Парламентарните избори във Венесуела, състояли се на 6 декември, донесоха очаквана победа на чависткия изборен блок Голям патриотичен полюс (GPP), предвождан от управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV) на президента Николас Мадуро. GPP получи 69% от гласовете, което не изненадва никого, защото 27 партии от опозицията, които доминираха в досегашния състав на Националното събрание (парламента), бяха обявили бойкот на тези избори и не участваха в тях.
Друг сектор на опозицията все пак участва във вота. Пет от опозиционните партии, обединени в „Демократичен съюз”, получиха 18%. Още три, съюзени в „Обединена Венесуела”, взеха 4%.
Участвалата досега в проправителствения блок Комунистическа партия на Венесуела този път реши да се яви отделно, заедно със съюзничката си „Народна алтернатива”, като те взеха около 3%. Кандидатите на други по-малки формации взеха още общо 6%
Всички коментари отбелязват ниския процент на участие – едва 31% от около 20-те милиона избиратели в общо 30-милионната държава отидоха до машините за гласуване. На предишните парламентарни избори през 2015-та, когато победа с две трети спечели опозицията, участието е било около 70%. На президентските избори през 2018-та, които също бяха бойкотирани от голяма част от опозицията, участието бе 46%.
Сега ниският процент на участие се тълкува различно в зависимост от това, кой коментира.
Чавистите, които естествено празнуват победата си, обръщат внимание на несъмнения факт, че гласуването се състоя в страна, от месеци живееща в условията на много строги карантинни мерки и почти пълно затваряне на всякакви обществени места с цел овладяване на пандемията от Covid-19. Факт е, че тези строги мерки дават и резултат – в 30-милионна Венесуела има регистрирани 104 хиляди заразени и само 919 смъртни случая. За сравнение – в съседна 50-милионна Колумбия заразените са 1 милион и 400 хиляди, а смъртните случаи – 38 000.
Във Венесуела бе обявено известно смекчаване на мерките само броени дни преди вота – в края на ноември. Което не означава, че притеснението на хората от риск от заразяване автоматично е спаднало – особено като се има предвид и хроничният недостиг на медикаменти, предизвикван от чуждите санкции. Така че извънредната обстановка, свързана с Covid-19, очевидно е повлияла на решението на много избиратели да си останат у дома, смятат повечето коментатори чависти.
На свой ред самообявилият се за „временен президент” опозиционен депутат от досегашния парламентарен състав Хуан Гуайдо провъзгласи голямото въздържание от гласуване за знак на недоволство на населението от управлението и съответно на подкрепа за опозиционния бойкот на вота. Гуайдо предварително беше оповестил, че тази седмица ще провежда „народно допитване” във Фейсбук и WatsApp, в което всеки да отговори на 3 въпроса: дали иска да се сложи край на „узурпацията” на президентската власт от Николас Мадуро, дали отхвърля вота на 6 декември и иска от международната общност да направи същото, дали одобрява предприемането на „необходими действия” от международната общност за „спасяване на демокрацията”. Това допитване, естествено няма никаква юридическа стойност и никой няма да е в състояние да гарантира неговата автентичност. Ето защо Гуайдо е практически сам в идеята си да го провежда, без да има за това подкрепата дори на свои близки съюзници, които смятат, че така съвсем окарикатурява опозицията.
Своя версия за слабото изборно участие на 6 декември предлагат и редица кореспонденти на големи чужди медии, отразявали изборите, както и независими анализатори от академичните среди. Повечето от тях смятат, че венесуелците, измъчени от вътрешните саботажи, сблъсъци и дефицити, от чуждите санкции и от тревогите около Covid-19, просто са загубили интерес към активно участие в политиката. Интересното е, че дори несимпатизиращи на чавистите и Мадуро анализатори са категорични, че опозицията „не е в час”, опитвайки се да „превежда” 69-те процента въздържание като автоматична подкрепа за себе си. В действителност точно онзи сектор от нея, групиран около Гуайдо, дотолкова се е дискредитирал, че дори и да бе участвал във вота, би претърпял разгром, защото хората очакват от него само нови беди.
Колкото и да е заклеймявана като „съглашателска”, частта от опозицията, която все пак участва във вота на 6 декември, сега се превръщат в единствената, реално разполагаща с конституционни механизми за някакво опозиционно действие. Както и за чуждестранни партньорства. А опитите на Гуайдо и на кръга около него да продължат функционирането на досегашния състав на Националното събрание като „единствено легитимен”, няма как да издържат дори за пред международната публика, защото конституцията е категорична – на 5 януари този състав престава да съществува и във власт встъпва новият.
Разбира се, САЩ и ЕС не признават вота на 6 декември, както е известно още от момента, в който Гуайдо и сие обявиха своя бойкот. Но същевременно в САЩ предстои смяна на президента и администрацията му. И очевидно Каракас се надява на по-различен курс по венесуелското направление – друг е въпросът доколко това е реалистично. По-скоро не е. А в ЕС, където по начало винаги е преобладавала нагласата за диалог, все пак общностната дипломация се оглавява от испанския социалист Жозеп Борел, към когото друг испански социалист и бивш премиер – Хосе Луис Родригес Сапатеро – не спира да оправя апели за по-конструктивни комуникации с Венесуела. Сапатеро беше наблюдател и на сегашните избори, след които призова: „Европейската дипломация трябва да размисли след този вот и да преоцени политиката си на санкции и на непризнаване”.
Очевидно е, че във Венесуела има вътрешнополитическо разделение и противопоставяне. Но изход от тази ситуация не може да се намери със силови мерки отвън, подлагащи на постоянни изпитания венесуелския народ. Нужен е диалог в рамките на реалната картина – а тя е, че властта във Венесуела е в ръцете на чавистите. Вече и парламентарната.
About The Author
