На 6 декември румънците избраха състава на новия парламент на страната. Изборите се проведоха, въпреки рекордния брой заразени с Covid-19 – в първия ден на декември бяха регистрирани 5500 нови случая и 148 починали от болестта. Това представляваше последната глава от катастрофалното управление на ковид-кризата, което допринесе за слабия резултат на управляващите национал-либерали. Тези избори се отличиха и с изключително ниска избирателна активност – 31.85%, задминаваща предишните негативни рекорди от 2012-та и 2008-ма година, когато правото си на глас упражниха съответно едва 41.72% и 39.67%.
Резултатите бяха предвидими, с изключение на една голяма изненада. Социалдемократите спечелиха 29.69% от гласовете, оставяйки досега управляващата Национал-либерална партия на второ място, а съюзът „Спаси Румъния“ взе 14.75% от вота. Но изненадате бе друга – сформираната през миналата година партия Алианс за единството на румънците (AUR) спечели невероятните 8.69%. След нея се нареди Демократичният съюз на унгарците в Румъния – етническа партия, съставена основно от представители на унгарското малцинство. Други две партии – Народно движение на бившия президент Траян Бъсеску и Про-Румъния – не успяха да преминат пет процентовата бариера за влизане в парламента.
Зад тези числа, разбира се, се крие по-сложна история. За много политически коментатори завръщането на социалдемократите като основна политическа сила не бе изненадващо. Те са голяма политическа формация и успяха да се възползват от неуспеха на национал-либералите в управлението на здравната криза.
За да бъдат разбрани изборните резултати, е необходимо да разгледаме по-внимателно основните политически играчи и техните платформи.
Социалдемократите са приклещени в постоянен опортюнизъм
Тяхната политическа програма се основава на увеличаване на заплати и пенсии, но те искат да постигнат това чрез привличане на повече средства от Европейския съюз. Те също така не споменават нищо за справедливо преразпределение. Това е много важно в страна като Румъния, където съществуват огромни различия в доходите между тези на върха и на дъното на йерархиите, дори в рамките на държавните институции. В един университет, например, може да има служители, печелещи по 400 евро, докато заплатата на ректора е 4000 евро. Поради това едно увеличения с 10% ще означава съвсем различни неща за доходите на обикновените служители и на шефовете им.
Друг проблем с икономическата програма на социалдемократите е, че те не оспорват сега действащия механизъм за разпределение на средствата в ЕС. Вместо това искат да използват финансирането от ЕС за създаване на Стратегически инвестиционен фонд, за да могат да насочват пари към ключови икономически сектори. Социалдемократите не говорят за прогресивно облагане или данъчна справедливост. Те са партия без ясна посока и искат да се харесват, както на работниците, така и на работодателите. По отношение на културните ценности социалдемократите се отказаха от някои от националистическите и православни дискурси, които ги определяха през изминалите години.
От своя страна национал-либералите настояват възможно най-много средства да бъдат насочвани към малкия и среден бизнес. Докато социалдемократите съвсем не са социалисти поради нежеланието си да налагат прогресивно облагане или справедливост при увеличението на доходите, то либералите също не следват особено ревностно предполагаемата си идеологическа доктрина. Те са нещо, което бихме могли да наречем
либерали за гражданите и социалисти за бизнеса.
Ако човек се загледа в управленската им програма, може да се окаже изненадан колко вида социална подкрепа са готови да осигурят за малкия и среден бизнес. Те са готови да отложат лихвените плащания до 1 юли 2021 г. и предлагат разсрочване на плащането на данъци за 12 месеца. Същевременно програмата им предвижда осигуряване на държавни гаранции в размер на 30 млн. леи (6.25 млрд. евро) за кредити от IMM Invest и Eximbank (не е много ясно защо са избрали точно тези частни банки). Либералите предвиждат и други форми на финансови схеми и безвъзмездно финансиране за бизнеса в размер на 1.3 млрд. евро. В политическата им програма са вписани 16 мерки за подкрепа на малкия и среден бизнес в сферите на културното предприемачество, туризма и ресторантьорството.
Така че либералите искат да изсипят милиарди в ръцете на бизнеса, докато в същото време се се хвалят с повишаването на медианната заплата – не на минималната – и с нарастването на медианната пенсия до 416 евро. Цинизмът на подобни мерки говори сам за себе си – те говорят за средните възнаграждения като онзи статистик, който се удавил в река със средна дълбочина от един метър. Медианната заплата е напълно ирелевантна при положение, че 42% от трудовите договори са за заплати под средната, и едва 13% са над нея.
Политическата програма на „Спаси Румъния“ е една от най-крайните.
Тази формацияе иска да намали броя на местата в парламента до 300. В момента румънския парламент има две камари – Сенат със 136 места и Камара на депутатите с 329 места. Съюзът „Спаси Румъния“ залага на радикален популистки дневен ред. Буквалният превод на надслова на програмата им е „Румъния без кражби“, сякаш водят кампания за прокуратурата, а не за парламента. Тяхната идея за добър план за страната се свежда до антикорупция и приватизация. Те говорят за „правото да избереш здравеопазване и образование“, в смисъл че те искат обществени средства да бъдат използвани за подкрепа на частни болници и училища.Ззаконът в Румъния вече позволява частните училища да прибират парите от държавната издръжка за образование на децата в добавка към таксите, събирани от родителите. Сега се иска същата схема да бъде разширена и към здравеопазването. Партията настоява и за премахване на училищния инспекторат – много важна институция в румънската образователна система.
Така стигаме до истинската изненада за политици и коментатори на тези избори – AUR.
„Aur“ означава „злато“
на румънски. Създадената само преди година партия се позиционира като най-крайната в румънския политически спектър. Според изявленията им тяхната програма се основава на четири фундамента: семейство, родина, вяра и свобода.
Дори повърхностно прочитане на тяхната програма може да изправи косата на човек, защото техния десен екстремизъм оставя усещането, че се намираме в 30-те години – но не на 21, а на 20 век.
След като партията получи почти 9% от гласовете, всички в Румъния говорят за нея. В страната вече е имало партия от този тип. Наричаше се Партия на Великата Румъния и беше основана и управлявана от Корнелиу Вадим Тудор, много гласовит и театралничещ политически лидер. След като той почина, избирателите му се насочиха към социалдемократите и национал-либералите. Сега те получават нов рупор. Гласоподавателите на партията са основно мъже между 18 и 30-годишна възраст, както със селски, така и с градски произход. Те получиха най-много гласове в историческата провинция Молдова и региона Добруджа.
Тяхната реторика е проста и фанатична: „Тази страна е наша татковина, а родният език ни е майчин… Семейството е основна клетка на всяко жизнено общество. Доктрината на AUR счита джендър „идеологията“ за теоретично отклонение, спускащо се от тъмните дупки на неомарксистките активисти… Бракът не може да има първична формула, различна от двойка, съставена от мъж и жена. Всеки друг вариант за съчетаване на половете няма нищо общо с автентичния смисъл на тази формула. По тази причина според визията на AUR семейството е тема, която не подлежи на преговори. Това не е проблем, който да бъде разрешаван. Той е разрешен много преди да се появим ние, поколението, чието възмущение доведе до сформирането на AUR“.
Заявените принципи на AUR са животът – който по подразбиране започва при зачеването – и свещените „частна собственост“, „пазарна икономика“, „меритокрация“ и „жертва“, (каквото и да трябва да означава това). По отношение на здравеопазването AUR иска въвеждане на „допълнително частно здравно осигуряване в контекст, който би предотвратил етични проблеми.“ AUR иска и насърчаване на непълно работно време и работа от разстояние, особено за майките(!). Това е съчетано с планове за понижаване на данъците за инвеститори и дерегулация, създавайки завършен образ на консервативна неолиберална партия. Никакви права за жени и хора с различна сексуалност и окуражаване на предприемачеството!
Лидерите на тази партия са интересни образи. Джордже Симион е бивш тартор на футболна агитка, стояща в основата на организациите „Honor et Patria“ и „Обединено под едно знаме“. През 2015 г. той е арестуван от молдовските служби за сигурност и прогонен от страната заради планове да организира марш в Кишинев с призиви за обединение между Молдова и Румъния. Действията и ксенофобските изцепки на тези футболни агитки по време на мачове водят до многобройни санкции и глоби от международните спортни асоциации.
Симион е отговорен и за един много притеснителен случай от 2019 г., когато в долината Узунлуй в западната част на Румъния група футболни ултраси влизат в гробищен парк на жертви от Втората световна война, за да „почетат румънски герои“, докато там тече церемония на унгарското малцинство. Лидерът на парламентарната група на унгарската политическа партия в Румъния Короди Атила разказва за случилото се така: „Това бе нещо, което трудно може да бъде описано с думи. Дойдоха стотици румънци, някои от тях бяха футболни запалянковци, и полицията за борба с безредиците трябваше да ги спре. Те влязоха в гробището от друго място. Скачаха върху кръстове, хвърляха кал и камъни по унгарци, присъстващи на церемонията“.
Другият съпредседател на AUR е Клаудиу Ричард Тързиу, яростен защитник на „семейните ценности“, участвал в организирането на референдума през 2018 г. за определяне на семейството като съюз между мъж и жена. За разлика от останалите водещи фигури на партията, той поне засега не е въвлечен в големи скандали.
Третият лидер на AUR е Сорин Лаврик. Запознах се с него докато изучавах философия в Университета в Букурещ, където той беше асистент на известния професор и десен интелектуалец Габриел Личеану. Професорът е и управител на едно от най-големите издателства в Румъния – Humanitas. През 2019 г. Лаврик издаде книга, озаглавена „Същността на жената“, която е пълна с брутални женомразски коментари, чиято вулгарност бива надмината единствено от тяхната глупост: „Никой мъж не търси в жената интелект, дълбочина на духа или разум. Тези, които търсят философия, няма да я открият в женската глава, но те ще намерят шанса да се потопят в атанора на срамните устни“.
AUR твърдят, че се придържат към „свещения принцип на мериторкацията“. Но тази формация се придържа стриктно и към „принципа на семейството“ и това може би обяснява защо има поне 27 случая, в които кандидати на партията са се оказвали членове на една фамилия. Журналисти откриха дори случай, в който издигнатите от партията кандидати са мъж, съпругата му и майка му. Това си е издигане на принципите на меритокрацията и семейството до нови нива.
Лидерът на партията в западната област Бихо бе осъден за побой над приятеля на бившето си гадже и е разследван за организиране на престъпна група за кражба от банкомати. AUR е пълна с антиваксъри, ковид-конспиратори. хора с интересни връзки с тайните служби и пенсионирани военни.
Една от тези интригуващи фигури е генерал Мирча Келару. Макар той очевидно да не е с ума си, застъпваните от него теории за благородния произход на румънския народ са доста популярни. Тези теории водят началото си от 1971 г., когато прословутото списание „XX Век“ публикува специален брой за протохронизма. Това става в момент, в който Чаушеску иска да се дистанцира от Съветския съюз и натиска педала на национализма. С тази цел бива съчинена нова история. Според налудната теория, която е наричана „дакопатология“, предците на румънците са благородното племе на даките, които са отговорни за разпространението на цивилизацията по целия свят. Дори Япония в някакъв момент е била колонизирана от тях!
По отношение на външните влияния е важно да се отбележи, че AUR представлява много токсична комбинация от ветерани, които вярват, че Русия процъфтява, защото Владимир Путин е „истински мъж“ и LGBT хората там нямат никакви права, плюс футболни ултраси и агресивни неопротестантски групировки.
Има много причини подобна нелепа политическа формация с абсурдни и смехотворни послания да успява да привлече най-токсичните елементи от румънското общество и да спечели почти 9% от гласовете на избирателите.
Важен фактор за това е че румънската диаспора – хора, които са принудени да работят в чужбина, защото не могат да си намерят работа в родината – гласуваха масово за тази партия. Бедността, катастрофалното управление на здравната криза и силното влияние на православната църква на обществено и политическо ниво също са сред факторите, които вероятно са допринесли за тази политическа изненада.
Затова може да се каже, че ставаме свидетели на
края на „политиката на Дракула“ в Румъния
Национал-либералите дълго използваха социалдемократите като плашило, като някакъв вампир, голямо зло, от което те трябва да защитават нас, гражданите. Изглежда, че тази стратегия най-накрая започва да губи привлекателността си. Същевременно обаче няма повод за особен оптимизъм, защото успехът на AUR определено не отваря път за просперитет и прогрес в страната.
Стратегията на национал-либералите бе да използват разказа за голямото зло, което трябва да бъде прогонено чрез избори. AUR използваха различна техника, за да постигнат успеха си. Огромният им успех по отношение на политическата комуникация е резултат от комбинация от умело използване на социалните медии и мрежите за влияние на православни свещеници, протестантски лидери и ветерани, които насочиха дисциплинираните си последователи към новата партия.
About The Author
