Неправителствената организация „Репортери без граници“ (RSF) публикува базиран на числени показатели обзор на медийната свобода в Турция. Докладът излиза в навечерието на започващия на 3 февруари нов съдебен процес срещу представителя на RSF в тази страна Ерол Йондероглу, в подкрепа на когото организацията води усилена кампания.
Докладът на RSF е съставени с помощта на местния ѝ партньор – Bianet, уебсайт, чийто издател е Йондероглу. Включените данни показват мащаба на репресиите срещу журналисти в Турция след опита за преврат там през юли 2016 г.
Над 200 журналисти и медийни работници са били затворени в Турция през последните пет години. Тринадесет от тях все още са задържани. Турция продължава да бъде една от водещите страни в света по брой на журналисти в затвора.
Общо 48 журналисти са прекарали поне един ден в полицейски арест през 2020 г. Причините за арестите им включват позоваване на съдбата на сирийските бежанци, разследване на държавното управление на пандемията Covid-19 или отразяване на кюрдския въпрос.
27 години и половина – това е една от най-дългите присъди за затвор, издавани някога на турски журналист. Тя е за Джан Дюндар, бивш редактор на всекидневника „Джумхуриет“. Той беше осъден на 27 години и половина затвор на 23 декември 2020 г. по обвинение в шпионаж и подпомагане на терористична организация. Присъдата на Дюндар беше произнесена задочно, тъй като той живее в Германия, откакто беше обект на опит за убийство през 2016 г. Съдебните проблеми на Дюндар започнаха, след като публикува история за турски доставки на оръжие за ислямистки групи в Сирия. Президентът Реджеп Тайип Ердоган реагира, като каза: „Онзи, който е написал това, ще плати скъпо. Няма да му позволя да се измъкне.“
71 години – това е възрастта на най-стария журналист затворник в Турция, Ахмет Алтан, който все още е задържан в затвора със строг режим и повишена сигурност „Силиври“ край Истанбул. Затворничеството му продължава, въпреки че доживотните присъди, които той, брат му Мехмет Алтан и друг журналист – Назли Иличак, получиха през 2018 г., бяха отменени от върховния съд през юли 2019 г. Те бяха обвинени в съпричастност към опита за преврат през юли 2016 г. и „въздействие на подсъзнанието чрез съобщения по телевизията“.
63 – това е броят на журналистите, осъдени за „обида на президента“ по член 299 от наказателния кодекс, откакто Реджеп Тайип Ердоган беше избран за държавен глава през август 2014 г. Журналистите също често са осъждани съгласно закона за тероризма, обикновено с обвинение, че подкрепят или членуват в нелегална организация. Законът за банковото дело и законът или капиталовите пазари също се използват за преследване и осъждане на бизнес репортери.
128 000 евро – такава компенсация е длъжна да заплати Турция на осем журналисти от „Джумхуриет“, които са били произволно затворени за близо година през 2016 г. Решението за обезщетението е от 10 ноември 2020 г. То е на Европейския съд по правата на човека, който не за първи път постановява подобни мерки спрямо Турция. През последните пет години ЕСПЧ разпореди на турските власти да заплатят общо 234 760 евро обезщетение на журналисти.
154-то място – на него Турция е класирана измежду 180 страни в световния индекс за медийна свобода на RSF за 2020 г.
139 турските журналисти са били обект на физически нападения през последните пет години. Само през 2020 г. са били нападнати поне 18 журналисти.
Най-малко 160 медии в Турция са били принудени да спрат. Мерките за извънредно положение, приети след опита за преврат през 2016 г., бяха използвани не само за спиране на медиите, считани за симпатизиращи на религиозния лидер Фетхулах Гюлен, нарочен за ръководител на опита за преврат, но и за заглушаване на прокюрдските медии като IMC TV и леви медии като Hayatin Sesi TV. И двете медии водят съдебна битка в продължение на близо пет години, за да могат да възобновят излъчването си.
90% – това е процентът на турските медии, които днес са контролирани от проправителствени бизнесмени.
1,358 – това е броят на изтритите през 2020 г. онлайн статии или линкове към статии по заповеди, издадени от местни магистрати в отговор на искания от президента Ердоган, сина му Билал Ердоган, зет му Берат Албайрак, проправителствени бизнесмени или политици.
3436 журналисти са били уволнени от турски медии през последните пет години. Броят уволнени през 2020 г. е 215.
276 е броят на дните, през които на критичните турски вестници е била отказвана държавна реклама през 2020 г., като така те са лишени от приходи, необходими им за оцеляване.
About The Author
