Опасни условия на труд в завод „Ел Бат“ в Долна Баня. Работници ни сигнализираха, че работят с опасни вещества без да имат необходимите предпазни средства. А в завода има нарушения от години, които застрашават здравето им.
В предприятието се рециклират стари акумулатори. Работи се и с олово. Работниците носят маски, но те се сменят рядко. Няма и аспирация, която да поема тежките газове в завод “Ел Бат”.
Според информацията от официалната страница на дружеството акумулаторите се натрошават, след което се разделят на оловна паста, метална фракция, електролит и пластмаса. Получените материали се обработват до крайни продукти – олово, оловни сплави и натриев сулфат.
След това суровините се използват в автомобилостроенето, корабостроенето и в химическата индустрия. Вместо с машини, част от преработката в „Ел Бат“ се прави на ръка. На кадри се вижда как работник гребе оловна паста ръчно с лопата, вместо това да се случва механично.
„Живите мъртви ни наричат. Има млади момчета без зъби“
Служителят казва още, че причината за условията и течовете са неизправните машини в цеха. Показахме кадри на проф. Венко Бешков от Института по инженерна химия към БАН, който ги определи като недопустими.
„Разпиляването на твърд материал, на течности, не мога да кажа какви са тези течности, но е недопустимо по пода. Това води освен до корозия и разяждане на самия под по този цимент, така и до застрашаване здравето и на работниците“, коментира той.
Работникът разказва, че имат предпазни маски, които обаче се сменят рядко. Обути са с гумени ботуши, имат и работни обувки и гащеризон. Продължителната работа в тези условия може да доведе до хронични заболявания от натравяне с олово, казва професор Бешков.
„Краката са ти мокри постоянно. С киселина, паста, сода. Някакъв прахоляк върху главата ти пада, като се намокри главата, започва да сърби“
Работникът твърди, че често се случва в цеха да няма и аспирация. Служители сигнализират още, че опасните отпадъци не се съхраняват по правилата, като също така се замърсява околната среда. В близост до завода преминава река Марица и притокът ѝ река Очушница. Производствената площадка е на 3 километра от Долна Баня и на по малко от 10 км от Костенец.
От „Ел Бат“ АД отказаха интервю пред камера. Отказаха и да ни допуснат до цеха. Отговориха ни писмено, като определиха кадрите и твърденията за лоши условия на труд като невярна информация и опит за уронване на престижа на фирмата. Към отговора беше прикрепен и снимков материал, но с условие да не бъде излъчван.
„Имаше момчета изгорени, по болници, смазани пръсти“
„Следвайки своя Европейски път на развитие, компания „Ел Бат“ винаги е полагала усилия в запазването на високи стандарти на работа, по подобие на всички най-добри рециклиращи заводи в Европа и по света“, се казва в позицията.
Попитахме и екоминистерството – правени ли са проверки? От там отговориха, че последната планова проверка е била в края на юни тази година. Открити са и нарушения.
„При проверката е констатирано, че „Ел Бат“ АД извършва предварително съхраняване на отпадъци на места, различни от определените за тази цел, съгласно издаденото комплексно разрешително на дружеството. За констатираните при проверката нарушения е съставен на акт за установяване на административно нарушение. Санкцията според Закона за опазване на околната среда е от 10 000 до 500 000 лв.“, коментираха от МОСВ.
„Не се поддържат машините. Мотори, помпи – изтичат на земята“
За случая сигнализирахме и Инспекцията по труда. От там започнаха спешна проверка, която също е установила сериозни нарушения на условията на труд.
„За констатираните при проверката нарушения са приложени принудителни административни мерки, чието изпълнение ще бъде проследено от Главна инспекция по труда“, казват от там.
Служителят сподели, че получава 1200 лв. за труда си. Работи в завода, защото няма избор. По думите му няма работа. Признава, че не го е страх да остане без работа, а да не остане инвалид.
От Агенцията по труда ни уведомиха още, че по тяхна препоръка работата в цеха в момента е спряна. Започва ремонт, който да гарантира безопасни условия на труд.
„Нямам избор. Няма работа. И те го знаят това нещо“