Когато през миналия месец Израел започна програмата си за ваксинация срещу Covid-19, от която са изключени палестинците, министърът на здравеопазването Юли Еделщайн заяви, че “ние не можем да лишим израелски гражданин от ваксина, за да помагаме на някой друг. Но ако има излишък или усещане, че така всички ще се чувстват в по-голяма безопасност, тогава ще го направим”.
С други думи, ваксинирането на пет милиона палестинци, живеещи в окупирания Западен Бряг и Ивицата Газа, не е приоритет – но може да стане, ако отговаря на собствения интерес на Израел, ако помага за ограничаване разпространението на вируса в по-широк мащаб.
Палестинците се сблъскват с големи препятствия в опитите си сами да си осигурят ваксини поради десетилетията на израелски заселническо-колониални политики. От бруталната блокада на Газа през деградирането на палестинската икономика и здравна система до стриктният контрол на придвижването и ресурсите, Израел отдавна е подсигурил, че палестинците се намират в позиция на зависимост.
Създаване на богатство
Този контраст представлява микрокосмос на ситуацията в целия свят. От едната страна на картината са богати държави като Израел, които трупат големи количества от ваксините. От другата страна са бедни страни като Палестина – участващите в инициативата Covax – които може да на получат ваксини преди 2024 г.
Мнозина обясняват този контраст, като подчертават развитите здравни системи и инфраструктура на богатите страни, но това обяснение пропуска по-дълбокия въпрос как точно е създадено богатството, нужно за изграждане на такъв капацитет.
Към 15 януари Израел бе световен лидер по брой на поставени ваксини против коронавирус, следван от Обединените арабски Емирства, Бахрейн, Обединеното кралство и Съединените щати в първата петица. Тези държави се различават по системите си на управление, регулаторните си режими и така нататък, но имат едно общо нещо – богатството. Това повдига въпроса: защо тези държави са богати?
В отговора си на този въпрос няма да се занимавам с повърхностните и расистки тези, подчертаващи “културните ценности”. По-солидни обяснения дават политикономистите, разглеждащи търговските политики, географското положение и природните ресурси – но и те често пропускат да вкарат в уравнението дългата история на извличане на богатство чрез робовладелство, колониализъм и експлоатация на постколониалните пространства.
Поради това контрастът между Великобритания и Нигерия, САЩ и който си изберете, ОАЕ и експлоатираните работници мигранти, Израел и Палестина не може да бъде обяснен само с динамики, които са вътрешни само за едната страна на тези взаимоотношения. Колониалните, заселническо-колониалните и постколониални отношения трябва да бъдат критикувани и трансформирани.
Правни въпроси
Дебатът около ваксините неизбежно подхранва някои правни въпроси. В случая на Палестина и Израел, експерти по човешките права и право правилно посочват, че Израел има задължения според международните закони да подпомагат ваксинирането на намиращите се под окупация палестинци, независимо какво предвиждат споразуменията от Осло.
Наред с тези важни правни аргументи, трябва да повдигнем и въпроса за справедливостта – в Палестина и отвъд нея – и да оспорим неписаните закони на съвременното общество, политика и икономика.
Те включват идеите за първенството на печалбата, предполагаемо рационалния стремеж за трупане на власт, логиката на “оцеляване на най-приспособимите”, нормализацията на огромното неравенство, както и приемането на расата като валидна йерархична категоризация на човешките същества.
Как се стигна до това милиони хора да бъдат обезценявани като расово непълноценни, предопределени да живеят в лошо здраве и бедност? Как отношенията на господство правят бедните зависими и неспособни? Ако се върнем към цитата на Еделщайн: справедливо ли е да подхвърляш на бедните огризките на богатите, и то само когато това отговаря на интереса на тези с власт?
Дали патентите и ограничените лицензи пречат на по-бързото производство на ваксините, потенциално поставяйки под риск милиони животи? Къде е справедливостта в тези системи и структури, които третират мнозинството хора по света като ненужни, и ги оставя на милостта на вирус, който може да ги инвадилизира и убие?
Неолиберални безсмислици
Спестете ми отхвърлянето на тези въпроси като “фантазии на чувствителни левичари”. Вече сме чували подобни безсмислици от британския премиер Борис Джонсън, който наскоро възхваляваше “частния сектор” и “свободното преприемачество” съпоставяйки ги с финансираните от държавата програми. “Имам просто послание към тези от ляво, които мислят, че всичко може да бъде финансирано от „Захарния чичо“ (щедрата социална държава) и данъкоплатците. Не държавата произвежда новите лекарства и терапии, които използваме. Не държавата ще държи интелектуалната собственост върху ваксината… ами частния сектор, с неговият рационален интерес към иновация и конкуренция, и пазарен дял, и да, продажби”.
Това е просто пробутване на същите неолиберални политики, които са създали огромните икономически неравенства. Освен това е невярно да се твърди, че държавата не е интегрална част от производството и дистрибуцията на медицинско оборудване и услуги. Инвестициите на британската държава в изследователски и организационни дейности за ваксината са достигнали почти 12 милиарда паунда от началото на пандемията.
Отвъд защитата на социалната държава, трябва да се запитаме и откъде изобщо идва това разбиране за “Захарния чичо”. Както социологът Гурминдер Бамбра пише: “Социалната държава не бе историческо постижение на работническата класа. Това беше облекчаване на националните условия на лишения, финансирано от труда и ресурсите на маргинализираните на расов принцип и колониалните поданици”.
Проницателният анализ на Бамбра подчертава как смъртта на империите (но не на империализма) е основният двигател зад неолибералните атаки срещу социалната държава. “Захарният чичо” никога не е натрупал “собствените” си пари само с тежък труд. Това богатство е резултат от колониални и плантационни икономики за извличане на ресурси, включително истинска захар. То е резултат от съществуването на империи.
Радикална трансформация
Това, от което се нуждаем на този исторически кръстопът, не е да се въртим напред-назад между либералните и консервативни опорки за икономическите политики, които не засягат нео(колониалното) измерение на създаването на богатство. Нуждаем се от радикално преосмисляне на колониалната глобална икономика.
Ако ваксационните политики не станат двигател за радикална трансформация, то тогава ние сме обречени да останем затворници на този колониален, несправедлив, неравноправен свят. И ако обществата, особено тези в богатите държави, не тръгнат към радикални икономически и политически промени, то нека поне си изясним едно нещо: богатите държави не експлоатират, поробват, убиват, колонизират и трупат богатства, защото това е “човешката природа”.
Не, богатите колониални държави, както и постколониалните авторитарни елити, които следват техния пример, съзнателно избират да свеждат “естественото” човешко състояние до експлоатация, поробване, колонизация, омаломощаване и разрушение.
About The Author
