2021 ще е годината на експерименти с гарантиран доход

Осигуряването на директни, редовни плащания в брой за всички хора, без никакви отсрещни задължения, е проста и стара идея. Различни формулировки на гарантиран доход са били промотирани от изявени борци за граждански права, консервативни мислители, експерти по труда, хора от Силициевата долина, кандидати за президент на САЩ и дори папата. Сега някои градове в САЩ започват да прилагат концепцията на практика, пише Bloomberg CityLab.

В резултат на нарастващия интерес от страна на градски управници, филантропи и неправителствени организации, през 2021 г. се очаква да стартират пилотни програми за гарантиран доход в голям брой градове в Съединените щати. Вече са обявени поне 11 такива експеримента, засягащи населени места от Питсбърг до Комптън. Още около 20 кмета са заявили, че обмислят подобни програми, като някои градски управи вече правят законодателни стъпки в това отношение.

“Намираме се в момент, в който местните власти, политици и активисти търсят големи идеи, чрез които да започнат да решават очевидните структурни проблеми в нашите системи и институции”, казва Брукс Рейнуотър, директор на Центъра за градски решения към Националната лига на градовете. “Тази нова вълна от пилотни програми е различна заради натрупалата се масова подкрепа за гарантирания доход”, добавя той.

Тези експериментално програми често биват озаглавени “Универсален базов доход”, но тъй като те обикновено включват месечни плащания само към някои домакинства, те не са наистина универсални – освен това се водят спорове дали трябва да бъдат такива. По-правилно е те да се наричат “безусловни”, защото за разлика от много съществуващи правителствени програми не са обвързани с изисквания за работа или параметри за това как реципиентите могат да използват парите. Но все пак идеята не е да бъде заместена съществуващата социална осигурителна мрежа, а тя да бъде надградена.

Катализатор за текущата вълна експерименти в САЩ бе двугодишният експеримент в град Стоктън, щата Калифорния, започнал през февруари 2019 г. Първоначално е предвидено програмата да бъде прекратена през лятото на 2020 г., но подкрепата на дарители позволява да продължи още шест месеца по време на пандемията от Covid-19. Помогналият да бъде стартирана програмата кмет на града Майкъл Тъбс изгуби изборите през ноември, но и през 2021 г. ще продължи да оглавява коалицията от местни лидери, наречена “Кметове за гарантиран доход”. “Нуждаем се от социална осигурителна мрежа, която да отива отвъд условните обезщетения, обвързани със заетостта, която работи в полза на всички и която отговаря на призивите за икономическа и расова справедливост чрез гарантиран доход”, заявява Тъбс.

В краткосрочен план целта на близо 30-те кмета от тази коалиция е да осъществят местни експерименти с гарантиран доход – а крайната им цел е да бъде въведена такава програма на национално ниво. Всеки град, който се включи в инициативата им, има право на финансиране за пилотно програма в размер на 500 000 долара. Коалицията си партнира с Школата по социални политики и практики към Университета в Пенсилвания за изготвяне на проучвания за резултатите и установяване на най-добрите практики. Техните усилия получиха филантропска подкрепа от известни личности, включително главният изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси, който дари 3 млн. долара на групата през юли и още 15 млн. през декември.

Резултатите от тези програми в САЩ ще допълнят тези от други подобни експерименти на други места по света. Най-голямата програма от този тип досега е осъществена в бразилския град Марика, където десетки хиляди жители, живеещи под линията на бедност, в момента получават месечни плащания.

Макар обявените досега програми в САЩ да обхващат само по няколкостотин жители на отделните градове, привържениците им изтъкват, че тяхната непосредственост, простота и акцент върху радикалното доверие, представляват противоотрова за пристрастията и бюрократизма, които пречат на други програми за социално подпомагане.

“Парите в брой са валутата на спешността”, заяви Шавин Патерсън-Хауърд, кмет на Маунт Вермон в щата Ню Йорк, по време на конференция на Националната лига на градовете през ноември. “Хората се нуждаят от пари точно в този момент”.

Направените от федералното правителство в САЩ извънредни плащания към гражданите заради здравната криза може би са помогнали на някои американци да видят ползите от подобно директно разпределение и са намалили обществената съпротива срещу подобни идеи. Социологическо проучване, поръчано от Проекта за икономическа сигурност, показва, че 76% от анкетираните подкрепят “редовни плащания до края на икономическата криза”. Изследване на Gallup констатира широка подкрепа за допълнителни финансови стимули. Привържениците на гарантирания доход се надяват опитите на местно ниво да нормализират и популяризират идеята в САЩ и това да спомогне за действия на национално ниво в бъдеще

С навлизането във втората година на пандемия, над 10 милиона американци са без работа, а 26 милиона гладуват. Предвид това, повечето програми за гарантиран доход са насочени към хора с ниски доходи. Тези експерименти все пак разширяват идеята за това как може да изглежда гарантирания доход, като някои са насочени към по-специфични групи, като семейства с деца или чернокожи майки, или си поставят по-специфични цели като здравето на майките и расова справедливост.

Справяне с бедността

През декември в град Комптън в окръг Лос Анджелис бе дадено началото на най-мащабната схема за гарантиран доход в САЩ до този момент.

Мнозинството от жителите на града са латиноамериканци, като нивата на бедност са двойно по-високи от средното за страната. През 2012 за кмет на града е избрана Айя Браун. Тя е най-младият кмет, избиран в града – което се отнася и за бившия градоначалник на Стокрън Тъбс. Нейният проект за гарантиран доход, наречен “Compton Pledge”, вече осигурява месечни плащания за 30 домакинства с ниски доходи. Подборът на участници ще продължи до края на март, като се предвижда броят им да достигне 800. Те ще получават до 1000 долара месечно в продължение на две години, като размерът на плащанията са в зависимост от размера на семейството. Реципиентите се избират на случаен принцип сред най-бедните жители на града.

Проектът подчертава, че ще се допускат и бивши затворници и лица без документи, каквито обикновено биват изключвани от традиционните програми за социално подпомагане. Организаторите на проекта подчертават, че не гледат на това само като на извънредна мярка в отговор на пандемията, но и “като на начало на преосмисляне на начина, по който инвестираме в общностите и кои хора поставяме като приоритет”.

Наред с изучаването как хората използват парите от гарантирания доход, програмата включва и изграждане на онлайн портал за комуникация и плащания, който може да бъде използва и от други градове за подобни проекти в бъдеще.

Град Хъдсън в щата Ню Йорк подготвя програма, която подобно на тези в Комптън и Стоктън ще е насочена към жители с ниски доходи. Там обаче експериментът ще е с по-дълъг период – 25 жители ще получават по 500 долара месечно в продължение на пет години.

На много други места експерименталните програми са насочени към търсене на решения на по-специфични за условията в САЩ проблеми.

Специални нужди

“Ако предложим на семействата малко повече пространство за дишане, дали те ще са способни да мечтаят за нещо по-голямо?” Този въпрос си поставя Magnolia Mothers Trust – програма в град Джакъсн, Мисисипи, която осигурява на чернокожи майки с ниски доходи по 1000 долара на месец. След края на пилотната програма, продължила една година и обхващаща 20 жени, организаторите са установили, че три четвърти от участващите са успявали да осигурят на семействата си по три хранения дневно, и всички са успели да изплатят общо 10 000 долара дългове. Участничките заявяват, че се притесняват по-малко и че гледат с повече надежда на бъдещето. През 2020 г. започва втори кръг на програмата, който трябва да обхване поне 110 майки.

Джаксън е един от многото градове, в който експериментите с гарантиран доход се фокусират по-тясно върху расовата справедливост и използват средствата за справяне със структурните неравенства. Кметът на Сан Франциско си партнира с местната инициатива за равенство при раждането Expecting Justice за стартирането на програма, насочена към помощ в най-ранните етапи на майчинството. “The Abundant Birth Project” ще подкрепя 150 жени от малцинствата с 1000 долара месечно по време на бременността и шест месеца след раждането. Целта е да се намали непропорционалният брой на майчината и детската смъртност сред цветнокожите общности. Докато други съществуващи програми за помощ на бременни засягат определени услуги като транспорт и медицински грижи, тази дава на жените свобода да изразходват парите както преценят. Организаторите на експеримента се надяват в бъдеще да могат да допълват дохода на майките две години след раждането.

“Осигуряването на директна, безусловна помощ не само демонстрира доверие в жените да вземат правилните решения за себе си и семействата си, но и облекчава стреса от финансовата несигурност, който може да допринася за високите нива на преждевременни раждания в тези общности”, казва Зеа Малава, отговаряща за здравето на майките и юношите в здравната служба на Сан Франциско.

Друга схема в град Колумбия, Южна Каролина, ще се фокусира върху чернокожите бащи с цел “да се справи с проблема с разбитите семейства”. Програмата, наречена Columbia Life Improvement Monetary Boost, ще осигурява по 500 долара на месец на сто мъже, избрани на случаен принцип. Проектът се осъществява в партньорство с Midlands Fatherhood Coalition, организация за подпомагане на бащите в щата.

Програмата за гарантиран доход в Питсбърг има по-сложна структура и трябва да послужи за по-добро изследване на реалностите в града. През 2019 г. Проучване за расовото и полово равенство установи, че Питсбърг има едни от най-високите нива на бедност, безработица и неблагоприятни здравни резултати за чернокожите жени сред градовете в САЩ. На основата на тези изводи и предвид заплахата от пандемията, комисията за равенство на половете към кметството излезе с препоръки, сред които бе и създаване на пилотна програма за универсален базов доход.

Кметът Бил Педуто одобри идеята и през 2021 г, бе сложено началото на програмата, наречена Assured Cash Experiment of Pittsburgh. Около 200 семейства с доход под 50% от медианния за града ще получават по 500 долара месечно в продължение на две години. Половината места в програмата са резервирани за домакинства, оглавявани от чернокожи жени. Засега програмата се осъществява благодарение на дарения, но кметството подготвя закон, който предвижда и кметство да се включи във финансирането. “Има редица индикатори, които бихме могли да разглеждаме, но никога няма да можем да докажем дали концепцията работи или не, ако не я изпробваме на практика”, казва кмета Педуто.

Няколко други програми в САЩ са съсредоточени върху семействата с деца. Кметът на град Сейнт Пол в Минесота даде началото на програмата “People’s Prosperity Pilot”, която ще осигурява на семейства по 500 долара месечно в продължение на 18 месеца. Участниците са избрани от участвалите в друга инициатива на градската управа, която осигурява на всяко новородено дете спестовна сметка за образование в колеж, зареден с 50 долара.

Кметът Мелвин Картър заявява, че е изпитвал на гърба си ограниченията на съществуващите помощи за семейства. Като дете неговата дъщеря е имала алергии от мляко и фъстъци, но поради стриктните правила за изразходването на държавните помощи, семейството не е можело да използва парите за заместители като соево мляко.

В Ричмънд, Вирджиния, започва програма, чиято първоначална цел е да подпомага 18 домакинства с ниски доходи, които не отговарят на условията за други форми на държавни помощи. След даренията на Джак Дорси, програмата е разширена и включва 55 семейства. Кметът на Оукланд Либи Шааф заявява, че градът също подготвя схема за гарантиран доход за семейства с деца, която трябва да започне през следващата година. Хорхе Елорза, кмет на град Провидънс в Роуд Айлънд, казва че също планира подобна програма, защото “паричните проблеми разрушават семействата”.

Кой плаща?

Особено в трудни времена за икономиката като сегашните, повечето програми за гарантиран доход трябва да разчитат поне частично на частно финансиране. Схемата в Стоктън е финансирана изцяло чрез дарения. Бившият кмет Тъбс казва, че дори така програмата е критикувана от скептично настроени жители на града.

На други места частните и корпоративни дарения са допълвани от средства от градските бюджети. В град Ричмънд кметството си партнира с местна благотворителна фондация. Кметицата на Маунт Вермон казва, че тъй като местният проект ще изпълнява двойна функция на програма за жилищна стабилност, ще се опита да използва средства от федералния фонд за жилища и градско развитие, както и от специалните стимули за справяне с последствията от пандемията, гласувани от Конгреса. Тя се надява програмата да обхване 75 до 100 семейства и води разговори за подкрепа от религиозни и общностни организации и местния бизнес. Тя също така отбелязва, че това би била добра възможност за корпорациите, които декларираха подкрепата си за чернокожите американци през 2020 г., да превърнат думите си в дела.

Програмата в Сейт Пол стартира с пари от извънредните стимули на Конгреса и частни дарения. “Един човек ми се обади и попита дали може да дари анонимно 90 000 долара. В крайна сметка дари двойно по-голяма сума”, разказва кметът Картър. По думите му бизнес лидерите в града виждат ползите от такива проекти: “Те се нуждаят от стабилна работна сила, която е способна да изхранва децата си и да участва в тяхната икономическа дейност”.

Но не всички са толкова захласнати по идеята. Идеите за безусловен базов доход срещат критики както от дясно, така и от ляво, както от богати, така и от бедни хора. Някои твърдят, че парите просто ще бъдат изхарчени за наркотици – макар че изследователите, следящи експеримент в Стоктън, отчитат, че по-голямата част от сумите покриват разходи за храна и стоки от първа необходимост. Други смятат, че това ще възпира хората да си търсят работа. Този аргумент бе отслабен значително от резултатите от експеримент с гарантиран доход във Финландия, но е трудно да бъде окончателно опроверган. Някои не харесват оригиналната концепция на универсалния базов доход, според която дори богатите хора трябва да бъдат включени. Други пък просто са разочаровани, че не са попаднали след случайно подбраните участници.

По-тесният обхват на новата вълна експерименти има и своите недостатъци: с ограничаване на участниците до семейства с деца или други специфични групи хора, тези схеми повтарят някои от ограниченията, заради които са критикувани действащите социални програми. Използването на разполагаемите доходи като критерии води до подминаване на много хора, които имат реална нужда от помощ. Същевременно хора, които получават някакви социални помощи, например за инвалидност, се опасяват, че ще ги изгубят, ако се включат в експерименталните програми за гарантиран доход.

Разсейването на тези съмнения и изграждането на аргумент защо директните плащания са полезни, е основно предизвикателство пред кметовете, стоящи зад инициативите. Много от тях се надяват най-трайният ефект от тези тези експерименти да е окончателно изчезване на разбирането за “заслуженост” от разговорите за социалните помощи.

“Ние не казваме на банките как да използват парите си, след като ги спасим, не го казваме и на компаниите, които са спасени с обществени средства. Жизненоважните работници също заслужават да изразходват парите си както сами решат”, казва Патерън-Хауърд.

“Общественото пространство е пълно с расистки клишета за това какво ще направят “тези хора”, ако им дадем пари. Тези твърдения изобщо не се основават на факти, статистики или реални данни. Пред нас се отваря възможност да ги опровергаем”, заявява то своя страна кметът Картър.