Както коментираха през последните дни, привлекателността на крайнодясната партия Алианс за обединението на румънците (съкратено AUR, което значи още злато – бел.прев.) се основава на дискурсивен микс, който има потенциала да мобилизира различни социални категории. Поради това разнообразие, много хора могат да намерят в програмата на партията послание, което съответства на техните чувства (включително, както Корнел Бан посочи в статията си за Фондация за европейски прогресивни изследвания, там има антиваксъри, футболни хулигани, отричащи Холокоста, антиунгарски ултранационалисти, военни, благочестиви християни и вярващи в медицината на Ню Ейдж).
Зад разнопосочната реторика на тази партия се крие и идеологическа амалгама, която има потенциала да привлече хора от различни среди, дори от различни социални класи. На пръв поглед тази смес съчетава – от една страна – културен консерватизъм, подхранван от антиполитическа коректност и отмъстителна омраза към всякакви политики на идентичност, а от друга страна популизъм, основан на чувството за достойнство, което хората искат да си възвърне след различните унижения, понесени от всички големи политически партии (както стари, така и нови). Точно поради тази причина, както всяка проява на национализъм, идеологията на партията AUR има потенциала да изгради чувство за принадлежност, което надхвърля различни социални граници (възраст, професия, класа). И освен това има потенциал да оправдае укрепването на полицейската държава и милитаризацията, явления, които сме виждали да се проявяват все по-силно през 2020 г.
В споменатия по-горе анализ Бан изразява надежда, че Алиансът за обединението на румънците няма да има дълъг живот, тъй като в края на краищата той няма „сериозни социално-икономически решения на проблемите на Румъния“. Тук бих искал да добавя няколко опасения, които противоречат на тази надежда.
Бан отбелязва, че много значими личности от AUR са заемали престижни позиции в политическия и културен естаблишмънт през последните десетилетия, които Румъния прекара без крайно дясна партия. За мен последният факт показва, че идеологията на партията, която е въплътена в актьори на властови позиции, ще има дълго съществуване. А то би могло да подхрани устойчивостта на AUR с течение на времето.
Освен това при по-задълбочен и съпътстващ поглед не може да се пренебрегне т. нар. национален проект на Калин Джорджеску, предложен от AUR за министър-председател. Този проект предлага комбинация от икономически решения, които съчетават мерки за противодействие както на комунизма, така и на неолибералната глобализация, като същевременно играе с идеи като така наречената „гражданска икономика“ – кооперациите, своеобразно преразпределение, което би трябвало да бъде подчинено на „румънизма, неговите традиции и християнски ценности“. Тези идеи може скоро да не бъдат превърнати в конкретни икономически послания за широката общественост, но AUR все пак може да играе важна роля в настоящия социален и политически контекст поради причините, описани по-долу.
Растежът и налагането на партията AUR протичат в политически климат, доминиран от десни политически партии, което според мен е благоприятен контекст за тази партия. Така тя би могла да остане по-дълго и да донесе по-големи щети от бивши екстремистки инициативи в Румъния в близкото минало. Вярвам, че ще бъде възможно своеобразно структурно “разделение на ролите” между обединената десница и екстремисткия алианс, дори ако последния открито критикува Национално-либералната партия и президента на страната, особено за това как са се справили с епидемиологичната криза.
Предполагам, че AUR ще играе важна роля, когато правителството на обединените десни прилага своите строги мерки, веднага щом консолидира властта си като част от своя „пакет за икономическо възстановяване“. Християнско-националистически-патриотичният дискурс на AUR и неговите потенциални действия в този дух ще насочат недоволството на хората към проблемите на „автентичния румънец“ и по подразбиране ще отклонят вниманието от системните причини за икономическата криза и нейните последици върху ежедневието на хора. Това ще бъде удобно за управляващите десни.
Или може да се случи така, че присъствието на AUR в парламента да активира повече или по-малко латентните национализми на обединената десница, които ще влязат в състезание на национализми, за да докажат кой е по-достоен по отношение на “държавотворния народ“. Защото, доколкото населението ще бъде бомбардирано със строги мерки като „решение“ на икономическата криза, властта ще направи всичко възможно, за да отклони евентуално недоволство от националните и патриотични цели. Целта, преследвана от целия десен националистически комплекс, е да потисне левицата, социалдемократите, социалистите и бунта на хората срещу реални проблеми, като експлоатация, неравенство, бедност, лишаване от жилища и широко разпространена икономическа несигурност.
По отношение на ролята на Социалдемократическата партия в този контекст (въпрос, който цитираната книга на Бан разглежда в последния ѝ параграф), добавям още нещо. Има спешна нужда социалдемократите да се свържат със синдикатите във всички икономически сектори и синдикатите да се свържат истински с работниците. В същото време е от решаващо значение всяка прогресивна инициатива да се мобилизира около интересите на хората, включени в тяхната класова позиция, и да допринесе за изграждането на солидарност между работници с различен социален статус, които се противопоставят национализма, на расизма и на културния консерватизъм.
About The Author
