Евростат: България остава рекордьор по риск от бедност и социално изключване

През 2019 г. почти всеки трети български гражданин, или 32,5% от населението, е бил изложен на риск от бедност или социално изключване, като по този показател България остава първенец в Европейския съюз. Това показват обобщените данни на Европейската статистическа служба (Евростат) за изминалата година, публикувани на 16 октомври.

Зад нас се нарежда Румъния с 31,2% от населението, попадащо в тази графа, следвани от Гърция (30,0%), Латвия (27,3%), Литва (26,3%) и други.

Показателят на Евростат „риск от бедност и социално изключване“ е построен на база три елемента, които най-общо се свеждат до: риск от парична бедност след социалните плащания (пенсии, помощи), материални лишения и безработица.

Най-голямо влияние върху водещата позиция на България по традиция имат материалните лишения, като през 2019-та година 19,9% от българите живеят в тежки материални лишения. За сравнение, средно за съюза през миналата година в тази графа попадат едва 5,6% от населението или три пъти по-малко. Това означава, че в съюза средно 1 от 17 души попада в тази графа, докато у нас това се отнася за всеки пети. Най-близо до нас по този показател са Гърция с 16,2% и Румъния с 14,5%.

За разлика от нас, най-ниският дял на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, е регистриран в Чехия (12,5%), Словения (14,4%), Финландия (15,6%), Дания (16,3%), Словакия (16,4%), Холандия (16,5%) и Австрия (16,9%).

Деветте показателя, които определят материалните лишения, са най-общо: Имало ли е домакинството затруднения при плащането навреме на битови сметки; може ли да си позволи едноседмична почивка; може ли да си позволи редовна консумация на месо, риба или вегетариански еквивалент; може ли да посрещне със собствени средства неочаквани разходи; ограничава ли се при отопление на жилището поради недостиг на средства; притежава ли телефон, цветен телевизор, автоматична перална машина, автомобил.

Данните показват, че най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на посрещането на неочаквани разходи със собствени средства (36.5%). Успоредно с това 35.4% от лицата не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% от лицата се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29.3% от лицата, а 30.1% не могат да поддържат дома си адекватно топъл. 27.6% пък ограничават менюто си.

Общо през 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя или „тежки“ според Евростат). Европейската статистика прави преглед и на „обикновените“ материални лишения (3 от 9 показателя), като логично тогава групата се разширява и в материални лишения живеят 32.1% от българските граждани или всеки трети, което е близо три пъти повече от средните за ЕС 13.1%. Малко над 10% от българите пък изпитват затруднения с поне 5 от 9-те показателя, докато средното ниво за ЕС с толкова голям брой лишения от посочените е около пет пъти по-малък – 2.1%.

По отношение на риск от парична бедност след социални трансфери, средно в ЕС 16,5% от населението попада в тази графа. Тук страната ни отново е в челната тройка с 22,6% от населението, но е изпреварена от Румъния и Латвия, съответно с 23,8% и 22,9% от населението. В другия край на скалата най-ниските нива са наблюдавани в Чехия (10,1%), Финландия (11,6%), Словакия (11,9%) и други.

По отношение на домакинствата с много ниска интензивност на заетостта, в България в тази графа попада 9,3% от населението през 2019-та година, а на върха е Гърция с 13,8%. Страната ни обаче трайно е държавата с най-ниски минимални и средни възнаграждения, а данни на Министерството на финансите показват, че близо 80% от хората, дори и да работят, изкарват чисто до 900 лева или 450 евро.

Същевременно България за поредна година води и в класацията по отношение на разделението между бедни и богати в обществото – т.нар. икономическо неравенство. През 2019-та година регистрирахме коефициент на Джини 40.8. Това е най-високото ниво, поне от времената на Втората световна война насам, до което страната ни достига в международният индекс, който се използва като статистическа характеристика на разпределенията на благата в едно общество и измерва разликата между благосъстоянието на бедните и богатите в него.

Страната ни традиционно се отклонява сериозно от средноевропейските нива, които варират на значително по-ниско ниво – около коефициент 30 – 31 (бел.ред. – колкото по-висок е коефициентът, толкова по-голямо е неравенството).