Както правителството на Куба оповести още през декември, от 1 януари 2021 г. в страната започва осъществяването на мащабна програма за промени в паричната и данъчната система, ценообразуването, заплатите и пенсиите, държавните субсидии и т.н. Целта е финансите и икономиката да се синхронизират с актуалните национални и международни условия, крайно отежнени от особено агресивната и неспирно ескалираща през последните четири години санкционна политика на САЩ.
В рамките на следващите 6 месеца постепенно ще се премине към унифициране на съществуващите в Куба от 1994 г. две паралелни валути – приравненото в момента към курса на долара конвертируемо песо CUC и 24 пъти по-евтиното песо CUP. Ще остане само едната валута – CUP, като 24 CUP-а, ще се разменят за 1 долар. А CUC-ът постепенно ще изчезне – през предстоящите 6 месеца хората ще разменят наличните количества от него в оторизираните валутни бюра, или ще ги похарчат за стоки.
Паралелно с това се предвижда и поетапно и избирателно премахване на държавните субсидии за редица хранителни и потребителски стоки, влизащи досега във въведените още през 1962 г. карти, наричани у нас „купони”. С тези карти кубинците получаваха досега на символични цени редица основни стоки. Без веднага да бъдат премахвани самите карти, постепенно от тях ще отпаднат доста от стоките, които повече няма да бъдат субсидирани от държавата и съответно ще поскъпнат осезаемо. Това обаче няма да важи за млякото, предназначено за децата, нито за продуктите, отпускани за страдащи от определени тежки заболявания.
Въвежда се и сериозно покачване в цените за ток, вода, газ, телефонни услуги, обществен транспорт, които досега бяха символични. Това, естествено, не радва кубинците, които не са свикнали въобще да взимат предвид подобни разходи. Особено силен ропот още през декември се надигна срещу първоначално обявеното поскъпване на тока с около 500%. Властите откликнаха, променяйки „в крачка” този замисъл и въвеждайки степенуване в тарифите – по-ниски цени при по-малка електроконсумация и по-високи при надхвърляне на 500 kw. Това е граница, до която не достигат 98% от кубинските домакинства.
Неминуемото покачване на разходите се планира да бъде туширано чрез значително повишаване на заплатите и пенсиите – заплатите средно скачат с 450%, а пенсиите – с 500%.
В същото време се въвеждат и непознатите досега на кубинците данъци – по 5% за социално осигуряване и прогресивно облагане върху личните доходи. От всякакви данъци ще са освободени доходите до 3260 песос. Първоначално беше предвидено този праг да е 2500 песос, но той беше вдигнат пак под натиск „отдолу”. При доходи от 3260 до 9510 песос ДОД ще е 3%. Над 9510 песос става 5%.
Изградена е и нова данъчна схема за „работещите за собствена сметка”, както в Куба наричат частните предприемачи, заети най-вече в сферата на услугите или в селското стопанство. Признават им се 100% от разходите, свързани с предмета на тяхната дейност, като се изисква обосновка за 80% от тях. Годишният необлагаем минимум се вдига до 39 120 песо.
Всички тези нововъвеждани сега преобразования не са инцидентно хрумване, а са отдавна планирана мярка в рамките на протичащ на Острова на свободата още от 2011 г. насам процес по „актуализация на социализма”, който отвори икономиката за частната инициатива. Предприеманите мерки са в синхрон и с новата конституция, одобрена с референдум в началото на 2019 г.
Стартирането на сегашната порция сериозни реформи съвпада не само с календарното начало на 2021-ва, а и с отбелязвания на 1 януари национален празник на Куба, почитащ победата на Кубинската революция на 1 януари 1959 г.
Отиващата си 2020-та бе тежка за цялото човечество заради връхлетялата ни пандемия от Covid-19. Но за кубинците изпитанията бяха многократно по-сурови заради бруталното и неспирно ожесточаване на американските наказателни мерки срещу страната им, откровено насочени към нейното задушаване от администрацията на Доналд Тръмп.
Въпреки многократното настояване не само на кубинските власти, но и на международни институции като Световната здравна организация за отказ от санкционна политика, застрашаваща човешкия живот и здраве в условията на пандемия, Вашингтон не спря да затяга примката си около Куба. Нещо повече – директно възпрепятства хуманитарни пратки от чуждестранни партньори, предназначени да подпомогнат кубинския народ със санитарни и медицински материали в борбата с пандемията.
Това дойде на фона на цялостната антикубинска кампания на Тръмп и компания, при която бяха ударени възможностите на Хавана да извърша международни финансови операции, бяха атакувани чужди инвеститори, обвинени, че боравят с някогашна „американска собственост” на Острова на свободата, бяха отменени директните полети на американски авиокомпании и пътуванията на американски круизни кораби, бяха максимално разредени и затруднени преводите на средства от живеещи в САЩ кубинци до семействата им в Куба и т. н.
Макар на администрацията на Тръмп вече да ѝ остават броени дни на власт във Вашингтон, тя бърза да въведе и нови тежки антикубински мерки буквално в последния момент. Стремежът ѝ е колкото се може повече да затрудни плановете на бъдещия американски президент Джо Байдън, обявил, че смята да се върне към политиката на Барак Обама за „стопляне” на отношенията САЩ-Куба. Поредният залп срещу тези намерения бе даден от все още действащия държавен секретар Майк Помпео, който от 1 януари въведе поредна задушаваща Куба наказателна мярка – вкара в черния ембаргов списък голямата кубинска Международна финансова банка (BFI), през която функционират сметките на повечето чуждестранни инвеститори на острова.
Всеки момент се очаква и друга стъпка в тази „френетична” (по израза на кореспондента на испанския в. „Ел Паис” в Хавана Маурисио Висент) кампания на Тръмп-Помпео – връщане на Куба в американския списък на „държавите, подкрепящи тероризма”, в който в момента фигурират само Северна Корея, Иран и Сирия. Обама извади Куба от този списък през 2015-та, когато в ход беше активното „размразяване” между Вашингтон и Хавана. Сега няма никаква конкретна причина да се предприема обратен ход, освен чисто политическата – да се заложат колкото се може повече „мини” под краката на Байдън, ако наистина тръгне отново да се сдобрява с Куба. Многозначителен детайл, разгласен от „Ню Йорк таймс”, е, че предложението за връщането на Острова на свободата в прословутия списък е на Отдела по въпросите на Западното полукълбо в Държавния департамент, а не на Отдела по контратероризъм. Което още веднъж показва чисто политическата мотивация и липсата на всякакви смислени аргументи.
Разбира се, дори Байдън да спази всичките си обещания, да спре тази санкционна ескалация и да неутрализира част от въведените антикубински мерки, това още далеч не значи, че с новата администрация в Белия дом Куба ще бъде оставена на мира да следва своя път на развитие. Методите ще се променят, но няма как да изчезне амбицията на САЩ за обрат на курса в Хавана. Ще се форсира „меката сила”, която лансираше и Обама – обработка на кубинското общество чрез програми за въздействие върху младежта и културните среди. Впрочем, тези програми не са спирали и при Тръмп. И това си пролича съвсем наскоро – в края на ноември, когато по очевадно дирижиране откъм американското посолство именно младежки и кутуртегерски групи излязоха на ултимативни протести първо в един от хаванските квартали, а после и пред министерството на културата. Те не получиха никаква обществена подкрепа, даже напротив – имаше контрадемонстрации срещу провокацията им. Но емигрантските медии в Маями незабавно ги героизираха и им осигуриха международен отзвук.
Няма изгледи тази безпощадна война срещу Куба, макар и водена с различни средства, скоро да стихне. Затова страната е принудена да предприема необходимите стъпки, за да не позволи да бъде задушена. В тази посока е и сегашната парично-финансова реформа, определена вече от кубинския президент Мигел Диас-Канел като „една от най-сложните задачи”, при това принудително осъществявана в условията на изострена американска блокада, пандемия от Covid-19 и свързана с нея световна икономическа криза. „Задачата не е без рискове, като един от основните е да се стигне до инфлация, надскачаща предвидената – и то при вече съществуващ дефицит на предлагане,” откровено призна Диас-Канел още при обявяването на мерките през декември. Същевременно обаче той увери, че правителството няма да позволи злоупотреби и спекула, нито ще остави който и да е кубинец без необходима подкрепа. Президентът бе категоричен: „В социалистическа Куба никога няма да бъде приложена шокова терапия срещу хората. Трансформациите, които трябва да предприемем в икономическия и социален модел, ще бъдат извършени чрез предварително постигане на консенсус в полза на единството на нацията.” Вече се видя, че кубинските власти наистина слушат народа си и, както показаха в случая с цената на тока, са готови на гъвкави решения, за доброто на хората. Рядко явление в свят като днешния…
About The Author
