Британската кралица успешно е лобирала пред правителството на страната да измени законопроект, така че тя да може да укрие “смущаващото си” лично богатство от широката публика, показват документи, публикувани от вестник Guardian.
Поредица правителствени комуникации, открити от журналистите в Националния архив, разкриват, че личния адвокат на кралския двор е оказвал натиск върху министри да изменят предложен законов текст, който би довел до обнародване на инвестициите на монарха в акции.
След намесата на кралицата, правителството е добавило в закона клауза, позволяваща създаването на изключения от новите правила за прозрачност за компании, използвани от “държавния глава”.
Тази договорка, постигната през 70-те години на миналия век, на практика е използвана за създаването на държавна “куха” корпорация, която е прикривала частните инвестиции на кралицата поне до 2011 г.
Реалният мащаб на богатството на монарха никога не е бил официално оповестяван, но се счита, че става въпрос за стотици милиона британски паунда.
Доказателствата за лобирането на кралицата са разкрити в хода на журналистическо разследване на това как кралското семейство се е възползвало от неясната парламентарна процедура, известна като “кралско съгласие”, за да влияе върху законодателната дейност.
За разлика от по-познатата процедура “кралско одобрение” – формалност при превръщането на законопроект в закон – кралското съгласие се прилага преди текстовете да бъдат одобрени от парламента. Тази процедура изисква министрите да уведомят кралицата, когато подготвяния закон може да засегне кралските привилегии или частните интереси на короната.
Уебсайтът на кралското семейство описва процедурата като “отдавна установена практика”, а повечето специалисти и изследователи обикновено разглеждат кралското съгласие като непрозрачен, но безобиден пример за пищността, която заобикаля монархията.
Но откритите в Националния архив документи показват, че тази процедура, осигуряваща на кралицата и адвокатите ѝ предварителен достъп до подготвяните закони, ѝ е позволявала да лобира тайно за промени в разпоредбите.
Според Томас Адамс, специалист по конституционно право в Оксфордския университет, откритите документи разкриват “степен на влияние на монарха върху законодателството, за каквато лобистите могат само да мечтаят”.
„Разкриването би било смущаващо“
Документите показват, че през ноември 1973 г. кралицата се е опасявала, че подготвяния закон за прозрачност на дяловите участия в компании ще даде на обществеността поглед върху личните ѝ финанси. Заради това тя е наредила на личния си адвокат да окаже натиск върху правителството.
Матю Ферер, който по онова време е партньор в престижната кантора Farrer & Co, е посещавал държавни служители в Министерството на търговията и индустрията, за да обсъжда предвидените мерки за прозрачност в корпоративния закон, подготвян от правителството на консерватора Едуард Хийт.
Целта на законопроекта е да попречи на инвеститори да натрупват тайно големи дялове в публично търгувани компании, като изкупуват техни акции чрез свързани фирми или пълномощници. Поради това в текста е била включена клауза, която дава на директорите на компании право да изискват информация за реалния собственик на закупените чрез посредници акции.
Откритата от Guardian кореспонденция разкрива как Матю Ферер е предал на министерството възраженията на кралица Елизабет срещу клаузите, които могат да доведат до разкриване на нейните лични инвестиции в компании и тяхната стойност. Адвокатът предлага в закона да бъде предвидено изключение за монарха.
“Говорих с господин Ферер. Той, или по-скоро мисля неговите клиенти – са доста притеснени от риска от за разкриване не информация от директорите на компании към акционерите и широката публика”, пише чиновник от министерството. “Той аргументира това не само с риска от неволно или недискретно изтичане на информация към други хора, но и с общото основание, че разкриването на информация към който и да било би била смущаващо”, добавя държавния служител.
Според вътрешната комуникация на министерството, след като на адвокатът е обяснено, че гарантирането на изключение само за короната би направило очевидно, че всяка засекретена по този начин инвестиция принадлежи на кралицата, той “изглеждаше стреснат, подчерта, че проблемът е сериозен и предложи – донякъде колебливо – че тъй като ние сме ги поставили в това затруднение, трябва ние да намерим изход”.
“Ферер не харесa нашите предположения, че в днешно време притежанието на акции не е толкова срамно, като се има предвид например широко достъпната информация за поземлените имоти на кралицата. Той не смята и че проблемът може да се разреши, като се отбягват инвестициите в акции на определени компании. Възражението е срещу достъпността на тази информация по принцип”, разказва още представителя на министерството. След като адвокатът е заявил, че ще поиска инструкции от клиента си, чиновникът пише на свой колега: “Мисля че сега вече трябва да направим това, което предложи в самото начало – да предупредим министрите”.
Три дни по-късно друг служител на министерството резюмира проблема по следния начин:
“Г-н Фарер се притеснява не само от това, че информацията за акциите, държани от кралицата, и транзакциите с тях ще стане обществено достояние и може да даде повод за полемики. Той счита всякакво разкриване на притежанието на акции от короната, дори ако е ограничено само до директорите на компании, за потенциално неудобство, поради риска от изтичане на информация. Г-н Фарер прие поканата ни да обсъдим проблема, но заяви, че ще може да го направи след няколко дни, когато получи инструкции от клиентите си”.
Клауза за секретност
През следващия месец правителството на Хийт вече е изработило гениално предложение, чрез което да се разреши дилемата на кралицата.
“С помощта на централната банка моето министерство разработи следните решения, които ще бъдат включени в закона”, заявява консервативният министър на търговията Джефри Хау в писмо до свой колега от кабинета. Той предлага вкарването на нова клауза, която да дава на правителството правомощия да изключва определени компании от изискванията за обявяване на собствениците на акции.
Официално промяната ще е в услуга на различни едри инвеститори. “Подобна формулировка може да покрива, да речем, държавен глава, правителства, централни финансови институции, инвестиционни съвети и международни институции, сформирани от правителства”, пояснява Хау.
На практика обаче кралицата е очевидният бенефициент на това споразумение. Правителството планира създаването на компания “черупка”, чрез която подобни инвеститори могат да държат акции. Това означава, че любопитните граждани няма да могат да разберат каква част от държаните от тази компания акции всъщност принадлежат на монарха.
“Министерството ми обсъди това решение с юридическите съветници на кралицата. Макар те разбира се да не могат да се ангажират, че ще използват предложената нова схема, те приемат това като съвсем разумно решение на проблема, пред който са изправени, и няма да искат от нас нищо повече. Затова подготвям необходимите текстове, които трябва да влязат в закона”, пише Хау.
Тъй като през февруари 1974 г. Хау свиква парламентарни избори, всички подготвяни от правителството му закони увисват. Предложението обаче е съживено от дошлото на власт лейбъристко правителство на Харолд Уилсън. През 1976 г. законът е приет, като голяма част от текстовете му просто са копирани от първоначалния му вариант.
Почти моментално са гарантирани изключения от изискванията за прозрачност за специално създадената фирма Bank of England Nominees Limited, управлявана от високопоставени служители на централната банка. Акции, за които се смята, че са собственост на кралицата са прехвърлени към компанията през април 1977 г., според публикувана през 1989 г. Книга на разследващия журналист Андрю Мортън.
Смята се, че тези законови вратички са помагали на кралицата да укрива личното си богатство поне до 2011 г. когато правителството обявява, че Bank of England Nominees вече не се ползва от такива привилегии. Няколко години по-късно компанията е закрита. Не е ясно какво точно се е случило с акциите, които компанията е държала от името на други. Тъй като компанията не е развивала активна дейност, никога не се е изисквало да публикува такава информация.
Бомба със закъснител
Използването на “кралското съгласие” би трябвало да се отбелязва в официалните записи на парламентарните дебати преди третото четене на закона. За приетият през 1976 г. закон обаче не е внесено подобно уведомление, вероятно защото консултациите са засягали версията от 1973 г., която никога не стига до трето четене.
Починалият през 2015 г. бивш министър Хау споменава повърхностно ролята на специалната процедура по време на парламентарен дебат през 1975 г.: “По отношение на този проектозакон, както и при всеки друг, съветниците на кралицата направиха рутинен преглед на текста, за да видят дали съдържа, неволно или не, някакво ограничаване на кралските привилегии”. Поводът за този парламентарен дебат са изтекли в комунистическия вестник Morning Star официални документи, разкриващи намерението на правителството да изключи богатството на Уиндзорите от изискванията за прозрачност. Публикацията е голям успех за вестника, но изтеклите документи не включват информация за лобирането на кралицата пред правителството с цел да укрие размера на богатството си.
По онова време Financial Times отбелязва, че би представлявало бомба със закъснител за консерваторите, “ако през 1973 г. Бъкингамският дворец е бил инициатор на предложението инвестициите на кралицата да бъдат изключени от закона”.
Новоразкритите документи показват точно това. “Най-малкото изглежда ясно, че представителите на короната са имали съществена роля за изменението на формата на закона”, казва Адамс.
Бъкингамският дворец не е отговорил на въпросите на Guardian относно лобирането на кралицата за промяна на този законопроект, както и за използването на процедурата за кралско съгласие за натиск над правителствата. Говорителката на кралицата излезе с изявление, според което “кралското съгласие е парламентарен процес, като ролята на суверена е напълно формална. Монархът винаги дава съгласието си, когато това е поискано от правителството”.
About The Author
