Излязоха още документи за разправата на Никсън и Кисинджър с Алиенде

„Накарайте икономиката да пропищи”. Тази фраза отдавна е станала легендарна. Тя е на американския президент Ричард Никсън, който я произнася на съвещание в Овалния кабинет в Белия дом на 15 септември 1970 г. по повод победата на социалиста Салвадор Алиенде на президентските избори в Чили, състояли се 11 дни по-рано. Указанието на Никсън е към директора на ЦРУ Ричард Хелмс, който прилежно си го записва. Президентът разпорежда на ЦРУ да мобилизира най-добрите си кадри, да провокира икономическа дестабилизация в Чили и дори да предизвика военен преврат там, само и само да се осуети встъпването на Алиенде в длъжност, което се очаква да се състои два месеца по-късно. На съвещанието присъстват още съветникът по националната сигурност Хенри Кисинджър и главният прокурор Джон Мичъл. Записките, водени тогава от Ричард Хелмс, излизат наяве през 1975 г., когато специална комисия начело със сенатора Франк Чарч провежда гръмко разследване на тайните операции на ЦРУ в Чили и другаде из Латинска Америка и по света. Още оттогава става ясна решаващата роля на администрацията на Никсън за цялата необявена война срещу управлението на Алиенде, завършила с кървавия военен преврат на 11 септември 1973 г. и установяването на продължила 17 години брутална диктатура начело с генерал Аугусто Пиночет. Но и след комисията на Чърч остават още много неразкрити документи по тази тема. Чак в края на 90-те е разсекретена нова голяма част от тях. С периодичното публикуване на извадки от внушителния масив материали се занимава америкнаският разследващ журналист Питър Корнблъх и основаната от него неправителствена организация „Архив на националната сигурност”. За поредното разгласяване на важни подробности от битката на Вашингтон срещу Алиенде и примера му разказва следната статия в испанския вестник „Ел Паис”, озаглавена „Ричард Никсън: „Ако има какъвто и да е начин да свалите Алиенде, направете го””.

Росио Монтес, Сантяго, El Pais

Половин век след поемането на властта в Чили от Салвадор Алиенде на 3 ноември 1970 г. излязоха на бял свят редица документи от САЩ, които разбиват на пух и прах официалната версия за ролята, изиграна от правителството на Ричард Никсън (1969-1974) спрямо управлението на чилийския социалист. В продължение на десетителия досега Съединените щати обясняваха, че намеренията им не са били да дестабилизират правителството на лявата коалиция „Народно единство”, излъчила Алиенде за президент, а само са подкрепяли опозицията в южноамериканската страна с оглед на следващите избори там през 1976 г. Целта била „да се предпази” демокрацията и нейните институции.

Самият Хенри Кисинджър, съветник по националната сигурност, уверяваше, че страната му не е знаела нищо за подготовката на държавния преврат в Чили през 1973 г., който сложи край на 1000-та дни на чилийския път към социализма и доведе до смъртта на президента. Също така Кисинджър твърдеше, че САЩ не са били свързани с организаторите на преврата вътре в страната. Материали по повод онези събития, които са разгласени сега благодарение на неправителствена организация, проучваща и даваща гласност на разсекретени в САЩ след 1998 г. документи, разкриват недвусмислено агресивната американска стратегия на враждебност и натиск.

„Тези документи регистрират преднамерената цел на американските служители да подкопават управлението на Алиенде и да го съборят, за да не може то да установи един успешен и привлекателен модел за структурни промени, който би могъл да бъде последван от други държави,” обяснява Питър Корнблъх, анализатор, специализиран по Чили, в организацията „Архив на националната сигурност”, базирана във Вашингтон. Тази организация се занимава с проучване на документацията, разсекретена в САЩ след ареста в Лондон през 1998 г. на бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет. „Това е историята на една страна пионер – Чили – и на една мощна империя, която желае да контролира страните, институциите и живота на гражданите, но не в името на демокрацията, а в полза на една военна диктатура и на нейните репресии. В днешния ни свят, насред сегашната криза, трябва да сме много внимателни към тази трагична история,” отбелязва експертът.

Корнблъх изтъква един от главните страхове на правителството на Никсън и най-вече на Кисинджър – че чилийският път към социализъм, избран по демократичен начин, би разпространил влиянието си не само в Латинска Америка, но и в други региони на планетата.

„Смятам, че тази линия е много важна с оглед ефекта върху хората по света,” казва Никсън на Кисинджър в телефонен разговор от ноември 1970 г., както показват документите, публикувани за първи път от „Архив на националната сигурност”. „Ако Алиенде покаже, че е в състояние да води марксистка антиамериканска политика, други ще направят същото,” казва американският президент. Кисинджър е съгласен: „Ще има ефект включително и в Европа. Не само в Латинска Америка”.

След ареста на Пиночет американското правителство, оглавявано по онова време от Бил Клинтън, започва да разсекретява неизвестни по-рано документи, свързани с военния преврат, разправил се с Алиенде. Оттогава организацията „Архив на националната сигурност” разгласява периодично откритото в тези материали.

Разпространените сега документи показват, че съветникът по националната сигурност е влиял по решаващ начин върху политиката на американското правителство, упражнявана спрямо Чили. Част от нея е и неуспелият опит за преврат, който е трябвало да попречи на Алиенде да поеме властта, спечелена от него по демократичен начин. (Става дума за координирания от ЦРУ заговор, довел до извършено на 22 октомври 1970 г. нападение над починалия по-късно от раните си тогавашен командващ чилийската армия ген. Рене Шнайдер. Но вместо тази драма да осуети утвърждаването на Алиенде на президентския пост при вота в парламента след два дни – на 24 октомври, ефектът е обратен и затвърждава позициите на социалиста. Той официално полага клетва на 3 ноември 1970 г. – б. пр.)

За 5 ноември 1970 г. в Белия дом е предвидено заседание на Съвета за национална сигурност, за да се обсъди политиката спрямо Чили. Но Кисинджър отлага срещата с 24 часа – така, че първо да може да се види насаме с президента и да го убеди да не се прилага добронамерена политика към току-що стартиралото правителство на Алиенде. „Решаващо е да покажете много ясно каква е позицията ви по тази тема,” казва Кисинджър на президента. Не всички американски служители са били съгласни да се прилага враждебна стратегия.

Държавният департамент се е опасявал, че ще избухне международен скандал, ако усилията за сваляне на Алиенде излязат наяве, и поради това е настоявал за благоразумна политика на съвместно съществуване. Става дума за така наречената „стратегия за modus vivendi”, която само да подпомага опозиционните чилийски партии от десницата и от центъра с оглед на следващите избори през 1976 г. Службата по междуамериканските въпроси е смятала, че ако Вашингтон наруши „зачитането на резултата от демократичните избори”, ще редуцира доверието към себе си в международен план и „ще подхрани национализмите” с насоченост срещу САЩ. „Това ще бъде използвано от правителството на Алиенде, за да консолидира позицията си сред чилийския народ и за да спечели влияние в цялото полукълбо,” сочи в един от документите тази служба.

Кисинджър предприема ходове на високо ниво, за да се срещне с Никсън насаме, преди да се проведе срещата с целия Съвет за национална сигурност. Според един меморандум, в който функционер от кабинета на президента подкрепя отлагането на срещата, Кисинджър бил предупредил: „Чили може да стане най-лошият провал на нашето правителство, нашата Куба от 1972-ра”.

Срещата между Никсън и неговия съветник по националната сигурност се провежда в Овалния кабинет. В продължение на един час Кисинджър представя един подробен доклад, за да бъде наложен дългосрочен агресивен подход спрямо социалистическото правителство на Чили. „Вашата резолюция относно това, какво да се прави по въпроса, може да се окаже най-историческата и най-трудната в областта на международните отношения за тази година,” драматично предупреждава той Никсън. И добавя: „Онова, което ще стане в Чили в близките 6 до 12 месеца, ще доведе до последствия, много надхвърлящи отношенията между САЩ и Чили”.

Кисинджър има предвид световното влияние на чилийския път към социализма: „Примерът на едно успешно марксистко правителство, избрано в Чили, със сигурност ще отекне силно – включително и с ефекта на прецедент – в други части на света, особено в Италия. Подражателното разпространяване на сходни феномени по други места на свой ред ще удари осезаемо по световното равновесие и по нашата собствена позиция в него.”

Съветникът се старае по всякакви начини да убеди Никсън да заеме позиция в подкрепа на смяната на режима в Чили, а не на „стратегията за modus vivendi”, както сочи един от разсекретените документи, вече разгласен от Корнблъх в книгата „Досието Пиночет”, публикувана от него през 2013 г. по повод 40-годишнината от държавния преврат в Чили.

Срещата на Съвета за национална сигурност се провежда в крайна сметка един ден по-късно – на 6 ноември. Не всички съветници знаят, че Никсън вече е заповядал на ЦРУ да задейства тайно – и в крайна сметка без успех – един превантивен държавен преврат, който да попречи на Алиенде да поеме президентската власт в Чили.

На срещата е постигнато едно важно съгласие – че демократичното избиране на чилиеца и неговата социалистическа програма за основни промени застрашава интересите на Съединените щати. Но, както се и притеснява Кисинджър, липсва консенсус по какъв път да се върви. Държавният секретар Уилям Роджър се противопоставя на откритата враждебност и агресивност: „Можем да го свалим, все пак без да ставаме контрапродуктивни”. Държавният секретар по отбраната Мелвин Лейрд заявява: „Трябва да направим всичко, което можем, за да му навредим и да го свалим (имайки предвид Алиенде – б.пр.)”.

Директорът на ЦРУ Ричард Хелмс представя документ, в който е обяснено как Алиенде е спечелил президентството в едни напрегнати избори, а също така какъв ще е вероятният курс на неговата икономическа политика и на международните му отношения. Включен е и анализ на екипа му – как е избрал „борбен кабинет на твърдата линия”, отразяващ „решимостта на социалистите да водят най-радикална политика от самото начало”. Това е отбелязал Хелмс, който също си е водил бележки.

„Ако има какъвто и да е начин да свалите Алиенде, направете го,” казва Никсън на срещата съгласно ръкописа на Хелмс, включен в публикуваните сега документи. Президентът вече е решил – одобрява се програма за враждебна агресивност, но с нисък профил, с цел да се дестабилизира възможността на Алиенде да управлява. „Нашето главно безпокойство в Чили е възможността Алиенде да съумее да се консолидира и светът да види картината на неговия успех,” обяснява Никсън, давайки инструкции на екипа си за национална сигурност. „Нека бъдем много студени и много коректни, но да правим неща, които да бъдат ясен сигнал за Алиенде и останалите,” допълва той.

На 9 ноември Кисинджър разпространява секретен меморандум с решението, взето на заседанието на съвета. Заглавието е „Политиката спрямо Чили”. „Президентът реши публичната позиция на САЩ да бъде коректна, но студена, за да не позволим на правителството на Алиенде да получи база, върху която да събира национална и международна подкрепа, консолидирайки режима си,” обобщава съветникът по националната сигурност. Той добавя: „Но Съединените щати ще се стремят към максимум натиск върху правителството на Алиенде, за да се предотврати неговата консолидация и да се ограничи възможността му да прилага политики, противоположни на интересите на Съединените щати и на полукълбото”.

Документът уточнява и методите, които ще се прилагат. Решено е, че американските функционери ще си сътрудничат с други правителства в региона, в частност в Бразилия и Аржентина, за да се координират усилията срещу Алиенде; ще се блокират мълчаливо заемите на международни банки към Чили и ще бъдат затворени американските кредитните линии и заеми да износ; американски фирми ще бъдат подтиквани да напускат Чили; ще бъде бъде манипулирана цената на международния пазар на основния чилийски износен продукт – медта, за да бъде ощетена чилийската икономика. Освен това на ЦРУ е възложено да подготви планове за действие по прилагането на тази стратегия.

В онези часове има и телефонен разговор между Никсън и неговия съветник, в който те коментират речта на Алиенде при поемането на властта. „Хелмс (директорът на ЦРУ – б.р.) трябва да стигне до онези хора,” казва президентът. Кисинджър отговаря: „Казахме му го ясно”. Това е разговор, който е бил транскрибиран, и сега „Архив на националната сигурност” за първи път разпространява разпечатката.

Новите публикувани документи опровергават всички заблуждаващи твърдения, които десетилетия наред се опитваха да лансират различни дейци от САЩ, за да избегнат отговорността за унищожаването на демокрацията в Чили и 17-те години военна диктатура, която взе хиляди жертви.

През септември 1974 г. „Ню Йорк Таймс” писа за тайните операции на ЦРУ с цел събаряне на Алиенде. Американският Конгрес започна разследване по въпроса, международният скандал доведе до първите публични изслушвания за действията на ЦРУ и бе публикуван докладът „Тайните операции в Чили – 1963-1973”, подготвен от специална комисия на Сената начело със сенатора Франк Чърч (Комисията Чърч).

Но американското правителство запази засекретена част от документацията и разследващите сенатори не можаха да получат достъп до пълния комплект относно обсъжданията и решенията на Белия дом в дните преди и след поемането на властта от Алиенде.

„И досега знаехме доста за манипулациите на правителството на Никсън с цел да възпрепятства и да дестабилизира правителството на Алиенде. Но е много важно да разполагаме и с разкриваните сега документи, сред които и ръкописни бележки, и транскрипции на телефонни разговори,” смята чилийско-американският историк Иван Хаксик. „Удивително е да се установи, че онова, което по-рано изглеждаше спекулация, се оказва повече от вярно. Суровият език, който се използва, суровите мерки, които се предлагат за натиск над правителството на Алиенде и за изпращане на недвусмислени сигнали към други държави, са наистина смразяващи,” добавя удостоеният с Националната награда за история за 2020 г. Хаксик. „Това са думите на властта и тези документи не оставят съмнение, че зад всяка дума има конкретни действия, оказали пряк ефект върху агонията, изживявана от нашата страна през онези години,” казва още той.

Хаксик се запознава с доклада на Комисията Чърч  още веднага след пристигането си в САЩ през 1976 г. „Беше истински разтърсващо,” спомня си авторът на книги като „Борбата за демокрацията в Чили”. „Но историята не е спряла там. Онази комисия дори нямаше достъп до всички документи. Истината, която избива непрекъснато оттогава и която продължава да излиза, е от фундаментално значение, за да разберем как се е изграждала политиката спрямо нашата страна и Латинска Америка,” посочва Хаксик.

Историкът, който (след дълга емиграция по време на диктатурата – б. пр.) живее в Сантяго от 2006 г., смята за много показателно, че и Европа е въвлечена в политиката по отношение на Чили. „Очевидно е, че за правителството на САШ Чили е имало значение най-вече като пример, който не бива да успее и да бъде последван – пример, че марксизмът може да дойде на власт по демократичен път”.

Според Асканио Кавайо, един от авторите на „Скритата история на военния режим”, „в Чили никой не се съмнява в желанието на правителството на Никсън Алиенде да не завърши мандата си”. „Но самите Никсън и Кисинджър – който в мемоарите си съвсем накратко споменава Чили – винаги са отричали активната роля на САЩ след поемането на властта от Алиенде. А тези документи разкриват точно обратното – как тяхната администрация е дискутирала по какъв начин да се постигне свалянето на чилийското правителство”, обръща внимание Кавайо.