Досегашният председател на Конгреса на Перу – консерваторът Мануел Мерино, на 10 ноември пое президентския пост след отстраняването на дотогава заемащият го Мартин Вискара поради „морална неспособност”. 59-годишният едър предприемач от животновъдческия бизнес Мерино положи клетва пред еднокамарния парламент в Лима, който само часове по-рано изненада наблюдателите с неочакван импийчмънт срещу обвинения в корупция досегашен държавен глава. Така Мерино става вече трети пореден президент след последните избори в страната през 2016-та.
Вотът преди 4 години бе спечелен от либерала Педро Пабло Кучински, който се очакваше да ръководи страната пет години. Но Кучински беше принуден да подаде оставка през 2018 г., за да избегне отстраняване от Конгреса, след като името му се оказа замесено в големия международен корупционен скандал около бразилската строителна фирма „Одебрехт”, подкупвала многобройни политици из Латинска Америка. Кучински бе наследен на висшия държавен пост от умерения центрист Мартин Вискара, който дотогава беше първи вицепрезидент.
Любопитното е, че Вискара съчетаваше тази длъжност с посланически пост в Канада, откъдето беше спешно извикан, когато се наложи да замени Кучински на държавния връх. А пък се беше оказал в Канада, защото Кучински трябваше да го прати далеч от очите на перуанското обществено мнение след един шумно оспорван и така и неосъществен проект за летище край Куско, старата столица на инките, който движеше Вискара в своята още по-предишна роля на транспортен министър.
Сега, при отстраняването вече на самия Вискара, президентските функции се прехвърлиха на Мерино, защото той единствен е подходящ да ги поеме по конституция поради липсата на действащ вицепрезидент. Още миналата година вицепрезидентката Мерседес Араос подаде оставка при друга политическа криза – тогава парламентът пак се опита да отстрани Вискара с мотива „морална неспособност” заради стартирано от него обновление на Конституционния съд. Но Вискара изпревари депутатите като сам разпусна Конгреса и проведе нови парламентарни избори. Както се оказва сега, така само е отложил развръзката…
Още докато течеше клетвата на Мерино на 10 ноември, около сградата на Конгреса започнаха да се събират гневни демонстранти, за които разгръщащите се сега събития означават държавен преврат срещу Вискара. А той си беше спечелил рекордна популярност с противоречивото си решение да проведе дълбока политическа и съдебна реформа. Въпреки обновяването на парламента чрез извънредни избори от началото на т. г., депутатите и в новия си състав продължиха да се противопоставят и да възпират структурните промени, лансирани от сега вече отстранения президент.
Гражданството бе призовано за протести срещу свалянето на Вискара от няколко кандидата за предстоящите догодина президентски избори. Сред тях е и бившият футболист Джордж Форсайт, който лидира в сондажите със своя двусмислен идеен дискурс, близък до популизма. Той директно нарече махането на Вискара „прикрит държавен преврат”, призовавайки в Туитър за „спокойствие” и „сериозен граждански контрол”. „Възмущението на милиони перуанци трябва да послужи за пенсиониране на престъпните политици и за поколенческо обновление на следващите избори, на които вотът за това трябва да е „да” или „да”” – настоя Форсайт. Един от най-влиятелните перуански вестници с прогресивна ориентация – „Ла Република” – също нарече ставащото „държавен преврат”.
57-годишният Вискара развя по-решително от всеки друг свой предшественик знамето на борбата срещу корупцията. Но накрая се оказа отстранен заради твърдения, че самият той е взел подкупи, равностойни на около половин милион евро, когато е бил губернатор на региона Мокегуа (2011-2014 г.). Става дума по-конкретно за два случая – при даването на концесия за иригационен проект и при конкурса за изграждане на болница. Прокуратурата обяви, че започва разследване срещу вече експрезидента.
В първата си реч пред Конгреса получилият сега президентската лента Мерино обеща традиционната „безмилостна борба срещу корупцията”. Новият държавен глава призна, че моментът е „много труден за страната” и потвърди, че предстоящите президентски избори ще се проведат на 11 април догодина, както бе предвидено и досега. „Никой няма да променя датата,” увери той. „Изразявам моето уважение към институционализма и подкрепата си за въоръжените сили,” подчерта Мерино, който малко преди да поеме поста организира среща на парламента с командващите на родовете войски.
Мерино е член на класическата перуанска консервативна партия „Народно действие” на управлявалия два пъти като президент Фернандо Белаунде Тери (мандатите му са били в периодите 1963-1968 и 1980-1985, а самият Белаунде е покйник от 2002 г.). Именно Мерино като парламентарен шеф оглави процеса по импийчмънт срещу Вискара. Той уверява, че гласовете на депутатите за сваляне на досегашния президент „не са били купени” и се зарича да осигури „демократичен преход” към предстоящите избори, като за целта щял да сформира „кабинет на националния консенсус”.
Решението за отстраняването на Вискара поради „морална неспособност” бе взето сред дълга пленарна сесия на Конгреса на 9 ноември, на която президентът трябваше да се защитава срещу отправяните му обвинения. Първоначално прогнозите не допускаха, че процедурата наистина ще доведе до свалянето на Вискара, но в крайна сметка неочакваното решение беше взето с гласовете „за” на 105 депутати, 19 „против” и 4 „въздържали се”. Бяха достатъчни и 87 гласа, или две трети от 130-те места в парламента, за да се стигне до махането на президента. Самият Вискара не разполага със собствена партийна група, макар и да има малко ядро твърди привърженици.
Докато произнасяше речта, с която се защитаваше, Вискара беше освиркан от част от депутатите, когато напомни, че 68 от тях самите в момента са разследвани от прокуратурата за различни престъпления, повечето свързани с корупция. „Може би и вие трябва да напуснете креслата си, докато прокуратурата не приключи разследванията си?” – попита Вискара.
Това беше втора процедура по импийчмънт за него, след като на 18 септември той успя да оцелее в първата. Тогава само 32-ма депутати гласуваха за отстраняването му. Ето защо се смяташе, че и сега няма да се стигне до реалното му падане. На 18 септември обвиненията срещу Вискара бяха заради фаворизиране на един странен и неизвестен певец – Ричард Суинг, личен приятел на президента, който се оказа облагодетелстван с изгоден договор с министерството на културата.
„Напускам правителствения дворец така, както влязох в него преди две години и осем месеца – с високо вдигната глава,” заяви Вискара на 9 ноември вечерта, излизайки от Дома на Писаро (както е известен правителственият дворец в Лима) и пренасяйки се в частната си резиденция в квартал Сан Исидро, където негови симпатизанти го посрещнаха с аплаузи.
Със сбогуването с Вискара Перу затвърждава своята политическа трагедия – всички последни президенти на страната се оказват осъдени, разследвани или заподозрени за корупция. Повечето от тях – заради случая с „Одебрехт”. Така е още от Алберто Фухимори (мандати 1990-2000 г.), който остава зад решетките заради нарушения на човешките права, но също и заради корупция. Следващият е Алехандро Толедо (мандат 2001-2006 г.), който бе в американски затвор и сега очаква съд в САЩ, който да реши дали да бъде екстрадиран в Перу. На свой ред Алан Гарсия (мандати 1985-1990 и 2006-2011) стигна до самоубийство миналата година точно в момента, в който дойдоха а го арестуват. А Олянта Умала (мандат 2011-2016), който лежа зад решетките около година, сега очаква решението на съда по своето също корупционно дело, свързано с „Одебрехт”, като в него обвиняема е и жена му Надин Ередиа.
About The Author
