно – 93 „против“ или „въздържал се“.

Ако все пак ВМРО успеят да прескочат бариерата, мандатите ще бъдат разпределени както следва: ГЕРБ – 74, БСП – 62, ИТН – 36, ДПС – 30, ДБ – 15, „ИзправиСе.БГ“ – 12 и ВМРО – 11.