Намаляването на данъчното облагане за богатите хора е задълбочило неравенството, без да донесе особени ползи за останалите, показва ново изследване за развитите икономики. Тези изводи увеличават аргументите, че богатите трябва да поемат по-голяма част от цената на коронавирусната пандемия.
Докладът е изготвен от икономистите Дейвид Хоуп от Лондонската школа по икономика и Джулиан Лимбърг от Кралския колеж в Лондон. Те са установили, че подобни политики през последните 50 години реално са облагодетелствали само директно засегнатите от данъчните облекчения и не са насърчавали създаването на работни места или икономическия растеж.
“Управляващите не трябва да се притесняват, че повишаването на данъците за богатите, за да се покрият разходите за пандемията, ще навреди на икономиките им”, заявява Дейвид Хоуп в интервю за Bloomberg.
Авторите на доклада са приложили анализ, включващ данните от последния половин век за различни данъци върху доходите, капитала и активите в 18 страни от ОИСР, включително Великобритания и САЩ. През целия разглеждан период в тези държави е имало значителни понижения на облагането за най-богатите, като най-голямата концентрация на подобни реформи е била в края на 80-те години.
Резултатите от изследването показват, че големите намаления на данъците за богатите увеличават дела от националния доход преди облагане, отиващ в ръцете на най-богатия 1% от населението. “Мащабът на този ефект е значителен. Средно всяка съществена реформа в такава посока води до покачване с 0.8% на дела от националния доход преди облагане, отиващ в горния 1%. Резултатите също така показват, че икономическите резултати, измерени чрез реалния БВП на глава от населението и равнището на безработица, не се влияят значително от големите намаления на данъците за богатите. Очакваните ефекти за тези променливи са статистически неразличими от нула”, заявяват икономистите.
Техните констатации опровергават аргументите, често използвани от политици в САЩ, че политики, които непропорционално облагодетелстват по-богатите, в крайна сметка се просмукват до останалата част от икономиката. Разглежданият в доклада период завършва през 2015 г., но Хоуп казва, че анализът важи и за данъчните облекчения, прокарани от президента Доналд Тръмп през 2017 г. “Нашето изследване сочи, че подобни политики не осигуряват такива ефекти на просмукването, каквито поддръжниците им твърдят, че имало”, казва икономистът.
“Нашите констатации за ефектите върху растежа и безработицата предоставят доказателства срещу теориите на икономиката на предлагането, които предполагат, че по-ниското облагане на богатите ще предизвика реакции на предлагането на труд от лица с високи доходи (повече часове работа, повече усилия и т.н.), които на свой ред ще подсилят икономическата активност. Всъщност резултатите от изследването ни по-скоро съответстват на скорошни емпирични изследвания, които показват, че данъчните ваканции и неочакваните печалби не карат хората да променят значително обема на работата си”, изтъкват авторите.
Те заключават: “Резултатите ни имат важни последствия за текущите дебати за икономическите ефекти от облагането на богатите, тъй като те добавят към нарастващия набор от причинно-следствени доказателства от свързани изследвания, че орязването на данъците на най-богатите увеличава техния дял от общите доходи, но има малък ефект върху икономическите резултати”.
“Нашето изследване показва, че икономическите аргументи за поддържане на ниски данъци за богатите са слаби. Големите данъчни облекчения за богатите от 80-те години насам са увеличили неравенството на доходите с всички произтичащи от това проблеми, без да доведат до никакви компенсиращи ефекти за икономиката”, заявява Хоуп.
Това трябва да са успокоителни изводи за британския канцлер на държавната хазна Риши Сунак, чиито надежди за стабилизиране на националните финанси се основават на способността да се повишат данъците. Сред обмисляните варианти е по-високо облагане на капиталовите печалби, което би засегнало предимно лица с високи доходи. Изводите от доклада също така предполагат, че икономиката на Великобритания би могла да понесе еднократен 5% данък върху богатството, какъвто бе предложен през миналата седмица от Комисията за данъци върху богатството. Такъв налог би засегнал около 8 милиона от жителите на страната.
Освен САЩ и Обединеното кралство, докладът обхваща данните за Австрия, Австралия, Белгия, Канада, Германия, Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Италия, Япония, Нидерландия, Норвегия, Нова Зеландия, Швеция и Швейцария.
About The Author
