Електронното издание на големия полски ежедневник Жечпосполита информира тази седмица за решение на една от районните варшавски прокуратури, с което се отказва да бъде образувано наказателно производство срещу лицето Катажина Маркуш. Маркуш е докторантка в Полската академия на науките и главен редактор на интернет портала Jewish.pl. Процедурата по проверка за евентуално извършване на престъпление е била задвижена по сигнал подаден от Института за борба с антиполонизма „Верба веритатис“ (Verba veritatis – думи на истината).
Този “институт” е една от многобройните куриозни организации създадени от различни радикално-десни секти в Полша с правителствено финансиране (в случая това със средства на Министерството на правосъдието), които са обединени от разпространяваната от официалната власт конспиративна теория за глобален заговор срещу полската държава и нация, в който участват не само Брюксел, Москва, Берлин и прочее, а също така различни световни медии, университети, както и комерсиални платформи като Нетфликс. За последните години се нароиха десетки групи, занимаващи се с активно издирване на “антиполонизъм” в цялото световно публично пространство.
Сигналът срещу Катажина Маркуш е бил подаден за предполагаемата “тежка обида на полската нация” – престъпление, което според полското законодателство се наказва с до три години лишаване от свобода.
Като доказателство в сигнала срещу Маркуш е посочена нейна статия, публикувана през есента миналата на година в популярния либерален сайт Критика Политична. В нея авторката разсъждава дали е възможно някога полската историография да признае съучастието на поляците в Холокоста като исторически факт. В текста се дискутира и постоянното отричане на полския антисемитизъм.
Маркуш е била повикана полицейско управление и разпитана по случая още в началото на февруари.
#Poland: After writing an article for @Jewish_pl, journalist @KasiaMarkusz was threatened with 3 years in prison for “insulting the Polish nation” under article 133 of Poland’s penal code. The prosecutor’s office discontinued the investigation, but questioned her as a witness. pic.twitter.com/iE14RKvGWM
— RSF in English (@RSF_en) February 24, 2021
Предвид наглия исторически ревизионизъм на религиозните фундаменталисти, държащи се на власт в Полша вече шеста година, решението на съда по този казус е по-скоро оптимистичен сигнал. Все още, въпреки усилията на управляващата партия Право и справедливост, съдебно-прокурорската система не е изцяло превзета, или поне не е приведена в позиция на тотално подчинение. Това е добра новина и за хората, които ценят свободата на словото и свободата на научните изследвания. Обстоятелствата около тази случка, както и самият сигнал, са скандални.
Институтът за борба с антиполонизма работи със средства от социален фонд на правосъдното министерство. Декларираната от министерството цел при създаването му бе да осигурява финансова помощ за жертви на домашно насилие, деца на разведени родители, чиито бащи не плащат присъдените месечни издръжки, и други подобни случаи. Какво общо имат подобни компенсации с преследване на журналисти и учени, занимаващи се с еврейските въпроси, не става ясно.
Случаят обаче е показателен за проблема, който местните десни имат с полските евреи и тяхната история. От една страна политиците от партията на Ярослав Качински спазват официалния протокол – участват в поклонения, отбелязване на годишнини свързани с Холокоста и всякакви подобни мероприятия. Едновременно с това обаче полският премиер поднася цветя на гроба на лидер на полските колаборационистки формирования, действали по време на Втората световна война, и извършили многобройни военни престъпления срещу полски граждани от еврейски или белоруски произход.
Да не забравяме и за парламентарно представената коалиция от крайнодесни групировки, наречена „Конфедерация“. Нейните представители редовно използват антисемитски клишета и твърдения в публичните си речи. Сред последователите на формацията има хора като Пьотр Рибак, прочул се с публичното изгаране кукли, облечени в традиционни еврейски дрехи.
Дейността на “института” Верба веритатис не е инцидент, а част от процес, започнал преди няколко години. Добре е да се припомни случая на съдебен тормоз на двама полски учени занимаващи се с изследвания на историята на полските евреи – професорите Барбара Енгелкинг и Ян Грабовски. Двамата са автори на двутомника за Холокоста „Все още е нощ“. Сред тях бе подаден граждански иск, но скоро след завеждането му се оказа, че инициативата се движи от поредното НПО, дебнещо за “антиполонизъм” – Фондация “Редута на доброто име”. Тя е ръководена от налудничавия националист-конспиратолог Мачей Швирски, бивш председател на Полската национална фондация, създадена по времето на първото правителство на Право и справедливост още през 2016 г. За случая писаха и доста чуждестранни медии като британският Гардиан и израелският Хаарец, а полският опозиционен ежедневник Газета виборча публикува писмо в защита на Енгелкинг и Грабовски.
Недоумявам как е възможно толкова десетилетия след Втората световна война и трагедията на полските евреи Холокостът да се е превърнал в тема табу в Полша. Или не искаме да говорим за нея, или ако се налага, това само по определен начин. Лесно и с охота се говори за личности като Ирена Сендлерова и това как създадената от нея мрежа от хора и организации спасява около 2 500 еврейски деца по време на окупацията на Полша от нацистка Германия. Защо обаче позорните антисемитские ексцесии като погромът в Киелце (1946 г.) или Краков (1948 г.) се премълчават?
Днес разполагаме не само с научна литература и исторически документи, но и с инфраструктур,а където би могъл да се случва диалогът между учени, журналисти и заинтересовани от тематиката граждани, както и ученици и студенти. Само с откровен разговор можем да преодолеем нарастващото нездравословно напрежение породено от насаждане на фалшиви исторически интерпретации. Време е да се изправим срещу въпроса дали в полското публично пространство има въобще място за истината на Холокоста.
*Юлия Лауер е полска еврейска и лява активистка от Силезия, членува и работи в социалдемократическата партия Разем.
About The Author
