Литва стана активна участничка в беларуските събития, оказва и натиск над действащите в Минск власти. Вилнюс не желае да признае резултатите от президентските избори, състояли се на 9 август, и нарича Александър Лукашенко нелегитимен лидер. Президентът на Литва Гитанас Науседа заяви, че Минск е длъжен да подеме диалог с опозицията и да освободи политзатворниците. „Ако тази инициатива не бъде разбрана, разбира се, ще останат други алтернативи. Говоря включително и за санкции – както на ниво ЕС, така и национални,” закани се Науседа. (На 20 август литовското министерство на външните работи вече изготви санкционен списък с беларуски висши дейци, на които се забранява за влизат на територията на Литва. Списъкът се оглавява от Александър Лукашенко, като вътре има още 31 имена – б. пр.)
Литва открито подкрепя беларуската опозиция. Именно във Вилнюс се пренесе опозиционната кандидат-президентка Светлана Тихановская след началото на протестите. По онова време се появи и нейно видеообръщение, в което тя молеше гражданите да прекратят протестните акции и да не провокират служителите на милицията. Президентът на Литва обяви, че Тихановская е записала това видео под натиск.
След това, мотивирайки се със „специалните обстоятелства”, Литва отвори границата си с Беларус. Министър-председателят Сяулюс Сквернялис каза, че неговата страна е готова да приеме всички беларуси, „бягащи от политически натиск”. Повече пояснения за срока на действие на този жест той не даде. На свой ред външното министерство на Литва обеща финансова помощ на пострадалите по време на протестите беларуси и създаването на специален фонд за целта.
Минск не остави без внимание действията на съседната държава. На 17 август край границата между двете страни започнаха военни учения на беларуската армия. Според съобщението на военното министерство на Беларус в маневрите участват ракетни войски и артилерия. В бойна стрелба се упражняват танкови и механизирани батальони. „Личният състав на 103-та въздушно-десантна бригада ще отработи въпросите за подсилване на райони от държавната граница съвместно с органите на граничната служба,” посочва още военното ведомство в съобщението за ученията.
Отношенията между Литва и Беларус са сложни още много преди изборите. Една от причините е в споровете за строителството на атомната електроцентрала край град Гродно, само на 22 км от беларуско-литовската граница. Проектът се реализира от руската компания „Росатом” с руски пари. На 7 август в първия енергоблок започна зареждане на ядрено гориво. Централата ще влезе в експлоатация през 2021 г.
За Литва всъщност издигането на тази АЕЦ би трябвало да е изгодно, след като през 2009 г. по искане на Евросъюза тя закри собствената си Игналинска атомна електроцентрала. След това страната започна да изпитва недостиг на електроенергия. През 2019 г. Литва бе принудена да закупува от чужбина 70% от необходимия ѝ ток. Основният ѝ доставчик е Русия. През миналата година Москва продаде на Вилнюс 6,2 млрд. киловатчаса при годишна литовска потребност от общо 13,3 млрд. киловатчаса.
АЕЦ край Гродно би могла да помогне на Литва да разнообрази източниците си за внос на ток, като съответно се снижи и цената за потребителите. Само че строежът на този обект от самото начало предизвиква отхвърляне от литовска страна. Сеймът (парламентът) във Вилнюс дори обяви тази АЕЦ за заплаха за националната сигурност, а литовското министерство на енергетиката отказа да купува и да пропуска транзитно беларуска електроенергия за износ. Политиците не дават конкретни аргументи, а разпалват емоции. Общественикът Витаутас Ландсбергис (бивш председател на Сейма) например нарича въпросната АЕЦ „корен на злото” и „машина на психологическия ад”.
Втората причина за сложните литовско-беларуски отношения е борбата за транзита. В момента главният търговски партньор на Беларус е Русия. През 2019 г. на Русия се падат 49,2% от беларуския стокооборот. „В Литва се надяват, че ако опонентите на Лукашенко победят, структурата на беларуската икономика ще се промени. Отношенията между Москва и Минск ще се влошат, връзките със Запада ще укрепнат. Свой излаз на море Беларус няма. Значи транзитните потоци с беларуски стоки ще потекат кам чужди пристанища и на първо място към литовското Клайпеда,” обяснява пред „Известия” ръководителят на Центъра за постсъветски изследвания в Института по икономика към Руската академия на науките Леонид Вардомски. Той допълва, че през първата половина на 2020 г. през Клайпеда към Беларус вече вървяха нефтени партиди от алтернативни доставчици (вероятно се имат предвит продажбите на американски нефт на Беларус, които бяха обещани от държавния секретар на САЩ Майк Помпео при посещението му в Минск през февруари т. г. – б.пр.). Този петрол бе транспортиран от литовското пристанище с железопътен превоз до Новополоцкия нефтопреработвателен завод.
Третата група причини за обтегнатите съседски отношения са свързани с историята и с геополитиката. „Литва не съумя да стане успешна фасада на постсоциалистическите и постсъветските промени. По ред причини такава фасада стана Полша. Във Вилнюс смятат, че сега очертаващите се възможни промени в Беларус са нов шанс и за Литва. Шанс да се покаже, че това не е обикновена тееритория, живееща от дотации, а страна, която може да се представи достойно като идеен и политически преден пост на западния свят,” казва пред „Известия” зам.-директорът на Института по история и политика към Московския държавен университет Владимир Шаповалов.
На свой ред председателят на Руската асоциация за прибалтийски изследвания Николай Межевич отбелязва, че в Литва мечтаят Беларус да се превърне в нещо като техен протекторат. Затова използват свои тълкувания за историята, припомнят някогашната обща държава – Великото литовско княжество. Внушават, че по онова време на беларуска територия проникнал европейският светоглед, появило се градското самоуправление. „Въз основа на това се прави изводът, че и сега литовците могат да помогнат на беларусите,” посочва Межевич.
Според наблюдателите обаче упражняваната сега външна политика на Литва може да донесе на тази страна повече загуби, отколкото печалби. В момента беларуските стоки са една трета от товаропотока на Клайпедското морско пристанище. А по брой туристи, които посещават Литва за един ден, беларусите отстъпват през 2019 г. само на латвийците и на поляците. Освен това беларуските туристи са смятани за най-щедри. През миналата година те са похарчили в Литва един милиард евро. Ако това се промени, литовската икономика неизбежно ще изпита влошаване на състоянието си.
Експертите отбелязват също, че самата Литва е трудно да бъде наречена благополучна държава. Икономиката успява да се задържи на повърхността благодарение на дотациите от Евросъюза. Всеки четвърти жител на страната е заминал навън и не смята да се връща. Ако преди 30 години в Литва живееха 3,7 милиона души, то сега са останали 2,7 милиона. Републиката е на челните места в ЕС по темпове на стареене и на стопяване на населението.
Всичко това обаче не възпира литовското ръководство. На 18 август Сеймът във Вилнюс единодушно прие резолюция, която не признава нито резултатите от президентските избори в Беларус, нито Александър Лукашенко за законен лидер. Литовските депутати настояха за провеждане на нови избори в Беларус „в съзвучие с демократичните процедури” и предложиха своите посреднически услуги. Бяха отправени и предупреждения за персонални санкции към беларуските висши чиновници – забрана за влизане на литовска територия и замразяване на сметки.
About The Author
