На среща във Велинград, част от турнето за представяне на наръчника “Пътеводител за защита на работното място” с автор Ваня Григорова, синдикалисти от транспортната федерация към КТ “Подкрепа” изнесоха смущаващи факти за отношението на държавата към заетите в администрацията. Докато държавата щедро възнаграждава силите на реда, служители, които трябва да следят за нормална пътна обстановка и да регулират автотранспорта, са оставени буквално на произвола на съдбата.
Оказва се, че служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ вече седма година не са получавали ново работно облекло, въпреки че е заложена норма от две години за подмяната му. Присъстващите на срещата споделиха, че на тях или техни колеги се е налагало да купуват такова от познати в полицията или пожарната или просто от магазина, тъй като е невъзможно да изпълняват служебните си задължения иначе.
Друг проблем е разпределението на смените. Служител от Видин сподели, че му се налага да пътува всеки ден по 4 часа до Враца и обратно, като междувременно дава 8-часова смяна, а на следващият ден всичко това се повтаря. Освен лошите материални условия, персоналът на агенцията е и преуморен. Вместо да се вземат под внимание тези обстоятелства, други служители разказаха, че ръководните органи в администрацията отговарят на проблема със засилен “контрол”, който граничи с тормоз. Това води до демотивация на личния състав и много хора напускат.
Присъстващите разказаха и как ръководствата освобождават тези, които не са напуснали и искат да се борят. “Идва един човек, който не разбира от твоята работа, но ти слага оценка 5 и си отиваш”, сподели един от участниците за системата за оценяване на държавните служители, въведена по времето на Симеон Дянков в първото правителство на Бойко Борисов. Така освен явен, се упражнява и скрит тормоз върху недоволните.
Като проблем бе посоченa и липсата на работническа солидарност дори между държавните служители, като отделните звена на администрацията не се подкрепят в борбата за по-добри условия.
Отправени бяха и критики към висшето ръководство на ИА „Автомобилна администрация“, което само дава поводи цялата агенция да бъде обвинявана в корупция. Беше даден пример с пакета “Макрон”, където ръководни кадри на агенцията са заели страната на превозвачите, а не на шофьорите, въпреки че по закон функциите на администрацията са именно да следи за нарушения в условията, при които служителите в транспортни фирми изпълняват служебните си задължения. Присъстващите изразиха мнение, че “горните етажи” се интересуват повече от срещи с бизнесмени, отколкото със собствените си подчинени. Те изразиха недоумение от това отношение на властта към тях, предвид важната си роля във функционирането на автотранспорта. “Три дни да стачкуваме, всичко спира – няма разрешителни, няма контрол”, заяви един от участниците.
Ваня Григорова обърна внимание на факта, че в извънредното положение е станало особено видно, че именно държавните служители са тези, на които разчитаме всеки ден – дори ако не го забелязваме в останалото време. В същото време се говори, че най-много бил пострадал “реалния сектор”. Вие да не би да сте нереален сектор, попита тя. Традиционно новорегистрираните безработни, дори сега в условията на пандемия, са по равно разпределени между държавния и частния сектор. Но заетите в държавния сектор са много по-малка бройка от тези в частния. Това показва, че процентът напускащи е значително по-висок в бюджетната сфера – и това се дължи именно на лошите условия, които държавата осигурява. Тези факти показват, че митът за оядения и презадоволен държавен служител е просто… мит. Вие трябва да имате самочувствието, че заслужавате, и да го казвате, призова Григорова. Тя посочи още, че според данните за април – критичният момент в настоящата пандемия – най-голям ръст на нови безработни е отчетен сред лекари, медицински сестри и социални работници, цели 1450% в сравнение с 2019 г. Чак след това идват заетите в сектор “Хотелиерство и ресторантьорство”. Въпреки това правителството се хвали със запазване на работни места и дори намаляване на безработицата, отбеляза Ваня Григорова.
Пример за това, колко трудно е да се извоюват елементарни отстъпки от държавата за собствените ѝ служители, е нощният труд. Реверанс е направен единствено към полицаите, тъй като правителството разчита на тях да го пазят от протестите, докато на всички останали е отказано повишение на надбавката. За съжаление т.нар “тристранка”, където участват правителство, синдикати и работодатели, има само консултативни функции и през нея не могат да се налагат решения. Всичко зависи от волята на правителството, а при желание то може да заобиколи тристранката, обясни Григорова. Натиск може да се упражни само на брифинга след това, пред камерите. Но дори тогава малцина са готови да дойдат на място и да отстояват правата си. Григорова даде пример с медицинските сестри, които първоначално са отказвали такова участие, а година по-късно вече са били недоволни, че “няма синдикати” и че никой не ги защитава. Е, сега разбират по трудния начин колко е важна солидарността, завърши тя.
About The Author
