“Доктрината Тръмп” е каквото Помпео иска да бъде

Алекс Парийн, The New Republic

В последно време Доналд Тръмп до голяма степен отсъства от обществените си задължения, неговият Бял дом спъва опитите да се започне официалния процес по прехвърляне на властта, а адвокатите и различни гласовити съюзници на президента се опитват да преобърнат резултата от изборите. Въпреки всичко това обаче неговата администрация е доста заета. Голямо внимание бе насочено конкретно към Министерство на отбраната – където няколко високопоставени служители бяха сменени – и към външната политика като цяло. Администрацията хем бърза (като за вашингтонските стандарти) да изтегли част от войските от Ирак и Афганистан, хем заедно с това обмисля война с Иран. Белият дом също така забрани инвестиции в 89 китайски компании и се зае с яростна дипломатическа активност в Близкия Изток.

Експертите и анализаторите от медии като CNN  правят всичко по силите си, за да вкарат тези хаотични и противоречиви ходове в обичайните си рамки за обясняване на действията на администрацията. Тръмп изпълнява предизборните си обещания да върне войниците вкъщи, може би, или го прави като подготовка за нова кандидатура за президент през 2024 г. Той засилва напрежението с Иран, за да затрудни Байдън да се върне в ядреното споразумение, който Тръмп напусна през 2018 г. Така Тръмп се опитва да блокира свободата на действие на Байдън и да принуди следващата администрация да продължи да преследва някои от геополитическите му цели. Източник от сегашната администрация е заявил пред CNN, че “тяхната цел е да запалят възможно най-много пожари, така че да е трудно за администрацията на Байдън да ги потуши всички”.

Всичко това изхожда от предположението, че Доналд Тръмп, който стана известен с реалити телевизия, има “геополитически цели” в този смисъл, в който ги разбират външнополитическите тинктанкове.

Вместо това може да се окаже, че той бърза с изтеглянето на хиляди войници от Афганистан и Ирак, защото, както съобщава The New York Times, той иска да направи това, откакто се срещнал с внука на евангелисткия гуру Били Греъм, и сега прави каквото си иска. Описаното в медиите желание да започне война с Иран всъщност не противоречи на импулса, който е довел до решението за изтегляне. Не е трудно едновременно да харесваш идеите да върнеш момчетата вкъщи и да съсипеш Иран, особено ако ти е трудно да си представиш какво ще се случи, ако започнеш война с Иран.

Дори в този момент, в горчивия край на неговото президентство, за някои хора е трудно да разграничат човека Тръмп и това, което го мотивира, от по-големите сили и индивидуалните действащи лица, с които той се е обградил. Човекът Тръмп иска самолети да хвърлят бомби върху Иран, защото това е нещо, което може да види по телевизията след това. Трудно е да си представим как човекът Тръмп ражда сам идеята да вкара йеменските хути в спискъа с терористични организации като косвено средство за засилване на напрежението с техните ирански съюзници – друг ход, планиран от неговата администрация. Що се отнася до външната политика, Тръмп има нагласи и мнения – и определено има настроения – но е трудно да се различат някакви цели или мисия в традиционния президентски смисъл.

ABC News изглежда се доближава до целта в материал под заглавие “Администрацията на Тръмп циментира наследството си”, но текстът съдържа наглед по-точно описание на случващото се: “С изтичането на времето на администрацията на Тръмп, държавният секретар Майк Помпео създава прецеденти с обиколки в окупираните от Израел територии и се опитва да циментира външнополитическото наследство на една администрация, която отказва да признае, че това са последните ѝ дни”.

С други думи, Помпео е този, който обикаля света и се опитва да сее хаос, в опит да “блокира” възможностите на идващата администрация на Байдън. Тръмп на практика е аутсорснал работата по преследване на външнополитически цели на държавния си секретар. Bloomberg описва как по време на “деседневната си обиколка из Европа и Близкия Изток” Помпео е успял „да разгневи лидерите на Турция, да вбеси палестинците и да обърка французите “.

Помпео постигна това като се срещна с репортери от расистко, крайнодясно списание във Франция, посети винарна в окупирания Западен бряг, която е кръстила едно от вината си на него, и (вероятно) е координирал някакви тайни срещи между израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Тук можем да видим контурите на неговата мисия: укрепване на европейската крайна десница и обединяване на Близкия изток около американските продажби на оръжие, враждебността към Иран и злонамерено безразличие към палестинските права и искания.

Това не е особено “тръмпистки” дневен ред, макар пътуването на Помпео да бе характеризирано като някаква победна обиколка или опит да циментира наследството на шефа си. (Помпео демонстрира презрение към правителството на Реджеп Ердоган при посещението си в Турция, въпреки личната привързаност на Тръмп – и неясните му финансови връзки – с неговия съратник във възвестяването на нелибералната демокрация). Така че президентството на Тръмп завършва почти по същия начин, по който и започна – с мейнстрийм републиканци, които той е избрал да ръководят правителството му, които следват собствения си дневен ред, независимо дали той е в съответствие с тръмпизма, който се предполага да представляват.

Някои от палячовците и лакеите около Тръмп са в играта единствено с цел да се самообогатяват или саморекламират. Но най-лошите и най-опасните му избраници винаги са били тези, които знаят, че могат да се възползват от невежеството, мързела и разсеяността на президента, за да изпълняват някакви собствени цели, вместо просто да играят в неговото ново реалити шоу.

Точно поради това изглежда по-вероятно наследството на Помпео да оцелее по-дълго от това на Тръмп. Байдън вече заяви, че няма да върне посолството на САЩ от Йерусалим в Тел Авив. Не е ясно и дали той ще отмени някои от многото наказателни санкции, наложени от администрацията на Тръмп върху Иран, Венецуела, Куба и други страни. Продажбите на оръжия на съюзници за бъдещ потенциален конфликт с Иран няма да бъдат отменени.

Има обаче един аспект на външната политика, който Байдън може бързо да преобърне. Както каза пред CNN Чарлз Листър, старши сътрудник в Института за Близкия Изток: “Джо Байдън може да върне изтеглените войски обратно, след като влезе в Белия дом през 2021 г.“. Най-после, връщане към “нормалността”.