Проведеният на 26 януари телефонен разговор между Владимир Путин и Джо Байдън – първият след встъпването в длъжност на новия американски президент, се очакваше като важен знак за развитието на отношенията между Москва и Вашингтон, които до голяма степен предопределят и световния климат на сигурност или несигурност, на диалог или конфронтация.
Въпреки че официалните съобщения на Кремъл и на Белия дом за състоялата се телефонна беседа се различават доста по изтъкнатите акценти и теми, които са били засегнати, несъмненото е, че светът най-после получава една добра новина. А именно – двамата лидери се разбраха да бъде продължен с още пет години Договора за ограничаване и съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения, известен като Нов СТАРТ. Той бе подписан през април 2010-та от тогавашните държавни глави на двете страни Барак Обама и Дмитрий Медведев и действието му изтича на 5 февруари 2021 г. Сега ще бъде продължен до 5 февруари 2026 г.
Досегашният американски президент Доналд Тръмп не желаеше да продължи договора за предлагания от Русия петгодишен период, ако към него не се присъедини и Китай – а в Пекин не бяха съгласни с това. За да разблокира ситуацията, Русия подаде идея за удължаване на действието Нов СТАРТ само с една година, като ядрените арсенали бъдат замразени за този период, докато се намери компромис за по-трайно споразумяване. Но Тръмп, който междувременно изведе САЩ от още цяла серия договори по международна сигурност, отхвърли и това. Така светът се изправи на ръба да изгуби и последната международноправна рамка за контрол над огромните оръжейни арсенали, натрупани в САЩ и Русия.
Над планетата разбира се са надвиснали още много и различни опасности, но от това рискът за човечеството да живее върху постоянно разтърсван от конфликти и излизащ от контрол ядрен погреб не е станал по-малко смъртоносен.
Рискът е за всички и той бе добре осъзнат от екипа около Байдън още далеч преди американските избори. А по време на предизборната си кампания сегашният президент многократно обяви, че, ако победи, веднага ще се задейства, за да осигури продължаване на Нов СТАРТ. И сега изпълни обещанието си.
Ходът бе очакван и от Русия, и от всички международни наблюдатели, които следят темата. Байдън нямаше никакво време за губене – разполагаше само с 16 дни между встъпването си в длъжност и граничната дата 5 февруари, когато изтича договорът. Невидимата за широката публика интензивна работа на дипломатическите екипи на Русия и САЩ даде бърз резултат – на 26 януари двете страни си размениха съответни дипломатически ноти относно продължаването на договора, а след това Байдън се обади по телефона и лично на Путин, за да няма никакви засечки.
Естествено, на фона на цялата добре позната ни картина на абсурдната ескалация, граничеща с истерия, в която руско-американските отношения пребивават от години, официалното съобщение на Белия дом за проведения разговор нямаше как да акцентира само върху постигнатото разбирателство с Москва по важния за целия свят оръжеен контрол. Затова го спомена като една от многото теми на разговора. За да поддържа впечатлението за твърдо поведение спрямо Москва, екипът на Байдън изведе на преден план такива повдигнати от него въпроси като искането за освобождаването на руския опозиционер Алексей Навални, кризата в Украйна, тезите за руска намеса в изборите в САЩ и за кибератака срещу агенции на американското правителство, публикациите за убивани уж по руска поръчка американски войници в Афганистан.
Едва ли някой сериозен наблюдател би могъл да предполага, че тази лексика и тематика е в състояние да изветрее от тона на настоящия американски президент, екипа му и Демократическата партия като цяло. Но въпреки това същественото и в крайна сметка доброто за света е, че Байдън и Путин съумяха в разговора си да отделят отровата в двустранните отношения от истински важния за двете им страни и за човечеството проблем за контрола над въоръженията. И постигнаха необходимото.
Това не е никакъв обрат в сложното руско-американско общуване, което си остава напрегнато и пред което несъмнено ще има още много и сериозни предизвикателства. Но е важна стъпка в правилна посока. Най-позитивното е надеждата, която тя събужда, че сериозната политика и логиката на разума се завръщат като инструменти в решаването на световните дела.
Русия даде силен ответен знак, задвижвайки светкавично необходимата процедура по ратификация на продължаването на Нов СТАРТ. Путин подписа и внесе в Държавната дума законопроект за това продължаване още незабавно след разговора си с Байдън. И законопроектът също така мълниеносно бе одобрен още на следващия ден, 27 януари, и от двете камари на руския парламент – Държавната дума и Съвета на федерацията.
Всичко беше свършено толкова бързо, просто защото нямаше абсолютно никакво време за протакане – следващата обща сесия на Думата и на Съвета на федерация би могла да се свика чак след 5 февруари, когато вече ще е изтекъл срокът на договора.
Сега е ред на Байдън. Той може също веднага да ратифицира продължаването на документа, при това без да иска ратификация на Конгреса. Това не е необходимо, ако в текста на договора не са внасяни никакви промени – а такива няма.
Нека да припомним кои са основните параметри, съдържащи се в Нов СТАРТ. С договора двете страни се ангажират да не надвишават следните показатели: а) 700 единици междуконтинентални балистични ракети (МБР), балистични ракети от подводни лодки (БРПЛ) и разгърнати тежки бомбардировачи; б) 1550 единици бойни глави за разгърнати МБР и БРПЛ, както и бойни глави, зачислени към разгърнатите тежки бомбардировачи; в) 800 единици за разгърнати и неразгърнати пускови установки на МБР, БРПЛ и тежки бомбардировачи. Договорът предвижда също така система за взаимни проверки и известявания.
Всъщност, посочените в Нов СТАРТ ограничения отдавна са изпълнени – САЩ са се вместили в тези параметри още през септември 2017 г., а Русия през февруари 2018 г. Затова повечето коментатори смятат, че сегашното „отпушване” с продължаването на договора дава възможност през идните пет години на действието му да се преговаря за изработването на нов документ или пакет от документи, регламентиращи следващите етапи в контрола над въоръженията.
Според руското външно министерство, цитирано от в. „Известия”, на Вашингтон вече са били предадени предложенията на Москва за съвместно изработване на „ново ниво на сигурност”, което да отчита „целия комплекс от фактори за стратегическата стабилност”. Русия смята, че по пътя към ново споразумение двете страни трябва да се фокусират върху „всички настъпателни и отбранителни, ядрени и неядрени въоръжения, способни да изпълняват стратегически задачи, като се поставя специален акцент върху бойните средства, които могат да се употребят при първи удар”. Също така Москва счита за важно обсъждането на мерки за предотвратяване на надпреварата във въоръжаването в Космоса.
Позовавайки се на експерти в тази сфера, „Известия” посочва също, че такива преговори ще могат да започнат едва след възстановяване на всички процедури, предвидени в Нов СТАРТ, включително взаимни инспекционни посещения и заседания на Двустранната консултативна комисия. С оглед на все още неясната перспектива в двустранните отношения, а и на пандемията от Covid-19, всичко това може да отнеме около 2-3 години.
„Известия” цитира и потърсения за мнение Лорънс Уилкерсън, бивш шеф на кабинета на някогашния американски държавен секретар Колин Пауъл, който казва: „Едно от ключовите задължения на Вашингтон и Москва е да спрат деградацията в контрола над ядрените въоръжения и да го върнат в необходимото русло. Важно е в крайна сметка този контрол да придобие и многостранен характер – така, че в договорен режим да бъде включено цялото ядрено оръжие, независимо кои страни са притежателките му”.
На провежданите консултации около Нов СТАРТ американската страна отново лансира своя стремеж договорът да обхване и Китай, подтиквайки Русия да му въздейства в тази посока. Но Пекин продължава да се дърпа. Москва пък на свой ред би искала да включи в многостранния формат и също ядрените Великобритания и Франция, чийто арсенал обаче все пак е несъизмеримо по-скромен от американския и руския.
Успоредно с тези дискусии се поставя и въпросът дали може да се реанимират други договори, от които Тръмп изведе САЩ – като например Договорът за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), „умрял” през 2019 г. след излизането на Вашингтон. Според цитирани от „Известия” експерти от подобно „съживяване” вече няма особен смисъл, но пък е важно да се търсят варианти за контрол и ограничаване на оръжието с далечен обсег и с висока точност, включително на ракетите с наземно базиране, които бяха забранени от ДРСМО.
Има също и друг договор, минал „под сатъра” на Тръмп – многостранният и включващ и Европа Договор за открито небе (ДОН), който САЩ напуснаха през ноември 2020 г. Русия тогава поиска от европейските участници в договора гаранции, че данните, които тя им предоставя по силата на този документ, няма да попаднат в неангажирания вече с него Вашингтон. Настоя също така да може и по-нататък да наблюдава американските обекти в Европа. Но понеже нито едно от двете желания не получи позитивен отговор, Москва обяви на 15 януари т. г., че също излиза от ДОН. За да се осъществи обаче това напускане технически, има толеранс от около половин година. Така че този период би могъл да се използва за връщане на нещата назад, ако и САЩ проявят такова желание.
Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков по време на телефонния разговор Байдън-Путин на 26 януари не е имало време подробно да се говори за възможностите да се реактивира ДОН, но е било отбелязано, че по този въпрос диалогът трябва да продължи.
Процедурата обаче не е лесна. Ако реши да връща САЩ обратно в този договор, Байдън трябва отново официално да подаде молба, да получи одобрението на всички подписали го 33 държави, а след това да прокара това и в Конгреса. Много е рано да се прецени дали Байдън би влязъл в тази дълга игра.
Що се отнася до темите на разговора Байдан-Путин, Кремъл вади от тях акценти, различни от изтъкнатите от Белия дом. Проблемът с Навални сред тях въобще липсва. Споменат е въпросният Договор за открито небе, съхраняването на ядрената сделка с Иран, руската инициатива за провеждане на среща на върха на държавите членки на Съвета за сигурност, сътрудничеството в борбата с пандемията от Covid-19, търговско-икономическия обмен.
Двете общи теми, оценени като ключови и в двете комюникета, са продължаването на договора Нов СТАРТ и украинската криза.
Песков цитира и мнението на Путин, че „нормализацията на отношенията между Русия и САЩ би отговорила на интересите и на двете страни, а с оглед на тяхната особена отговорност пред поддържането на сигурността и стабилността в света, също и на интересите на цялата международна общност”.
Байдън пък, цитиран от своята пресслужба, е отбелязал, че „можем да действаме за общите интереси на нашите страни в рамките на договора Нов СТАРТ, като при това дадем на Русия да разбере, че сме много обезпокоени от нейното поведение,” изброявайки нататък Навални, хакерите и афганистанските главорези.
На свой ред в изявления пред медиите председателят на комитета по международните въпроси към Съвета на федерацията Константин Косачов обяснява, че сенаторите и депутатите са ратифицирали с такава светкавична бързина продължаването на Нов СТАРТ, за да се изчистели „всякакви подозрения от американска страна” за недоброжелателност и протакане.
Цялостните отношения между Русия и САЩ несъмнено си остават далеч от изчистване, независимо от добрата за цял свят новина за спасяването на Нов СТАРТ. Тепърва предстои конкретизиране на външната политика на правителството на Байдън. Ето какво коментира по този повод пред „Известия” Николай Злобин, шеф на базирания във Вашингтон Център за глобални интереси: „Току-що като държавен секретар беше утвърден Антъни Блинкен. Тепърва му предстои да разработва дневния ред (на американската дипломация – б. а.) с участието на различни мозъчни центрове. Трябва да се обновява кадровият състав, да се преценява кой какви ресори ще поеме. Всичко това ще отнеме време. Фактът, че Байдън е помолил действащия посланик на САЩ в Русия Джон Съливан да остане на поста си, подсказва, че в момента американците не са готови да предлагат нова политика спрямо Москва. Евентуални нови подходи ще се появят не по-рано от късната пролет. Засега ще наблюдаваме само отделни епизоди, към които не си струва да се отнасяме много сериозно”.
About The Author
