Последните дни донесоха нова ескалация на несекващите напрежения в едно само на пръв поглед далечно за България море, където за пореден път се нагнетяват опасни рискове за световния мир. Става дума за Южнокитайско море, наричано още Източно от Виетнам и Западнофилипинско от Филипините. От него зависи цялата световна търговия, защото две трети от потоците ѝ минават с кораби именно през тези невралгични води, свързващи Индийския и Тихия океан. Точно тук са трасетата, както на танкерите, превозващи петрол от Персийския залив към САЩ или Япония, така и на корабите, откарващи китайска продукция към Европа, или пък китайско оборудване към все по-обсебваната от азиатския гигант Африка. Да не говорим за военностратегическото значение на тези маршрути. Който контролира това море, контролира планетата. Ако тук гръмне нещо, може да се взриви цялата световна търговия, а с голяма вероятност – и световния мир.
Това море никак не е спокойно от десетилетия насам заради териториалните спорове между Китай и още шест страни от региона за две групи острови – архипелазите Парасели и Спратли. Пекин ги е обявил за свои, а освен това за свои смята и 200-милните зони около тях и континенталните си брегове. Ако се следват тези очертания, известни като „биволския език”, се оказва, че те обхващат де факто цялото Южнокитайско море.
Нещо повече – от години Китай извършва мащабни строителни работи на оспорваните острови, повечето от които са миниатюрни рифове, така че те изкуствено са разширявани, върху тях се изграждат летища и стратегически съоръжения. А във водните пространства се изпращат сонди за проучвания на залежите от нефт и газ, с които, както също е известно, е богата зоната. Това са все действия, които пораждат ответни реакции и протести у съседните държави, които също смятат тези територии за свои.
Проблемът отдавна тегне над регионалната и световна дипломация. На различни етапи се е стигало до известни договорености, включително има постигната с усилията на АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия) Работна рамка за поведението на страните в Южнокитайско (Източно, Западнофилипинско) море, но тя е чисто пожелателна, няма задължителна сила.
И напреженията не само не секват, но и ескалират с всяка изминала година. Още повече, че в тях се намесват и глобални интереси и съперничества. Активен фактор са и Съединените щати. Те всячески се стремят да парират нарастващите амбиции на Китай за дейна роля в Тихия океан, който във Вашингтон са свикнали да смятат за свой. Жизненоважно за САЩ е също така да съхранят и свободата на корабоплаването и превозите през стратегическото Южнокитайско море. Силно ги тревожи засиленото китайско военно присъствие там и изграждането на китайски бази из спорните острови.
Американската политика в зоната отдавна дава негласна подкрепа на всички други местни държави, също смятащи тези острови за свои, като така се търси възпиране на китайската експанзия. Бреговите охрани на тези страни се подсилват с американски кораби и с модерни системи за свръзка, наливат се американски инвестиции в стратегически сектори на икономиките им, отработва се координацията с въоръжените им сили. Военни кораби и самолети на самите САЩ редовно провеждат свои учения и патрулират из неспокойното море.
Но поне официално досега Щатите се въздържаха да взимат страна в териториалните спорове тук и представяха присъствието си само като грижа за опазване на световното корабоплаване. Това се промени тази година. И по-конкретно на 13 юли, когато държавният секретар на САЩ Майк Помпео излезе със специална декларация, в която обяви за „незаконни” китайските претенции към територии в Южнокитайско море, като изброи дори и поименно редица оспорвани острови. Тонът на декларацията, която определя действията на Пекин по тези въпроси като „хищнически”, е необичайно твърд, дори заплашителен. Припомняйки решение на Международния арбитражен съд от 2016 г. в полза на Филипините именно по повод островен спор с Китай, Помпео отсича: „Светът няма да позволи Пекин да третира Южнокитайско море като своя морска собственост. Америка стои до своите съюзници и партньори от Югоизточна Азия в защита на техните суверенни права върху морските им ресурси, в съответствие с техните права и задължения съгласно международното право”.
Анализатори веднага припомниха, че вече отдавна се забелязва, как линията на поведение на Щатите в региона е завила към целенасочено привличане на страните там в общ фронт срещу Китай.
А декларацията на Помпео беше незабавно подкрепена и с дела. През юли и август САЩ не спряха да демонстрират военна сила в Южнокитайско море, като само преди около седмица вкараха там и самолетоносача си „Роналд Рейгън” за участие в учения.
Китай не закъсня с отговора. Той също започна военни маневри и то точно в района на спорните Параселски острови. За тях може да се припомни, че административно са били част от територията на Южен Виетнам. Но по време на Виетнамската война, в която Китай уж помага на Северен Виетнам да изтласка американските агресори и да обедини страната, през 1974 г. китайски части дебаркират на Параселите. И си остават там и след края на войната, до днес. Уверяват, че островите били техни.
Парадоксално или не, от 2000 г. насам САЩ и Виетнам поддържат отлични партньорски отношения, а Вашингтон признава виетнамския суверенитет над островите.
Самият Виетнам също много твърдо отстоява суверенитета си и реагира винаги остро на застрашаващи го китайски действия. Така и този път говорителката на виетнамското външно министерство Ле Ти Тху Ханг категорично осъди китайските маневри край Параселите. Ханой залага преди всичко на дипломатическите средства в търсенето на решения за териториалните спорове. И въпреки исторически сложните си отношения с Китай, пази разумен баланс, защото силният северен съсед е и най-големият инвеститор във виетнамската икономика. В момента Виетнам е поел годишното председателство на АСЕАН и усърдно работи именно на дипломатическия фронт за постигане на комплексен напредък по регионалните спорове. А сегашните китайски маневри „усложняват ситуацията и не водят до позитивно развитие текущите преговори между Китай и АСЕАН относно Кодекса за поведение в Източно море, нито до поддържането на спокойна, стабилна и обща среда за сътрудничество в района,“ посочи Ле Ти Тху Ханг.
И ето, че на този фон през последните дни прехвърчаха опасни военни искри между САЩ и Китай. На 25 август Пекин се оплака, че американски военен самолет бил нахлул във въздушното му пространство и шпионирал провеждането на китайските маневри край Параселите. На 26 август пък в морския район край същите острови, който Китай е обявил също за свой, се появи американският ескадрен миноносец (разрушител) „Мъстин”. И в отговор от китайската континентална част в същата посока полетяха китайски ракети, наречени от китайската преса „убийци на самолетоносачи”. След което американският кораб се изтегли оттам.
Подобна решителна военна реакция от страна на Пекин е безпрецедентна в дългата история на предходни напрежения в това море. Тя бе последвана и от остро изявление от говорителя на китайската Народноосвободителна армия Ли Хуамин, който предупреди Съединените щати „да спрат провокативното си поведение и да ограничат морските си действия, за да избегнат евентуални военни инциденти.” Говорителят определи като „хегемонистичен” контролът над свободата на корабоплаването, който Щатите твърдят, че упражняват с „рутинните” си операции в Южнокитайско море. И подчерта, че Китай „няма да играе по американската свирка”.
На свой ред военният министър на САЩ Марк Еспър също реагира с гневни коментари, като обвини Пекин, че иска да наложи свое световно господство чрез военна сила. Според Еспър Индо-Тихоокеанскят регион се превръща в епицентър на сблъсъка с Китай. И добави, че независимо от китайските амбиции, американските самолетоносачи ще отиват където си искат.
Всички наблюдатели обаче коментират, че във Вашингтон са били изненадани от сегашната иктайска демонстрация с ракетите – това е първият силов отговор на Пекин в широкомащабната „студена” война, която САЩ отдавна водят далеч не само в Южнокитайско море срещу азиатския гигант. Дали двете суперсили не тръгват към репетиции и за „гореща” война? Или все пак всичко се свежда само до истеричното бързане на американския президент Доналд Тръмп да покаже мускули на международната сцена, за да спечели президентските избори у дома си наесен? Най-вероятно е второто, но подобни опасни игри винаги носят прекалено силни рискове от големи пожари, предизвикани от уж случайни искри.
About The Author
