Следващата седмица в Токио ще се състои среща на външните министри на Австралия, Япония, САЩ и Индия, която ще цели да „потвърди ангажираността на тези страни с един свободен и открит Индо-Тихоокеански регион”. Всъщност това ще бъде още една стъпка към формализирането на военно-политическия съюз QUAD (Четиристранен диалог по сигурността), насочен към противопоставяне и възпиране на Китай, смятат анкетирани от „Известия” експерти.
Като главен лобист за създаването на такъв клуб на „четирите необикновено здрави демокрации” отдавна се изявява Вашингтон. Сега обаче, на фона и на собствените си конфликти с Пекин, не по-малка заинтересованост от такъв съюз демонстрират също и Токио, и Канбера, и Делхи.
Идеята за този Четиристранен диалог по сигурността, който по-късно стана известен като QUAD и в който антикитайските тенденции едва се долавяха, за първи път бе лансирана през 2007 г. Но през следващите 10 г. тя по същество не получи никакво практическо развитие. Предишните администрации на САЩ бяха повече заети с проблемите на Близкия Изток, отколкото с Китай. А и правителствата на трите други държави поддържаха стабилни търговски отношения с Пекин, така че нямаха сериозни причини да ги подлагат на риск, само за да зарадват американците.
Но с идването на Доналд Тръмп концепцията QUAD придоби нова инерция. Като обяви Китай за стратегически конкурент, стремящ се към достигане на „индо-тихоокеанска хегемония в най-близка перспектива”, Вашингтон се зае активно да сглобява антикитайска коалиция в региона, наречен именно по негова инициатива Индо-Тихоокеански.
Този втори опит се оказа по-успешен от първия. Но не заради особената убедителност на САЩ, а заради порасналата убеденост в наличието на китайска заплаха у останалите три страни.
Отношенията на Китай и Австралия започнаха да се развалят още през 2018 г. на фона на подозрения за шпионаж от страна на Пекин и на фона на икономическата експанзия на КНР в страни, традиционно смятани от Канбера за нейна сфера на влияние. След призива на австралийските власти да се проведе независимо разследване за причините на коронавируса, отправен тази пролет, ескалацията започна да нараства.
Японците от своя страна никога не са натяквали на китайците заради COVID-19 за разлика от САЩ и Австралия. Дори се опитваха да нормализират отношенията с Пекин. Но не се получи – набелязаната за април т.г. държавна визита на Си Дзинпин в Токио трябваше да бъде отложена заради пандемията, като мнозина в Япония се обявиха и за пълната ѝ отмяна. Рязко се увеличиха навлизанията на китайски военни кораби във водите около спорните острови Сенаку/Дяоюйдао – от април до август т.г. КНР прекарва в спорните води общо 111 дни. Това също засилва неприятните чувства на Токио към Пекин.
А пък отношенията между Индия и Китай, винаги балансирали на ръба между съперничеството и сътрудничеството, рязко се изостриха през май т. г. – след няколко кървави сблъсъци по фактическата граница между двете страни. След това противопоставяне Делхи не само засили своя военен контингент на границата, но и разгърна допълнителни военни кораби в Индийския океан.
– Насоките, заложени в основата на самата идея за QUAD, съществуваха много преди COVID-19 да оголи недоверието между света и Китай. Но пандемията още повече засили осъзнаването колко е опасна една безотчетна, непрозрачна международна система, лишена от стъпил върху ясни правила ред – казва пред „Известия” директорът на Института за австралийско-индийско взаимодействие в Бризбън Ашутош Мисра. – Страните, заставащи зад QUAD, споделят обща загриженост от военната модернизация, кибератаките и териториалната експанзия на Китай в Индо-Тихоокеанския регион и в районите, спадащи към „сивите зони”“.
На 6 октомври в Токио ще се проведе пряка среща на министрите на външните работи на САЩ, Япония, Индия и Австралия с предварително обявената цел „да се потвърди ангажираността на тези страни с един свободен и открит Индо-Тихоокеански регион”. Но Щатите явно разчитат на нещо повече от просто декларации. Неотдавна заместник-държавният секретар Стивън Биган допусна, че неформалното партньорство между „четирите необикновено здрави демокрации” може да стане началото на съюз от типа на НАТО в Индо-Тихоокеанския регион.
В действителност сформирането на такъв пълноценен азиатски военен блок все още е доста далечна перспектива – дори само заради правните ограничения, заложени в пацифистката конституция на Япония, и заради традиционната политика на необвързаност, следвана от Индия, казва в беседа с „Известия” директорът на Института по морските въпроси и морското право на Филипинския университет Джей Батонгбакал.
– Но в близка перспектива тези четирима партньори най-вероятно ще участват в оперативно сътрудничество и в координация без формални договорености за съюз. Това ще им придаде по-голяма гъвкавост в практически план и в същото време ще им позволи още отсега да разработват средства за съвместно координиране на стратегиите. А това в крайна сметка е същото, което произтича от споразуменията за съюзяване – отбелязва филипинският експерт.
Една от важните предпоставки за възможно формализиране на QUAD стана смяната на нагласите в Индия, доскоро крайно предпазливо отнасяла се към всякакви съюзи. Както отбелязва доцентът от катедрата по хуманитарни и социални науки в Института за технология и наука в Бирла, Пилани – Дубай, Ахмад Хан, в миналото Индия се е стремила да ограничава форума на „четворката” само до консултативните механизми. Но след събитията на индийско-китайската граница позицията на Делхи забележимо се втвърди.
– При променения сценарий Индия вече би искала да излезе извън рамките на консултативния механизъм. И на предстоящата среща на „четворката” в Токио групата на четирите демокрации може да създаде постоянен секретариат, което ще доведе до по-нататъшно укрепване на военните връзки между страните членки. Този орган може също да разработи съвместна стратегия за противодействие на китайския експанзионизъм – допусна Ахмад Хан в разговор с „Известия”.
С това е съгласен и Ашутош Мисра, отбелязвайки, че китайската демонстрация на мускули, териотриалната експанзия на Китай в Южно-Китайско море, както и конфронтацията му с Индия и Австралия, още дълго ще оправдават полезността на QUAD в очите на участниците му.
В навечерието на наближаващата министерска среща на „четворката” страните участнички в QUAD вече успяха да си сверят часовниците по редица въпроси. Така например, на 25 септември вече бяха проведени виртуални консултации, при които Токио, Вашингтон, Делхи и Канбера обсъдиха „пътищата за съдействие в използването на надеждни доставчици, особено за мрежите 5 G” – което ясно се разчита като отказ от използването на технологиите на китайската Huawei. А в началото на септември Австралия, Япония и Индия излязоха с инициатива за осигуряване на устойчиви снабдителсни вериги в Индо-Тихоокеанския регион, явно стараейки се да намалят търговската зависимост от Китай – основния търговски партньор и на трите страни.
Забележимо се активизира военното сътрудничество. През юли американците проведоха отделни маневри с индийците около Андаманските и Никобарските острови, а с японците и с австралийците – във Филипинско море в западната част на Тихия океан. На 23 септември в Индийския океан се проведоха съвместни учения на Индия и Австралия, които през юни подписаха знаково споразумение за взаимен достъп до военните си бази с цел материално-техническо обезпечаване. А буквално тези дни и в Токио поискаха да проведат съвместно със САЩ учения в Източнокитайско море – „с цел да се укрепи ефективният контрол на Япония над спорните острови”.
Апотеоз на задълбочаването на военното сътрудничество между неприятелите на Китай ще станат ежегодните учения „Малабар”. В течение на много години те преминаваха в тристранен формат – с участието на САЩ, Идния, Япония. Но тази година през ноември към тях за първи път от над повече от десетилетие ще се присъедини и Австралия.
About The Author
